ИЗДАНИЯ |
|
КОМЕНТАРИ |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ |
|
|
|  |
Повече от хилядолетие римските епископи владеят цяла Средна Италия
Ватиканът е най-малката държава в света
Статутът на папската страна е договорен през 1929 г. от Мусолини и Пий XI
|
|
След упоритите откази на Българската православна църква да покани папа Йоан-Павел II като свой западен събрат, сега той ще посети България в качеството си на държавен глава на Ватикана. Това е единствената в света теократична монархия. Папата има абсолютната светска и духовна власт. Независимо от миниатюрните си размери, Ватиканът има всички атрибути на държавен суверинитет - знаме, герб, химн, армия от 100 души, полиция, поща, радио, телеграфна агенция, вестник, паспорти. И дори 800 м ж п линия.
|
|
Осми век е тежък за Италия. Три столетия тя е била бойно поле за остготи, лангобарди и византийци, а Сицилия за двеста години попада под властта на арабите.
Сред този феодален хаос все по-голям авторитет започва да добива папската инстуция. Основна заслуга за това има папа Григорий Велики (590-604) Именно при него се полага началото на светската власт на папате. Той окончатело закрепва за град Рим статут на "патримониум (на латински - буквално бащиния, наследствен имот) на свети Петър". Папа Григорий получава потвърждение за своето
духовно лидерство над Западна Европа
и от византийския имератор Фока.
Но главната заслуга на папа Григорий Велики е, че той поставя началото на един стратегически съюз с франкските крале, които още тогава имат претенциите за старшинство и лидерство сред европейски владетели. Следващите папи укрепват този съюз, независимо от факта, че Карл Мартел, дядо на Карл Велики, посяга на църковните имоти.
Така се стига до средата на VIII г., когато войските на лангобардския крал Айстфул достигат до стените на Вечния град. Папа Стефан II вика на помощ Пипин Къси, син на Карл Мартел и фактически управител на Франкското кралство. Пипин предприема два похода в Италия през 754 и 757 г. Лангобардите са разбити, и папите не само запазват властта си над Рим, но и придобиват цялата Римска област (Лацио) и Романя (западната част на средна Италия). Това положение е гарантирано окончателно през 800 г, когато папа Стефан III коронясва Карл Велики за "император на франки и римляни".
Така в продължение на повече от едно хилядолетие наследниците на свети Петър са в донякъде двусмислено пложение. От една страна те са духовните водачи на Западиня свят. А от друга са просто едни от множеството италиански владетели, които непрекъснато воюват помежду си. Не са редки случаите, когато папи трябва да бягат от Свещния град и да умират като пленници или изгнаници - ту от германските императори, ту от френските крале. Или
гонени от самите римляни
които на няколко пъти се опитват да възстановят древната република. Като Кола ди Риенци през 1347 г. или Джузепе Мацини през 1848 г. Но в Европа правото, дори в онези размирни феодални времена, не е празен звук. Независимо от всички превратности в съдбата на отделните папи, държавата им остава с непроменени граници чак до средата на XIX век.
През 1859 г. започва обединението на Италия. Жителите на папската област не остават настрана от националните въжделения. Романя, която е по-голямата част от папската държава, въстава и се присъединява към обединяващата се страна. Самият Рим с прилежащата си област Лацио остават още 10 години под властта на папите, благодарение само на френския гарнизон, който на два пъти - през 1864 г. и 1866 г. осуетява опитите на неуморимия Гарибалди да завърши обединението на страната.
Краят на Втората френска империя и на Наполеон III е край и на папската власт над Рим. През септември 1870 г. французите напускат града, а след тях влизат италианските войски. Градът става столица на Италия. А на папите остава само кварталът на днешния Ватикан.
Папа Пий IX (1846-1878) отказва да приеме случилото се и се обявява за "ватикански пленник". Отношенията между папството и италианската държава са уредени чак през 1929 г. когато режимът на Мусолини сключва с папа Пий XI (1922-1939) прословутите
Латерански споразумения
Съгласно тях, Ватиканът се отказва формално от всички териториални претенции към италианската държава, а тя от своя страна признава суверенитета на Ватикана, както и статутът на католическата църква в Италия. През 1984 г. тези договорености са осъвременени и препотвърдени.
Така се оформя окончателно днешният Ватикан - най-малката държава в света (0,44 кв.км и около 1000 души постоянно население). Тя няма своя валута, но на бюджета й и на активите й, разпръснати по цял свят, могат да завидят доста средноевропейски държави. А що се отнася до моралното и политическо влияние на наследниците на свети Петър, коментарите са излишни.
Константин СЪБЧЕВ
Вашият коментар
|
|
