ИЗДАНИЯ |
|
КОМЕНТАРИ |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ |
|
|
|  |
Южна Франция е кaто приказкa - дива и прекрасна
Усамотени долини, замъци и крепости, уютни градчета изпълват душата на пътника с романтиката от детските мечти
Жилищна сграда в Монпелие на арх. Едуар Франсоа |
|
Щефани Розенкранц
Сп. "Щерн"
Мъгла и влага посрещат пътника в тази приказна страна. Чуваме само едно продължително възмутено мучене. И изведнъж облаците се вдигат пред нас като театрална завеса и ние се озоваваме сред стадо овце на прекрасна зелена морава, ширнала се до хоризонта. Това са прочутите ливади в Южна Франция, които се превръщат в онова прекрасно сирене, наречено рокфор и което се изнася в 87 страни на света. Прекрасна овчарка се затичва към нас. В далечината се виждат самотни ферми, обкичени с рози. Попаднали сме в приказка. Това прекрасно диво място е високото плато Ларзак. Тук живеят горди и своенравни селяни - онези, които през 70-те години подкараха тракторите си към Париж, защото военното министерство искаше
да превърне земята им в тренировъчни бази
и казарми. Те и днес си остават непримирими, готови на всякакъв протест - срещу американските вериги за бърза закуска, срещу закона за пастьоризиране на млякото, от което се приготвя рокфор. Името на синьото сирене идва от Рокфор, малко селце в подножието на платото Ларзак. Тук узрява деликатесът, който великият любовник Казанова препоръчвал на всички ненаситни и страстни мъже. Легендата разказва, че един млад овчар бил запленен от жена и тичал подире й седмици наред. Заслепен от любов, той забравил да си изяде сандвича със сирене. Когато примрял от глад, все пак го отворил, по сиренето имало зеленикави петна. Но вместо да се развали, то било още по-вкусно. Така благодарение на влюбения младеж и уникалния климат в пещерите наоколо, където температурата е винаги точно 8 градуса, а влажността - 95 процента, малкото селце Рокфор се превръща всеки ден в огромен завод с 10 хиляди работни места. 6 милиона пакета рокфор чакат в складовете да бъдат експортирани по четирите краища на света.
А тук горе на платото е толкова тихо, чува се само цвърченето на птиците и нежният говор на красивата френска овчарка.
Поемаме надолу към цивилизацията на Алби. Тук непременно трябва да отседнете. В хотел "Меркур Алби Бастид", който гледа към реката Тарн, или в "Ла Пелисариа", където обичал да си почива Митеран. В тази част на страната се хапва патешко - най-добре е да го опитате на обяд във "Фермата на Шарл" в Монтей, между Нажак и Вилфранше дьо Рог. Но е нужно да си резервирате места предварително, защото
иначе ще останете навън
Не може да се пропусне и замъкът Боск, където играл през летата аристократът Толуз-Лотрек. Замъкът се намира на 4 км от Насел. Алби е родният град на художника, тук винаги можете да видите изложби с негови картини.
В този край на Франция - съвсем близо до испанската граница и опрян до Германия, най-удобно се пристига със самолет до Тулуза. После е добре да наемете кола и пътят към Алби е открит.
Той лъкатуши сред зелени долини, покрай прекрасни стари замъци и крепости, минава през уютни градчета и душата ви ще си припомни детските мечти.
Изглед от старинния Алби. Мостът е строен през ХI век |
|
Ренесансовият замък Шамбор е в долината на Лоара
|
Националният драматичен център в Бетюн |
|
Романтична уличка в малкия градец Корд
|
Вашият коментар
|
|
