standartnews.com banner
 ОБЩЕСТВО Сряда, 5 Септември 2001 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  СТРАНАТА
  ИКОНОМИКА
  СВЯТ
  СтандАрт
  ЗДРАВЕ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg www.focus.bg/ svobodnaevropa.org www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch

Тайната операция срещу Плама

Фирми от холдинга "Евроенерджи" стават кредитни милионери на гърба на рафинерията

В заплетения казус "Плама" най-сложни са отношенията на рафинерията с "Евроенерджи". Холдингът е регистриран на 5 май 1995 г. В структурата му влизат двадесетина фирми с разнообразен предмет на дейност - от търговия с нефтопродукти до строителство, селско стопанство, производство на специална продукция. "Евроенерджи" има печатница в Плевен и фондация. Някои от компаниите са 100% собственост на холдинга, в други участието му варира от 98% до 40%. Едни са свързани финансово с Добруджанска банка ("Ангора" АД), други, като "ВАМО" са част от българо-руското дружество "България-Кубан". Управляват се почти от едни и същи лица. Сред тях най-често се срещат имената на Атанас Коларов, брат му Иван, а в "Евроенерджи мотърс" и това на бившия земеделски министър Георги Танев. Три от фирмите са в списъка на кредитните милионери. Това са "Евроенерджи ойл" "Евроенерджи мотърс" и "ВАМО". Техните задължения в нови лева съответно са 37 425 315, 1 872 513 и 1 681 807.
На 6 септември 1996 г. холдингът става собственик на 67% от акциите на "Плама". Две години по-късно рафинерията е препродадена на "Плама консорциум лимитид", регистриран в Кипър. Сделката е направена на 18 септември 1998 г. Според договора "Евроенерджи" е кредитор на "Плама"-Плевен с 20 000 000 000 стари лв. По-голямата част от тези пари изобщо не са влизали в рафинерията. За движението на милионите има доста документи.
Един от тях е заключението на тройна съдебно-счетоводна експертиза. Тя е назначена от Софийския градски съд по дело № 72 от 1996 г., с което е открито производство по несъстоятелността на "Минералбанк". В експертизата са посочени най-значителните заеми в левове и валута, отпуснати от банката през периода януари-май 1996 г. Дължимите суми са дадени в неденоминирани левове. Описан е левов кредит на "Евроенерджи ойл" за 204 872 000 лв. и валутен за 1 065 329 000 лв. Има и три заема на "Евроенерджи-Мапус" (два валутни и един левов), съответно за 148 042 000 лв., 130 572 000 лв. и 204 872 000 лв.
В заключението се посочва, че на "Евроенерджи ойл" са отпуснати 3 кредитни линии на обща стойност 1 548 815 000 лв., които не се обслужват. Във връзка с тях са издадени 5 гаранции от "Хърсев и Ко", чийто срок е изтекъл. На 28 юли 1993 г. на едно от дружествата в холдинга - "Мекта", е бил отпуснат инвестиционен кредит с главница в размер на $2 463 566. Документация за обезпеченията по заема, както и финансова информация за клиента, обаче липсват. Въпреки това в полза на същото дружество на 31 май 1993 е издадена и банкова гаранция за $507 719
Няма данни дали тя е била реализирана.
Изглежда, в Минералбанк са имали пълно доверие на "Евроенерджи". И това не е случайно. По това време Емил Хърсев е бил член на съвета на директорите на банката.
Доста странни са и гаранциите за обезпечаване на кредитите на "Евроенерджи". Залозите и ипотеките по тях са учредени не в полза на кредитора - Минералбанк, а на поръчителя - "Хърсев и Ко". При това той не гарантира нищо определено на банката. Само поема задължението да й изплати това, което събере от трети лица, учредили залозите и ипотеките. Според финансисти подобен вид гаранции са непознати в нашето право. Те не са забранени, но не съответстват с изискванията на действащия по онова време Закон за банките и кредитното дело. Юристи твърдят, че в случая вероятно има данни за извършени престъпления по няколко члена от Наказателния кодекс.
И те не са отменени
Като добър финансист Хърсев явно много добре е знаел, че парите могат да се прехвърлят в дълг на рафинерията. Така и става. На "Плама" са приписани задължения по 11 договора. Дружеството обаче е страна само по два от тях. Те са от 24 и 26 август 1994 г. и са за кредит от "Минералбанк" в размер на 130 441 449 стари лв. Всички останали са искани и получени все от близки до "Евроенерджи" фирми и все за цели, които нямат нищо общо с рафинерията.
Сега Хърсев и останалите участници в източването на "Плама" правят отчаяни опити да заблудят и новото правителство. Искат фалит и толкова. Фактът, че ако рафинерията заработи, в бюджета ще влизат 300 млн. лв. годишно само от акцизи и такси, за тях няма значение. Те са си взели своето.
Нейка Кръстева

Вашият коментар

  

 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster