ИЗДАНИЯ |
|
КОМЕНТАРИ |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ |
|
|
|  |
Саркофагът в Чернобил може да се пропука
Защитната обвивка на затворената АЕЦ всеки ден изпуска радиация и заплашва света с нова катастрофа, твърди руски учен
Саркофагът в Чернобил все още спи, но никой не знае кога чудовището вътре в него може да се събуди. Малко хора, работещи сега в централата и грижещи се за целостта на саркофага, говорят за 26 април 1986 година. Тогава става най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството. По време на атомни реакции се стига до засечка и настъпва взрив в 4-и блок на централата. След което следва пожар, който е потушен с цената на живота на стотици пожарникари, умрели тогава и по-късно от радиационно облъчване. После злощастната АЕЦ с помощта на 300 000 тона бетон и 7000 тона метал е обгърната в 61-метрова защитна обвивка, наречена по-късно саркофаг.
Борис Райтшустер
сп. "Фокус"
Сега районът около Чернобил е напълно изоставен и представлява една забранена зона със стотици пусти села и полицейски постове. Навсякъде се вижда бодлива тел, която обгражда централата в периметър от 30 километра. На 15 декември 2000 г. ядрената централа в Чернобил бе официално изключена по нареждане на президента на Украйна Леонид Кучма. Дотогава там продължаваха да работят около 9000 души, които бяха добре платени за украинските стандарти (500 германски марки на месец). Валентин Купни, 64-годишен, е господарят на саркофага. Според него обвивката около Чернобил може всеки момент да се пропука и "тогава отново
ще бъдем там, където бяхме
през 1986 година". "Саркофагът е толкова продупчен, че почти всеки ден изтича радиация. А ние дори не сме в състояние да изчислим колко. Ако можеше да се вижда радиацията, то над Чернобил щеше да се издига огромно количество дим", заявява най-отговорно Купни.
Покривът на обвивката е толкова нестабилен, че може да падне всеки момент върху реакторите. "Какво ще стане след това, зависи от вятъра в дадения момент", казва Купни. "Малко вероятно е радиацията да стигне да Западна Европа", допълва той със спокойния си глас. Какво става във вътрешността на саркофага и как радиоактивните изпарения реагират на дъждовната вода, не знае дори и пазителят на заспалото чудовище. Доста често стават атомни реакции, допълва Купни. "През септември 1996 година направихме последната атомна верижна реакция, но е възможно и сега да протичат подобни процеси вътре в саркофага", изненадва ни неочаквано руският учен. Борбата с разпадането на защитната обвивка е всъщност състезание с времето
Всяка работа в саркофага се изчислява в Рам - мяра на радиоактивното натоварване. Позволено е годишно работниците да са изложени на 2 Рама. Ако някой от 812-те работници на Купни има по-голяма цифра, то до края на годината той не влиза в саркофага. Но много от работниците оставят металическите си броячи извън сградата и нарочно се облъчват, за да не ги отпратят и да загубят заплатите си. "Ако през цялото време спазвахме наредбите, обвивката отдавна да се е пропукала напълно", горчиво споделя с нас Купни. Най-големият проблем с облъчващите радиоактивни лъчи е, че те са невидими и не може да се почувстват. На някои места вътре в централата уредите отчитат радиация, която
1000 пъти надвишава
разрешените норми, но и това е публична тайна. Независимо от това в някои от селата живеят хора, които са се примирили със съдбата си и тайно се завръщат в изоставените си домове в забранената зона. Полицията хваща някои от тях и ги връща в "цивилизацията". След време те отново успяват да се промъкнат по родните си места и там доживяват последните си дни.
Вашият коментар
|
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
|
