ИЗДАНИЯ |
|
КОМЕНТАРИ |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ |
|
|
|  |
Европа е на път да се превърне в нова ООН
Политиците са раздвоени дали ЕС в бъдеще ще е федеративна държава или разновидност на конфедерация от независими страни
Емил Ценков
политолог
Най-после българският паспорт получи шенгенска легитимност. Решенията от Ница миналата година ни отвориха вратите за членство в Евросъюза. Сега е време обществеността да бъде информирана по-подробно за дебата за бъдещото устройство, за същността на общността и за стратегическите аспекти на евроинтеграцията.
Най-фундаменталният въпрос, който днес разделя правителствата, експертната общност и населението на страните от ЕС, е какво ще представлява обединена Европа, след като приеме в състава си новите членки. Дали тя ще е федеративна държава или разновидност на конфедерация от независими страни? Преди година идеите на Йошка Фишер в полза на федерацията, както и тези на президента Ширак за "двупистова" Европа предизвикаха поредните трусове в рамките на общността.
За какво всъщност става дума? Представата за федерация е развитие на първоначалния европейски идеал на лидери като Де Гол за Европа на народите, а не на държавите. Общностният подход се отличава с прехвърляне на държавния суверенитет към евроинституциите. Както и със засилен диалог за дефиниране на общите интереси и вземане на решенията с мнозинство, а не с консенсус. Обратното - държавният или междуправителствен подход се характеризира с
ненакърнимост на суверенитета
на нациите. Решенията се вземат с консенсус. Характерна е неразвитост на институциите. Те в никакъв случай не целят изземването прерогативите на националните държави.
Привържениците на общностния модел изтъкват, че благодарение на него се е стигнало до възникването на Общ пазар и на еврозоната. Самата структура на Европейския съюз е олицетворение на този подход. В неговите рамки междуправителственият механизъм има временно оправдание.
Обратното, процесът на изработване на Обща външна политика и политика на сигурност, както и дейностите по въпросите на вътрешните работи и на правосъдието, са сфера на междуправителствения подход. Поради това напредъкът тук е по-бавен, а резултатите - нееднозначни. Според председателя на Европейската комисия Романо Проди, междуправителственият подход води до бюрокрация и неефективност. Както и до закритост на институциите и липсата на публичност. Привържениците на федеративна Европа твърдят, че ако това не бъде осъзнато, с увеличаването на броя на страните членки ЕС ще се превърне в поредното ООН. С неговата тромава и неефективна система на вземане на решения и прилагането им.
С други думи, държавният подход ще ни отведе не към интеграция, а към някаква форма на
съгласуване на интереси
между независими в много отношения страни.
Неслучайно идеята за европейска федерация получава подкрепа от държавници от Франция и Германия. Това са страните, които играят централна роля в интеграционния процес и се надяват да получат решаващо влияние върху бъдещите обединени евроструктури.
На другия полюс е Великобритания, която традиционно отстоява своите интереси. Тя остава извън зоната на еврото и шенгенското пространство. Дори след идването на власт на лейбъристите, Лондон има ролята на отрезвяващ глас срещу прекаления еврооптимизъм. Но Тони Блеър, за разлика от консервативните му опоненти, се стреми да промени Евросъюза, без да поставя под въпрос достиженията му. Докато лидери като Хейг искат да заменят общностния подход с решения, които по-пълно съответстват на егоистичните британски интереси.
Между двата подхода обаче е възможен компромис. Той в известна степен бе затвърден на срещата на европейските ръководители в Ница. И в подписания след нея договор. Самият Блеър лансира формулата за примирение: "ЕС ще бъде и занапред уникално съчетание между междуправителствения и наднационалния подход."
Този европейски дебат има пряко отношение към мястото и ролята на страни като България в европейските институции. Както и към бъдещото развитие на държавността в балканския регион. Някои изследователи изтъкнаха, че е илюзорна идеята постюгославските квазидържави (Косово, Черна гора) и страните в процес на утвърждаване на вътрешнополитическата си легитимност (Албания и Македония) да се интегрират в евроструктурите, преди да се консолидират като суверенни субекти. Това може да доведе до
нови
етнически войни
От друга страна, прекаленият акцент върху междудържавния подход могат да доведат до неволно съучастие в утвърждаването на неоавторитарни тенденции. Особено в управлението на страни, които използват европейската риторика за легитимиране на противоположни цели. За държави като България свръхзадачата е как по-ефективно да бъдат използвани евроинтеграционните инструменти за демократизиране на съществуващите институции. Това предполага осъществяването на постоянен граждански контрол върху държавата. На практика това означава, че Европейският съюз трябва да намери начин да общува пълноценно и с българските неправителствени организации. Колкото и тази задача да се струва трудноизпълнима на сегашните евробюрократи.
Вашият коментар
|
|
