ИЗДАНИЯ |
|
КОМЕНТАРИ |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ |
|
|
|  |
Идва времето на електронните борси
Експерти прогнозират увеличение на обема на световната търговия в Интернет до $6,790 млрд. през 2004 г.
Николай Беляев
"Интернет и инвестиции"
За електронната търговия може да се чуят съвсем различни мнения - от безусловен оптимизъм до скептично припомняне за това, че мнозинството от населението на света изобщо не е виждало Интернет. Дори постоянните клиенти на мрежата не могат смислено да обяснят какво представлява "електронната търговия".
Без да се впускаме в теорията на електронната търговия, ще се ограничим само с кратко описание на двете най-развити категории: В2С (business to consumers - бел.ред) или връзката между бизнес и потребители и В2В (business to business - бел.ред), или бизнес към бизнес. Зад термините В2С и В2В се крият електронният магазин (за търговия на дребно) и електронната борса (за търговия на едро). В2С и В2В са най-разбираемата, реална и печеливша делова дейност в Интернет, тясно свързана с традиционната икономика. Експерти от компанията Forrester прогнозират, че до 2004 г. се очаква увеличение на обема на световната търговия в Интернет до ниво от $6,790 млрд., докато през 2001 г. тази цифра е била $1,234 млрд. и включва сделки от секторите В2С и В2В.
Ако електронният магазин вече може да се смята за факт,
електронните борси останаха на втори план
въпреки че съвсем доскоро за тях се говореше почти всекидневно. Какво се случи? Нека се опитаме да разберем.
Към днешна дата електронни борси със стабилна концепция за водене на бизнес не съществуват. Разбира се, да се отрича фактът на съществуването на електронната борса NASDAQ, както и на системата за търговия на едро със стоки под формата на акции, не би било възможно. Но аз бих сравнил този вид търговия със специфичен много голям електронен магазин.
Нека се опитаме да разберем защо стартът на електронните магазини бе толкова успешен и кое пречи за развитието на електронните борси. В момента на появяване на електронните магазини Западът притежаваше разгърната банкова мрежа с възможност за разплащане чрез кредитни карти, разгърната мрежа за доставка на стоки, работеща заедно със застрахователни компании, и развита мрежа за Интернет-услуги. Обединявайки всичко това, ние получаваме електронен магазин, дъска с обяви за продажба на стоки с плащане чрез кредитна карта и последваща доставка на клиента. Без съмнение може да бъде организиран магазин без плащане с кредитна карта и със собствена доставка.
Нека сега преминем към по-мъглявата и неопределена категория в Интернет-търговията - електронната борса. Внимателно изучавайки предпоставките за възникване на електронните борси, не може да не се отбележи един немаловажен факт, съзнателно пропуснат от мен в горните заключения, който играе важна роля в този сегмент на пазара на електронна търговия. Електронните магазини са
затворени
в национални
и регионални рамки
Едва ли си струва да се надяваме на скорошна поява на международни електронни магазини, макар че купуването на стока може да стане от всяка точка на Земята, да се плати с кредитна карта или с чек и стоката да бъде доставена. Мнозинството от потребителите все още се ориентират според езика, използван при оформянето на електронния магазин и от местоположението на офиса на компанията, която е собственик на сайта. Т.е. американецът и канадецът ще си купуват с удоволствие от amazon.com. Със значително по-малко удоволствие и по-малко оттам ще си купуват французите и руснаците. Те ще се опитат да намерят същите стоки в своята страна, където информацията за стоката е предоставена на родния им език и ще плащат по-малко за доставката, а най-важното - ще могат да изложат своите изисквания, ако нещо не ги удовлетворява.
Нека сега преминем към изискванията на електронната борса. На електронните сделки, извършвани на тези места, им е тясно в рамките на една държава. Те трябва да бъдат глобални, международни по определение, по своята същност. Електронните борси трябва да помагат за глобализацията на икономиката, а не за растежа на транснационалните компании.
Като си припомним за базата, на която започна изграждането на електронните магазини, нека се опитаме да разберем какво е необходимо, за да започне работа електронната борса. И така основното ограничение - това е обособеността на държавите. Това сложно понятие включва в себе си разликите в банковите системи, данъчните законодателства, застраховането и т.н. С две думи: става дума за
между-държавни разлики в организацията на бизнеса
и неговата инфраструктура. Особено бие на очи тази разлика между развитите държави и страните, произлезли от Втория свят (бившия соцлагер), да не говорим за страните от Третия свят. Немаловажен и задържащ фактор, който не трябва да бъде отписван от сметката, е езиковата бариера. Тя още дълго ще си остане непреодолимо психологическо препятствие при осъществяването на бизнеса.
Излиза, че няма бъдеще за електронните борси? Не, бъдеще има! Така например нелоши перспективи има обединена Европа - обединена от единна парична единица и митническа система. САЩ и Канада имат потенциал да създадат регионални система В2В. Аз смятам, че в този сектор на пазара на електронна търговия страните с икономика в преход могат да работят наравно с развитите страни, колкото и странно да звучи. Цялата работа е в разбирането на проблемите, стоящи пред бизнеса и съответната организация на работа на електронната борса.
Къде е изходът? Електронната борса трябва да има интернационален характер. Самата електронна борса трябва да премахва изброените противоречия, поемайки част от функциите и съответно, разходите на бизнесмените, например за организирането на преговори за сключване на сделки, за предоставяне на гаранции на доставчика и клиента, за организация на транспорт, провеждане на контрол за изпълнението на сделките. Т.е. - да не се ограничава с предоставяне на информация за потенциалния клиент или продавач, а да участва в осъществяването на сделки между равноправни партньори вместо между потребители и продавачи. Ето тогава, според мен, бизнесът ще каже, че В2В е нужен като въздух.
Вашият коментар
|
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
|
