standartnews.com banner
 СтандАрт Сряда, 5 Септември 2001 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  СТРАНАТА
  ИКОНОМИКА
  ОБЩЕСТВО
  СВЯТ
  ЗДРАВЕ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg www.focus.bg/ svobodnaevropa.org www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch

Стефан Продев си отиде, нарамил своето перо

Големият журналист, публицист и писател почина вчера на 73 години след тежко боледуване

Снимка Ако Стефан Продев бе избрал СДС, БСП нямаше да съществува, прогнозираха политолозите в лютото време на 1990 г. Защото в онези революционни дни, когато социалист звучеше като сатана, а партията се бе заровила в най-дълбоките землянки, имаше само едно нещо, което да напомня за нея - вестник "Дума".

Тогава тълпи от почитатели следваха Стефан Продев като Бог. Разярени противници бяха готови да го разкъсат. Железните му нерви издържаха на всичко.
С него можеше да се случи всичко освен едно - да не бъде забелязан. Господ го бе орисал с дарбата да бъде значим и да привлича като магнит.
В зависимост от гледната точка брадата му бе подреждана редом до тези на Маркс, Фидел Кастро, Ботев или Христос. Имаше време, когато като символ на злото в някои вестници лулата му заместваше атомната бомба в Хирошима.
На негово име пристигаха погачи, младо вино, отлежала ракия и смъртни присъди. Три пъти с официални писма е заплашван, че ще бъде убит.
Камъни трошиха прозорците на дома му
Ватманка спира трамвая да го поздрави и прегърне. Жена, която е целувал на млади години, го заплюва демонстративно на улицата. Заради боята.
Бог и сатана. Едни го обвиняват, че е разделил нацията на две. Той твърдеше, че е спасявал едната половина.
Колонката с рубрика "Ние пак сме тук" довеждаше до делириум сини и червени. Заради нея първите шест пъти го даваха под съд, а вторите бяха готови да излежат присъдата му.
На 16 години той е вече член на РМС. Пише позиви, пренася и крие патрони. Около 9 септември 1944 г. германци и полицаи стрелят по тълпата пред хотел "Славянска беседа". Той е там. Дни след това, още хлапак, вече е с пушка. Охранява района на гарата. Проверява пропуските на железничарите.
"И тогава срещу мен се зададе баща ми - разказваше Стефан Продев. Спрях го и поисках документите. Той се усмихна и тъкмо да продължи, отново го спрях:
- Пропускът.
Сега вече той се смути дотолкова, че замахна и ми удари шамар. Заплаках. За първи и последен път баща ми ме удряше."
На 15 септември, на рождения си ден, Стефан Продев става стажант-репортер в новосъздадения вестник "Труд". Първата му задача е репортаж за работата на софийската кланица. В писанието си повече жали клетите животни, отколкото възпява труда на касапите. Награждават го с кофа мръвки.
Но през 1948 г. на България не трябват журналисти, а артилеристи. Продев става офицер.
Години след това перото на Стефан Продев се прочу като най-точната артилерия. Казваше се, че улучва все в целта. Това невинаги се харесва и той сменя 12 редакции.
От вестник "Народна култура" го уволняват
защото не подкрепя възродителния процес. След 10 ноември 1989 г. го връщат. На конгрес на БКП е избран за главен редактор на "Работническо дело". Обърква всички със съобщението си, че такъв вестник повече няма да има. Така се ражда "Дума". Едновременно е и народен представител.
Но явно Стефан Продев не може да избяга от съдбата си. Той е органически несъвместим с всяка официална власт. Орисан да не се съобразява с нея, той най-често обрича себе си. Воден от силното си социално чувство, разделя съпартийците си на "червени бабички" и "червени мобифони"
Това не се прощава. Оказва се, че перото му, което спаси любимата му партия, в един момент започва да боде собствената й снага.
Уважението в нашата партия никога не е било на висота - обясни Продев ситуацията тогава. Прие я спокойно поредната атака срещу личността си. Седна сред съмишлениците си, наля чашка обикновена нашенска водка. Не за да се утешава, а защото не обича да нарушава навиците си. И пак запали лулата. Вчера душата на Стефан Продев отлетя от този свят. На машината му сигурно е останал някой недописан лист. Не защото той писа малко, а защото главата му беше пълна с истории. Един живот е твърде къс, за да се разкаже всичко, което се преживява. Дори да се казваш Стефан Продев.
Исак Гозес

Вашият коментар

  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster