ИЗДАНИЯ |
|
КОМЕНТАРИ |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ |
|
|
|  |
Арх. Торбов вдигна халите и половин София
Наум Торбов оставил на наследниците си само един апартамент
Старинни мебели, дебели книги и интелектуалци с австрийска кръв съжителстват в апартамент в стара кооперация на ул. "Пиротска" в София. Петстайното жилище няма нищо общо с виенския разкош. В него живеят осем от потомците на чаровната австрийка Леополдина, която в навечерието на Първата световна война се омъжила за архитект Наум Торбов. Малцина познавачи на възрожденското изкуство са наясно с истинската биография на изключително скромния, но много продуктивен Маестро на пергела и чертежа, архитект на Софийските хали.
Покрай делата на този истински строител на съвременна България никога не се е вдигал много шум. Маестрото ненавиждал евтината слава. Приживе той дори не е предполагал какъв щастливец е. Красивите спомени, които е оставил след себе си, и днес могат да се видят и пипнат. Това са ни повече, ни по-малко от 100 сгради в София, Оряхово, Орхане, Мездра. Много от тях са обявени за паметници на културата. Докрая на живота му веруюто на Торбов е "съзиданието говори по-красноречиво за Твореца, отколкото похвалните думи".
Арх. Торбов е роден през 1880 г. в Битолско. По-късно родителите му се преселват в Оряхово. Пращат го да следва архитектура в Букурещкия институт за изящни изкуства. През 1904 г. талантливият студент се завръща в България с отлична диплома. Две години по-късно е назначен за началник-отделение "Архитектура" към Столичната община. Но администрацията го стяга като "отеснял чепик". След 4 години я напуска и започва частен бизнес в свое архитектурно бюро. Междувременно се жени за Леополдина. Тя била изключително добра и кротка жена. Роднините й днес не желаят никой да тиражира имената им. Но си спомнят, че и на мравката път правела.
Славата обгръща Торбов след построяването на
изящен павилион пред Народния театър
В следващите 10-15 г. архитектът е неудържим. През този изключително продуктивен период той изгражда 6 хотела на бул. "Мария-Луиза" и улиците "Екзарх Йосиф", "Симеон" и "Сердика". Четири от тях са унищожени от бомбардировките. Оцеляват само хотел "Люлин" на ъгъла на ул. "Сердика" и "Триадица" и "Здравец" на бул. "Мария-Луиза". Старите им имена са били по-европейски - "Континентал" и "Париж".
Жертва на бомбардировките става и театралният храм "Одеон". Той се намирал между хотел "Булевард", разположен на ъгъла на бул. "Мария-Луиза" и ул. "Симеон", и къщата на Хр. Адамов с известния ресторант "Гамбринус". Арх. Торбов съчетал трите сгради в единен ансамбъл по неповторим начин. Сега от тях е останал единствено "Гамбринус". На мястото на другите две постройки стърчат скучни клишета от модерното частно строителство.
Венец в творчеството на арх. Торбов са Софийските хали. За да бъдат европейски шедьовър, им липсва само романтично нощно осветление, признават по онова време колегите му.
Много от кооперациите по ул. "Пиротска" също носят вълшебната красота на "школата Торбов". Неслучайно № 12 на бившата "Жданов" бил превзет от Димитровския районен комитет на Комсомола и управления на няколко големи по Татово време стопански предприятия. В строената през 1909 г. бивша къща на Станишеви на "Женски пазар" пък било настанено Главното мюфтийство. Обитателите им се гордеели с двата изящни еркера, завършващи с приказни куполи.
Други шедьоври на Торбов били Румънският институт при легацията на ул. "Екзарх Йосиф" 12, по-късно превърнат в търговски факултет към Висшия икономически институт "Карл Маркс". Както и къщата на румънската легация на ул. "Княз Борис" 15. И двете красиви къщи са построени през 1933 г. По всичко личи, че любовта към студентските години в Букурещ е вложена в темелите им. Арх. Торбов е проектирал и зданието на столичната община на ул. "Алабин" 36 и ул. "Лавеле".
Дело на Торбов е и домът на Гаки Трифонов на бул. "Витоша" 8. С нанасянето в нея на Софийския окръжен съд сградата е подложена на груба и недодялана трансформация.
Освен с работата и възрожденската си честност Наум Торбов е познат на историците като човека с най-често бърканото първо име. В авторитетната "Кратка история на българската архитектура" за твореца на Софийските хали е отбелязано: "Цеко Торбов, български архитект". Посоченото име обаче е на известен професор по философия. За грешката пише с възмущение арх. Иван Аврамов още през 1982 г.
Това обаче не пречи на общинарите да преименуват Наум в Никола на старата паметна плоча на Халите. Тя е поставена на южния вход след първото им преустройство през 1971 г. След последната най-нова реконструкция пък арх. Торбов не фигурира в новия надпис. Грешката повтаря и в. "Поглед". През 1997 г.
Наум отново става Цеко
в журналистически материал за Халите.
В пътеводителя на София, издаден следващата година, конците съвсем се оплитат. В брошурата се съобщава, че Халите са построени през 1911 г. по проект на Леон Буржоа и архитектите Тодоров и Стоянов. За Торбов - ни дума. Отново властите не реагират на грубата грешка. През 90-те г. близки и познати основателно започват да се притесняват, че след безбройните "преименувания" обществото може да започне да се съмнява не само в авторството на Торбов. Но оставеното след него изключва всякакви съмнения във "фантомното му съществуване".
Слабост на родолюбеца са и проектите за читалища. Малко известен е фактът, че архитектът е автор и на пивоварна "Македония". Негово дело е и кожарската фабрика на братя Шаулови. Той ръководи също довършителните работи на сградата на Хр. Гендович, на Софийската окръжна палата. Ефирният почерк на арх. Торбов безпогрешно се разпознава от специалистите. Еркерите, балконите, богато оформените корнизи, рамките на прозорците, декоративните пана, цветните орнаменти, изящните медальони и до днес са негова запазена марка.
Ще не ще, след идването на народната власт Торбов се връща на работа като архитект-надничар в "Архитектурно-градоустройствена дирекция" на София. Той преминава и през ада на национализацията.
Отчуждават му три апартамента
и два магазина в столичния център. Отнемат му и апетитни парцели земя на "Цариградско шосе". Арх. Торбов умира през 1952 г. И до днес нищо не е върнато на наследниците му.
Ваня Панкова
vpankova@standartnews.com
Вашият коментар
|
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
|
