Архив
Реклама
Адрес
Стандарт
Главна страница стандАРТ Понеделник, 29  Януари 
Денят
Страната
София
Икономика
Бизнес
Финанси
Общество
Интервюта
Репортаж
Анализ
Светът
Балкани
Европа
стандАРТ
Бъдеще
Спорт


a?aa?.bg
mtel.net

ДНЕС В БРОЯ:

   Шер ще участва в чешки филм
   Kомунизмът не е идеология, а диагноза
   За да има игра, трябват правила
   Аманда Лиър: Загубих всичко
   Вести

Аманда Лиър: Загубих всичко

Пожар погълна цялото имущество на Аманда Лиър. В него изгоря и голямата любов на певицата. Разтърсващото интервю на Аманда пред Денис Таранто за сп. "Бунте"

Аманда Лиър, 54 г., попидолът с дълбок дрезгав глас от края на 70-е, художничка и любима на Салвадор Дали. Тя проговоря за пръв път след трагедията, която я сполетя малко преди Коледа. Тогава къщата й в Сен Етиен дьо Гре в Прованс изгоря почти до основи. В пламъците загина мъжът, за когото Аманда се венча два пъти, музикалният продуцент Ален Филип Маланяк Д'Аржан. Един млад приятел на необикновеното семейство също загуби живота си в огъня. Пожарът отне на Лиър и безценната сбирка картини на Салвадор Дали, за когото тя бe вдъхновение в продължение на 15 години.


- Как научихте за трагедията?

- В уютната стая на едни милански хотел. Правех там едно телевизионно шоу. Към 9 сутринта ми позвъни моята чистачка от Южна Франция. "Мадам, мадам, хълцаше тя на телефона, ужасна катастрофа! Къщата изгоря!" А мъжът ми? Тя така се разхлипа, че аз с труд чух: "Той е мъртъв." В този миг съм припаднала. Повикали са лекар, който ме свести, а после ме натъпка с лекарства. Така успях да се добера до летището и да хвана първия самолет до Марсилия. През целия полет си представях моя Ален Филип овъглен. Имах чувството, че никога няма да пристигна. Когато най-накрая стоях пред къщата... там все още цареше хаосът. Апокалипсис: пожарникари, полиция, кметът, италиански и немски тв екипи, фотографи, репортери, които тикаха микрофоните си под носа ми. А зад вратата самият ужас, самото опустошение.

- Какво точно се е случило?

- Един полицай ми каза: "Мъжът ви не е страдал дълго." Намерили са го в кухнята, по пижама. Опитал се е с ръце да защити лицето си от дима. За по-малко от минута дробът му е бил изпълнение с въглероден двуокис.

- Видяхте ли го за последен път?

- Да, в моргата на Авиньон. Толкова се страхувах, че е изгорял целият. Но той изглеждаше красив, лицето му беше спокойно. Сякаш е заспал. Нямаше следи от изгаряния. Като ангел. Толкова се тревожеше, че стана на 50. А в смъртта изглеждаше на 30. Тогава разбрах, че виждам края на нашия съвместен живот. Разбрах, че никога повече няма да се срещнем.

- Как е избухнал пожарът?

- Бях накичила къщата с коледни украси, преди да замина за Милано. Навсякъде висяха венци с бели, червени и златни свещи. Навярно някоя недогасена свещ е изпуснала фаталната искра. Поне така предполагат следователите. През онази вечер Ален Филип и Дидие - наш приятел, който развъжда расови котки, отишли до Авиньон за две котета, които трябвало да бъдат коледния ми подарък. Прибрали се към три сутринта. Всички врати и кепенци били здраво заключени отвътре. На разсъмване мъжът ми слязъл в кухнята, явно е усетил дима. Там го застигнал въглеродният двуокис. Дидие е спял в едно от стаите за гости. Той се опитал да избяга, но откриха обгорялото му тяло на стълбището.

- Наистина ли е инцидент, или има подозрения за умишлено убийство?

- В началото бях убедена, че е случайната жестока съдба, фаталният страшен случай. Но после едни следовател ми каза, че в салона са открили следа от запалителна течност. Излиза, че може да е и престъпление. Няма да намеря покой, докато не разбера истината.

- Какво означаваше за вас Ален-Филип?

- Всичко. 20 години какво ли не приказваха за нас. Беше ми безразлично. Когато се запознахме, той искаше да се самоубива. Беше загубил всичко. Аз му подарих 20 години щастие, живот и жизнерадост. Когато после на мен ми идваше до гуша и казвах: Ще сложа край на тоя скапан живот, той винаги скачаше: не смей да говориш така. Да не съм те чул повече. Винаги си заслужава да се живее!

Бях му дала от своята сила. А сега признавам, чувствам се загубена. Той беше мъжът за цял живот. Бяхме се заклели да остареем заедно. А сега ми изигра такава злокобна шега.

- Как виждате бъдещето си?

- Не виждам никакво бъдеще. Живея не ден за ден, а час за час. Сякаш не съм на земята. За мен всичко свърши. Да започвам нов живот, да строя нова къща, да срещна нов мъж - невъзможно.

- Каква щеше да е последната ви дума към него?

- Чакай ме, идвам.


коментар  


Денят | Страната | София | Икономика | Бизнес | Финанси | Общество | Интервю | Репортаж | Анализ | Светът | Балкани | Европа | стандАРТ | Бъдеще | Спорт | Архив | Реклама | Адрес

Пишете ни
© Standart News, 1999 - 2000