Визитка
Мануел Диас-Криадо е роден в Севиля през 1937 г. в разгара на Гражданската война. Потомствен аристократ от XI век. Но това е нещо, което не смята за основно. "Важен е човекът, а не титлата" е неговата позиция по въпроса. Животът му минава между пианото (2000 концерта) и строителния бизнес, където негова особена гордост е атракционът "Тиволи" в Малага. На 16 декември м. г. е избран за подпредседател на Българо-испанския форум.

- В изкуството най-важното нещо са въображението и техниката на изпълнението. В бизнеса е същото - без въображение и техника нищо не можеш да постигнеш.

- За първи път посетих България през 1959 г., за да изнеса концерт с Константин Илиев. След това идвах почти всяка година. Имам чудесни приятелства от това време. А и сега съм близък с много българи от всички политически цветове. В приятелството искам само честност.

- Наистина и в двете страни имаше диктатури. Но докато Франко вярваше в Бога, в частната собственост и в свободата на гражданите, Живков не вярваше в нито едно от тези три неща. Естествено диктатурите винаги си приличат в едно - те смятат, че държавата трябва да мисли вместо гражданите. Същевременно независимо от идеологическата им ориентация те се стремят да правят много за икономиката. България при Живков се индустриализира, както и Испания при Франко. Но режимът не търсеше другите пазари, не наблюдаваше световните тенденции. Оттук произтичат и много от днешните ви проблеми. Може би и у нас франкистката диктатура допусна същата грешка. Тя

не търсеше източните пазари

Само купуваше, но не се стремеше да продава и да инвестира. А това щеше да бъде много рентабилно. Същото важи и за България.

- Наистина в онези условия, при едно разделение на два блока, диктаторите не бяха достатъчно интелигентни. Те се стремяха да укрепят държавите си и да задържат режимите си, но не и да предвидят бъдещето.

- Да интензифицира двустранните отношения в един свят, в който освен културните стойности, за които не бива да забравя, на първо място е икономиката. Логично е, че за да бъде тя ефективна, трябва да съществува политическа връзка между двете страни. Нужна е стабилност, за да се гарантира взаимността в желанията. Само тогава може двама души или две страни да се целунат, нали?

- Има доста сфери, в които да стане това. От години Испания закупува български промишлени стоки. Например оптични влакна за нашето телекомуникационно производство. Чрез него този български продукт е познат чак в Перу и Аржентина. Но връзките са ефективни, когато са конкурентоспособни.

Що се отнася до форума, той трябва да бъде един посредник и

съветник за бизнесмените

от двете страни. Казано образно, да се обединят два различни концерта, каквито са Изтокът и Западът, за да засвирят в хармония. Форумът е нужен както на испанската, така и на българската страна, за да гарантира юридическата сигурност и правната защита на ниво международни търговски отношения.

- Ако искате някой испански, пък и който и да е инвеститор да дойде в България, трябва да обновите много остарели закони. Жалко е, че минаха 11 години и въпреки това парламентът ви като законодателен орган не направи досега това. Депутатите ви постоянно се оправдават с липса на време. По мое лично мнение време имаше. Но то се губеше за глупости, които биха могли да бъдат решени чрез правителствен декрет или дори чрез заповед на съответния ресорен министър.

Мудни са и самите институции. Докато излезе едно съдебно решение, човек може и да не е жив. Този "филм" съм го гледал вече в родината си. В Испания първите три години след смъртта на Франко съществуваше подобен правен и бюрократичен хаос. Но все пак продължи само три години. Затова би ми се искало у вас да има по-голяма гъвкавост спрямо бизнеса. Иначе инвеститорите са с вързани ръце и крака.

Думите ми не са нито критика, нито заяждане. Те са продиктувани от искреното желание да помогна на България. Същото казах и на един форум в Мадрид, на който присъстваха премиерът Иван Костов и зам.-министърът на икономиката Христо Михайловски. Тези промени са просто необходимото условие, за да дойдат парите у вас.

- За мен българите са преди всичко средиземноморци, а след това славяни. Ние принадлежим към една и съща католическа църква (в смисъл на вселенска и апостолическа - б.р.), имаме обща култура.

Приличаме си и по манталитет

Вие сте били пет века под властта на турците, а ние осем века - на арабите. Въпреки това и българи, и испанци сме весели народи. Същевременно и нас, и вас често ни обзема меланхолия.

- От гледна точка на географията и историята, такава аналогия е абсолютно вярна. Но и в по-нови времена също има аналогии между двата народа. Испания не прие комунизма още от времето на Първата република (преди Гражданската война - б. р.). Тогава имаше две Испании - Испания на анархистите и Испания на реда.

В България комунизмът бе наложен в резултат на договореностите от Ялта. Но както и в Испания, винаги съществуваха две Българии. И едната, макар и мълчаливо, се съпротивляваше на системата. Не всички българи бяха членове на БКП, нали?

- Напълно съм убеден в това. Но винаги държа да поясня, че аз не съм монархист в класическия смисъл на думата. В Испания съм "хуанкарлист". А в България - "симеоновист". Но наистина монархическата система дава по-голяма стабилност на една страна. Днес в Испания

имаме леви и десни "монархисти"

еколози "монархисти" и т. н. Лидерът на комунистите Сантяго Карильо например често обядва с краля. И не разбирам защо в България по един съвсем ретрограден начин не приемат монархията и говорят за "монархофашизъм".

В наше време може да има само парламентарна монархия. В нея ролята на краля или царя е да бъде съветник на всички партии - сини, зелени, червени. В този смисъл България загуби много. Ако иска да влезе в ЕС, това е невъзможно без присъствието на Симеон II. Именно заради тази стабилност и заради принципа на законността. Испания не беше приета в ЕС, докато не бе възстановена монархията. За Европа това означаваше възстановяване на законността. В България тази законност бе загубена с референдума през 1946 г. Той бе проведен в условията на окупация и това трудно ще бъде прието от европейските институции.

Константин Събчев
konstantin@standartnews.com