Визитка

Станах Малката секира покрай проф. Г. Петров

- Нито едно от досегашните правителствата не е имало такава политика, която да гарантира именно растеж. Задачата на сегашното правителство беше макроикономическата стабилизация. Сега се отчита, че тази стабилизация беше постигната, но микроикономиката беше изоставена. И не случайно само преди 2-3 месеца Иван Костов, който до вчера говореше, че няма алтернатива на сегашната икономическа политика, заяви в НДК, че има нужда от нова икономическа политика. При запазване на постигнатата макроикономическа стабилизация трябва да обърнем внимание на микроикономиката. Сега управляващите нямат ясна стратегия по нея: приоритети, ресурси на обезпечаване и т. н.

* * * *

- По принцип повечето страни в преход работят с МВФ и Световната банка, тъй като благодарение на сътрудничеството си с тях можеха да уредят дълговите си проблеми, да получават подкрепа и финансирания за осъществяване на реформите. Истината е, че първоначално тези две институции нямаха опит да работят със страни в преход, защото никога дотогава не са имали проблем с такива държави. МВФ и СБ са работили с държави от Третия свят, но не и със социалистическо наследство, където са променени и манталитетът, и начинът на мислене на хората, където е изградена една друга система на управление. При тях трябваше постепенно да се възстановяват забравените принципи на пазарната икономика.

Разбира се, ние също не бяхме подготвени за работа с тях. Първоначално нямахме общ език, на който да говорим, техните статистики, информация по различни показатели се изразяваха по един начин, а се работеше по съвсем друг начин. Пречеха и кадровите кадрили, които ставаха във висшата администрация. И обикновено с всяко едно правителство всеки започваше отначало. По същество на тази база ние не можехме да бъдем един конструктивен партньор на МВФ и Световната банка и последните 10 години преминаха в лутане. От тази гледна точка част от отношенията с МВФ може би не са били изпипани както трябва, но аз си задавам въпроса защо Фондът в другите страни помогна и там реформите успяха, а в България не успя? Неправилно е това, което се казва, че Фондът упражнявал диктат. Напротив, стенбай е споразумение, в което правителството казва: ние се ангажираме да направим това и това и го праща в борда на Фонда. Това е искане на правителството, а не е диктат на Фонда.

* * * *

- Еднозначен отговор не може да се даде. Ако трябва да изразя лично мнение, много опасно е, ако се откажем от валутния борд сега. Съображенията са най-вече психологически и политически. Защото отказът от валутен борд на този етап означава провал, а не успехи. В момента, в който се откажем от борда, реакцията ще бъде твърде негативна, защото ще излезе, че имаме проблеми и сме били принудени да го направим. Във вътрешен план по същия начин ще рухне доверието в институциите, в банковата система и т. н. с всички произтичащи от това последствия. Образно казано, едно махане на валутния борд означава да повторим в някаква степен събитията от 1996 г. Най-лесно е да кажем: Да, ние трябва да развием така икономиката, че бидейки готови за приемане в Европейския съюз, ние автоматично да излезем от борда. Това е естественият изход. Разбира се, има и други интересни идеи. Аз не съм далеч от мисълта да подкрепя една идея, която беше лансирана от Емил Хърсев за въвеждане на еврото като паралелна валута.

* * * *

- Знаете ли как се фиксира левът спрямо марката? На един политически форум Иван Костов съобщи, че съотношението ще бъде 1:1000. Значи той се прояви като ясновидец. В България имаше три разработки по този въпрос и трите бяха категорични, че това съотношение не е най-доброто. Едната разработка беше на Агенцията за прогнозиране и развитие, втората - на Икономическия институт на БАН, третата - на БНБ. Няма нито една обоснована теоретична разработка, която да защити това съотношение. Дори ако паритетният курс наистина е бил 1:1000, много добре се знаеше, че ние въвеждаме борда не за година-две, а за години наред. Много добре се знае, че бордът ще стопира инфлацията, но няма да я анулира, че във времето левът ще се оскъпява, а скъпият лев при всички случаи затруднява износа и облекчава вноса, създава проблеми за конкурентоспособността на нашата икономика и т. н. Така че някой навремето не си е свършил работата. Веднага мога да кажа: да не се отказваме от борда, но например да променим фиксацията. Въпреки че и това също крие опасност. Как да обясниш на българина, който има сега 1000 лева на влог, че променяш съотношението 1:1,5 или 1:2 и той вече има 700 или 500 лева?!

* * * *

- Световна практика е унифицирането на ставките. Бих дал за пример Франция, където имаше 600 ставки, които сега са две. Когато се въвеждаше единната ставка, се имаше предвид, че предстои цялостно преструктуриране на цените и на доходите. Ако погледнем чисто философски и професионално на теориите за оптималното данъчно бреме по групи стоки, ще стигнем до извода, че не трябваше ставката да бъде единна. Но пък, когато не е единна ставката, започва голямата борба кой е богопомазаният. За това трябва да помислим за усъвършенстване на организацията на ДДС и за бъдещото й намаляване, отколкото да отиваме на диференцирани ставки.

В началото смисълът на ДДС не се разбра. Той е неутрален по отношение на бизнеса. Имайте го предвид. Корпоративните данъци имат по-голямо отношение към бизнеса, когато оценяват една или друга инвестиция, но оборотните косвени данъци нямат отношение. И ако всички са коректни платци, няма страшно. Тогава този данък, ако е лош, е лош за всички, ако е добър, е добър за всички. Той не е съобразен нито с формата на собственост, нито с обема на дейността, нито с това дали си частна или държавна фирма, дали си голям или дребен и т. н. Негативните оценки за ДДС навремето дойдоха по 2-3 линии. ДДС беше обявен за данък убиец. Искам да дам за пример Швейцария, където данъците се приемат и въвеждат с референдум. Точно след въвеждането на ДДС у нас те проведоха референдум и швейцарците гласуваха за ДДС. Е, можем ли да кажем, че те са подкрепили въвеждането на данък убиец?

Другите неща, които трябва да бъдат отчетени, е, че въвеждането на ДДС съвпадна с някои неприятни ситуации в икономиката на страната. Едната беше поетият от правителството ангажимент да вдигне цената на енергоносителите от 1 април, а другата беше обезценката на лева и изкуственото задържане на валутния курс от 1993 г., което доведе до инфлация през 1996 г. Само че хората приеха драстичното увеличение на цените на стоките като следствие на ДДС-то, а не и на другите фактори. Мога съвсем отговорно да ви кажа, че покачването на цените с 20-30% не беше по вина на ДДС, а по вина на другите фактори.

* * * *

- Вероятно това са студенти, които много искат да слушат моите лекции и се опасяват, че ако наистина стана министър, ще спра да им преподавам. Аз през цялото време съм преподавал, никога не съм се отказвал, всеки го знае, и като министър аз нямах проблеми с часовете. Изключвам командировките в чужбина, тогава някой ме е замествал. За мен преподаването си е удоволствие и в същото време разтоварване, тъй като пред студентската аудитория мога да си кажа неща, които в МС не мога.

* * * *

- По принцип - да, тъй като ние трябва да излезем на европазарите и да се рефинансираме оттам. Въпросът е кога и какво ще ни струва. Това е един сериозен проблем. Преди две години, ако си спомняте, имаше нагласата да се излезе на пазара с еврооблигации, но след това се оправдахме с международната финансова криза, кризата на Балканите и други фактори. Това не е лъжа, имаше го този елемент. Емитирането на еврооблигации трябва да се направи, когато има реализация, когато рейтингът на държавата расте, когато ни имат доверие при добър парламент и правителство. Може да стане при следващото правителство, ако то ползва един кредит на доверие. Ние не сме ефективна икономика от тази гледна точка и банковата ни система също не е ефективна. Привлечените ресурси са огромни, но те не са инвестирани в България, не се инвестират на капиталовия пазар, защото него го няма в България. Не се инвестира в голямата икономика по редица други причини. И за да се оправим, ние изнасяме тези пари. Има банки, които депозират по $200-300 млн. навън и по този начин обезкървяват нашата икономика. И какво се получава: нашите банки депозират по $300 млн. навън, а за $50 млн. стоим на колене пред МВФ и се радваме, че следващият транш ще дойде. Тоест една от големите задачи на бъдещото управление е точно тази: как да накараме собствения капитал на държавата да заработи за икономиката. От тази гледна точка как да емитираме еврооблигационен заем и да платим цена от 10% примерно, когато нашият ресурс, който е тук, е депозиран на 7%? Не искам да коментирам облигационния заем на Общинска банка. За мене това е скъпа сделка. Защо трябва да плащаме 9,75% годишна доходност в евро плюс другите разходи до 11%, които са отишли по този заем, когато, ако тази община беше дала същите гаранции към нашите банки и те направеха един консорциум, който щеше да осигури тези 50 млн. евро. И можеха да ги дадат на общината и на 8%. И не да дойдат парите за три години наведнъж и да се чуди общината как да ги усвои, а да пристигнат на траншове. Защото какъв е парадоксът: ти плащаш 9,75% доходност за един голям ресурс, от който усвояваш 20% през първата година, а през втората година 40%. В същото време трябва да се направи пробив на пазара, трябва да се излиза и да бъдем в светлината на прожекторите. В този смисъл това е въпрос на баланс, на цена, на време и т. н. Ето и това вземете: защо например ние ще даваме държавна гаранция към европейска банка за един заем, а да не можем да дадем тази гаранция към българска банка? Каква е разликата между европейската банка и българската банка, от която дори можем да получим по-евтини ресурси?

* * * *

- Естествено, че трябва да има разлика между лихвите по депозитите и лихвите по кредитите. Лихвеният процент по кредитите се дели на няколко елемента: цена на ресурс, издръжка и печалба на банка и риск - общопазарен и държавен. Преценено е, че в България той е изключително голям. Имайте предвид, че, макар и малко, има първокласни клиенти в портфейла на отделните банки, на които се отпускат кредити с 2-3% над основния лихвен процент. Тоест те получават кредити със 7-8% лихва. Това се прави, защото кредитите са потенциално лоши. Кредитната дейност в целия свят, и то в страни с традиции, е рискова дейност. Не случайно в банковия сектор е въведено специално провизиране на всеки един кредит. Защото, докато реално констатираш, че един кредит е съмнителен, той вече се е превърнал в невъзвръщаем. Истината е, че действително някъде разликата в лихвите по депозитите и кредитите са доста разкрачени. Банките нямат възможност да формират по-големи резултати от другите операции и предпочитат да кредитират с действително една по-голяма лихва. А защо банките не кредитират - това е един изключително сериозен въпрос. Отговорът аз го дадох - просто икономиката ни е изключително рискова. Клиентите са рискови, освен това банките имат проблеми с реализацията на обезпечението и с осигуряване на вземанията. Емил Хърсев на форума в "Шератон" миналата седмица много точно каза: когато една банкова институция има отрицателен реален лихвен процент и отрицателен очакван лихвен процент, тя е обречена на загуба. И това е самата истина. И ние сме създали точно такава ситуация в България. Инвестирането във финансовия сектор сега не е печеливше в България. Тези, които създават банки, живеят още с мисълта, че могат да ги източат, а не че с парите могат да спечелят.

* * * *

- Това е въпрос на потребителската кошница, на база, на която се изчислява инфлацията, и аз не мога да отговоря. Инфлацията от 8-10% в последно време не е никак малка за условията на валутен борд. В същото време сегашният премиер и финансовият министър твърдят, че това е нещо положително. Те въведоха на мода номиналният ръст, който осигурява инфлацията, а не реалният. Аз давам един такъв пример: ако заплатата в България е 300 ДМ, а в Германия 3000 ДМ, съотношението е 1:10. В момента, в който ние пуснем инфлацията и след една година заплатата в България вече е 500 ДМ, покупателната способност отново ще е ниска. В международен аспект съотношението ще бъде вече 1:6 и ние ще твърдим, че вървим към Европа. Пенсията в България не е 50 ДМ, а е 150, но с тях вече не можеш си купиш това, което си купувал с 50 марки. Вчера с тях си плащал парното, но днес не можеш. Г-н Костов обаче ще остане в историята с това, че когато е бил министър-председател, пенсията от $10 е станала $50, заплатата от толкова долара е станала толкова долара, докато брутните заплати на Запад слабо са нараснали. Лошото е, че обикновеният българин не може да си обясни защо живее по-зле, след като заплатата му е нараснала. Това са парадоксите на икономиката и на държавата.

* * * *

- Вече изтече информация, че вероятно ще бъда в листата на коалиция "За България" в Стара Загора. Дадох принципното си съгласие за участие в политиката. Никога не съм членувал в партия и сега не членувам. В коалиция "За България" съм, защото не знаех, че Негово величество ще прави формирование. Навремето исках да правя политика за разбиване на двуполюсния модел на сини и червени. Създадохме граждански структури, които обаче бързо бяха смачкани с помощта на политиците. Коалиция "За България" беше първата, която прокламира нещо, което беше близко до първоначалната идея на гражданските структури в парламента да се вкарат потребни хора, можещи и знаещи технократи. Защо СДС не направи същото? Да даде СДС 10 места, да даде и Доган 5-6 места за гражданска квота. Представете си какъв ще бъде следващият парламент тогава?! Той действително няма да бъде партиен парламент. И аз не виждам тук никаква заплаха за партиите и за парламентаризма.