Архив
Реклама
Адрес
Стандарт
Главна страница стандАрт | Рубрика Събота, 29 Януари

ДЕНЯТ
Страната
София

ИКОНОМИКА
Бизнес
Финанси

ОБЩЕСТВО
Интервюта
Репортаж
Анализ

СВЕТЪТ
Балкани
Европа

стандАРТ

БУТИК

СПОРТ


Търсене в сайта

ДНЕС В БРОЯ:

   Бет Мидлър се прави на писателка в нов филм
   Юлия Огнянова връчи приз на своя ученик Теди Москов
   Райна Kабаиванска събра елита на Рим на благотворително шоу
   Ивайло Христов поканен за “Идиоти” в Пловдив
   Стинг: Пълно щастие изпитват само идиоти
   Нов филм на Уди Алън се рови в музикантския живот
   Андрей Кончаловски: В изкуството няма евростандарти
   Испанската киноакадемия раздава наградите “Гоя”
   Жана Моро възмутена от “Спешно отделение”
   Ревю
   Вести

Андрей Кончаловски: В изкуството няма евростандарти

Андрей Кончаловски се завърна в Русия, за да постави операта "Война и мир" на Прокофиев. Това е първият оперен спектакъл на родна земя за известния кинорежисьор. По проекта по-големият брат на Никита Михалков работи с Валерий Георгиев, диригент и художествен ръководител на Мариинския театър в Петербург. "Премиерата ще бъде в средата на февруари", разкрива Кончаловски пред репортер на руския в. "Неделя"

- Андрей Сергеевич, "Война и мир" е третата опера, която поставяте след "Дама Пика" в Ла Скала и "Евгений Онегин" в "Опера Бастилия". Търсено ли е това струпване на руска класика, или е случайно?
- Поставям това, което ми предлагат, стига художественият ръководител да ме заинтригува с идеите си. Отдавна искам да работя с Георгиев, но все не се получаваше. За мен контактът с операта е голямо удоволствие.
- "Война и мир" е първата руска опера, която поставяте пред наша публика. Следили ли сте развитието на Мариинския театър напоследък, или той е непознат за вас?
- Разбира се, следил съм какво става в театъра, при това с удоволствие. Затова съм особено доволен да работя в него. Разбира се, на западния зрител ще му е по-трудно да възприеме "Война и мир", най-малкото, защото не всички познават добре произведението. У нас е различно. Едни са прочели "Война и мир" от чист интерес, а други по необходимост - в училище. Реакцията на руския и западния зрител е коренно различна. Но хората по света се смеят и плачат на едни и същи неща. Когато говоря за търсене на истината, имам предвид истината на чувствата. А чувствата са космополитни. Започнеш ли да анализираш, това вече е наука. Музиката трябва да е достъпна за чувствата - ето кое е най-важно за мен. Прокофиев е сложен композитор. Той не е Верди или Пучини.
- Нима тяхната музика е проста?
- Тяхната музика е по-лесно разбираема.
- Напоследък много драматурзи се стремят да постигнат един така наречен общоевропейски продукт. Дори се говори за налагане на оперен "евростандарт". Вие съгласен ли сте с това?
- Да, наистина забелязвам подобна тенденция. Но този "евростандарт" в изкуството е тънък плащ, който само прикрива нещата. Ако леко го повдигнеш, ще видиш какво има отдолу - дърво или бетон. Дървото си остава живо, а бетонът - мъртъв. Така нареченият евростандарт провинциализъм. Формата е крайна, но съдържанието - вечно. За мен истинската режисура е максимално усещане на автора. Толстой е разказал историята, Прокофиев - Толстой, а Георгиев е пречупил и единия и другия през собственото си виждане.
- Всеки момент по екраните в Москва и Петербург ще излезе новият ви филм "Царско гнездо". Следите ли развитието на руското кино?
- Не следя какво става нито тук, нито в Холивуд. Понякога ходя на американски филми, но в повечето от тях няма нищо за гледане. Занимавам се със собственото си изкуство. Не е задължително да четеш книги, за да станеш известен писател. Ницше, Достоевски и Библията са задължителни. Другото не ти трябва. Това важи и за киното. Имам си "мои" режисьори - Бергман, Фелини и Куросава. Останалите не ме интересуват.
- Все пак сте гледали "Сибирският бръснар", последния филм на вашия брат Никита Михалков. Само от роднинска солидарност ли влязохте в киносалона?
- Не. Брат ми е талантлив режисьор. Гледах филма с професионално око. На него му се удават отрицателните образи и "Сибирският бръснар" не прави изключение. Сюжетът обаче е малко размит. Никита иска да покаже каква Русия сме изгубили и към каква Русия трябва да се върнем. Той още е влюбен в 19-и век. Историята му разказва как могат да те заточат 30 години в Сибир за едното нищо. През миналия век Русия е робовладелска страна. Аз такава Русия не желая. Извадете романтиката от този филм и почти нищо няма да остане.
- След "Война и мир" вие отново ще се върнете в Холивуд. Какво ви чака там?
- Завършвам сценарий за една психиатрична клиника в Чечня. Филмът ще бъде комедия.
- Комедия ли? Вие били ли сте в Чечня?
- Не. Толстой също не е бил в Бородино, а Шекспир не е и стъпвал във Венеция. Аз просто давам пример. Не е нужно да си ходил някъде, за да кажеш истината.


Денят | Страната | София | Икономика | Бизнес | Финанси | Общество | Интервю | Репортаж | Анализ | Светът | Балкани | Европа | стандАРТ | Бутик | Спорт | Архив | Реклама | Адрес

Пишете ни
© Standart News, 1999