standartnews.com banner
 ИНТЕРВЮ Понеделник, 20 Май 2002 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  ИКОНОМИКА
  СВЯТ
  БЪДЕЩЕ
  СтандАрт
  СТИЛ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg www.focus.bg/ svobodnaevropa.org www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Папата идва да даде духовна сила и вяра на народа ни

България и Ватиканът винаги са били свързани

Йоан-Павел II иска диалог, а не сливане на църкви, твърди отец Благовест Вангелов

Отец Благовест Вангелов е роден през 1958 г. в София. Завършва семинария като частен ученик. През 1984 г. е ръкополжен за свещеник в Католическата църква от източен обряд. През 1986-1988 г. специализира богословие в Рим. Понастоящем е викарий на апостолическия екзарх на София и председател на епископската конференция на Католическата църква в България епископ Христо Пройков. Директор е на вестник "Истина - Veritas".

Снимка

- Отец Вангелов, хората малко знаят за Източно католическата, или както е по-известна - Униатската църква в България.

- Католическата църква от източен обред в България е създадена през 1860 г. Тя е плод на борбата за църковна независимост, която тогава обхваща българското общество. За решаването на този въпрос обаче действат два подхода. Единият е за обособяване на отделна от Цариградската патрирашия Българска православна църква, а другият - пак за отделяне от Фенер, но под върховното покровителство на папата. Така се стига до унията с Рим. Интересно е, че Униатската, или Апостолическа екзархия е призната от Високата порта още през 1861 г., а Източноправославната екзарахия - десет години по-късно - през 1870 г.

В обредно отношение

нямаме разлики с източното православие

Ползваме същия календар, включително Великден.

- Мост за сближение ли е днес Източнокатолическата църква между православието и католицизма?

- Църквата не е нещо, което се прави с цел. Апостолическата екзархия е била искана от 3000 българи в Цариград, а също и в Кукуш. Желанието им и това на целия народ е да се отделят от патриаршията.

- След Букурещкия договор през 1913 г. основната част от униатите остават зад границите на България.

- Наистина нашите епархии са обхващали Одринско и Солунско. Така че мнозинството от днешните ни енориаши са потомци на бежанци от Беломорието и Македония. И те като останалите бежанци са се надявали да се върнат в родните си места. Но това не става. Така те се установяват главно в Южна България - в района на Сандански, в Кърджалийско, Ямболско и Бургаско. И, разбира се, в големите градове - София, Пловдив, Стара Загора, Бургас. В Малко Търновско пък цели села си присъединяват към Апостолическата екзархия.

- Останали ли са българи униати в днешна Гърция?

- Малко са, но има. Това са роднини на нашите енориаши там. Те се числят към диоцеза на Гръцката униатска църква. С тях нямаме етнически контакт. Но

поддържаме връзки с униатите

в Македония.

- Имал ли сте лична среща със Светия отец?

- Участвал съм в групови аудиенции. За пръв път това бе през 1988 г. Още тогава папата се обърна към нас на български език.

- От БПЦ ревнуват, че на Католическата църква са върнати имотите, а на тях не. Вярно ли е това?

- Де да беше така. Далеч не всичко е върнато. Може би защото те са иззети с различни актове. През 1948 г. влиза в сила Законът за вероизповеданията, който действа и до днес. Той забранява мисионерската дейност на църквата. Тогава са национализирани имоти като католическата болница в Пловдив, Клементинскатата болница в София и т. н. Други пък са отнети по Закона за едрата градска собстеност през 1950 г. - главно нашите учебни заведения. А през 1953 г. - всичко друго. Накрая ни останаха по 2 м ивица земя около стените на църквите. Откакто през 1992 г. бе приет Законът за имотите на Католическата църква, наистина

върви реституция

Но много неща не са върнати още. А в Пловдив се стигна до абсурд - отново бяха одържавени сградите на университета и Медцинския институт.

- Ще промени ли визитата на Негово светейшество Йоан-Павел II все още негативните настроения в обществото спрямо католицизима?

- Не бих казал, че има такива настроения. Напротив. Навсякъде аз съм срещал доброжелателно отношение. Вероятно става въпрос за някои

наслоения, предразсъдъци и заблуди

които за жалост се поддържат от отделни хора. Те добре знаят какви са взаимоотношенията между православието и католицизма, но съзнателно манипулират общественото мнение.

- Как бихте определели значението на това посещие?

- То ще бъде предимно духовно. Във вашия вестник бе цитирано изказване на папата: "Аз никога не мога да бъде разбран отвън. Трябва да бъда разбран отвътре." Така че нека не гледаме на външната страна на посещението му - приготовления, тържества, емоции и грижи. А на духовното, което е над материалното.

Не се бойте, каза Светият отец в първото си обръщение към българския народ. Аз идвам да дам духовна сила и вяра.

- Всъщност връзките между България и Ватикана са още от времето на Свети цар Борис-Михаил.

- Преди всичко те са в Христос. Духовните връзки между Рим и Изтока никога не са прекъсвали през Средновековието.

- Дори и след Схизмата?

- За жалост тя е печален за христянството факт. И разделението остава. Но за радост след 1965 г., когато папа Павел VI и Вселенският патриарх Атинагорас

предадоха Схизмата на вечно забвение

има нов етап в общението на двете църкви. Но то не е пълно.

- В какво се изразява липсата на пълнота?

- Католическите и православните духовници не могат да служат заедно Света литургия поради различните догмати за произхода на Светия дух.

- Обвиняват папата в замисъл да подчини целия християнски свят чрез икуменизма.

- Това е поредното манипулиране на обществото. Сам Светият отец изрично казва, че не бива да се стремим към синкретично християнство. Тоест да вземем оттук-оттам това, което ни харесва, и да изхвърлим онова, което не ни харесва. Във всички деноминации има неща може би трудни за изпълнение. Или просто се струват неприемливи за другата страна. Но това не означава, че трябва да се изхвърлят. Мир, любов и диалог между всички църкви, които независимо от различията са единни в Христа - това означава икуменизмът.

Константин СЪБЧЕВ

Вашият коментар

  
    история 
   

Унията с Рим стряска Русия

Създаването на Апостолическата екзархия е акт, наложен от конкретни исторически условия. След като Вселенската патриаршия упорито не признава правото на българите да имат църква, те се обръщат през 867 г., а по-късно и през 1204 г. към Рим. На 18 (30) декември 1860 г. архимандрит Йосиф Соколски и Драган Цанков официално обявяват присъединяването на българската църква към Рим. Йосиф е ръкоположен от папа Пий IX за архиепископ. Османското правителство, което знае, че зад Ватикана стоят две велики тогава католически държави - Франция и Австро-Унгария, признава този акт. Той обаче има още един ефект. Руското правителство се стряска от опасността да загуби позиции сред българския народ по линия на православната църква. То променя тотално позицията си по църковния въпрос. Ако до 1860 г. Русия държи на единството на православните народи под егидата на Вселенския патриарх, сега то подкрепя българската позиция по въпроса. В резултат на което се стига и до признаването на Българската православна църква през 1870 г. Същевременно Санкт Петербург се опитва да спре униатските тежнения. Организира се отвличането на Йосиф Соколски на 6 юни 1861 г. Това нанася сериозен удар на едва създадената църква. Положението се стабилизира след 1865 г., когато българската Апостолическа екзарахия е поета от епископ Рафаил Попов. Под негово ръководство тя се разраства в Македония и Тракия. През 1883 г. са създадени епархиите в Одрин начело с епископ Михаил Петков и в Солун - начело с Лазар Младенов. Според различните статистики броят на българите униати в Македония тогава е 80 - 100 хил. души. Балканската война заварва Апостолическата екзарахия с 65 свещеници, 38 църкви и параклиси и 33 училища.


 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster