Лара: - В кафенето на телевизията. Нямаше места и седнах на неговата маса. Той ми излезе с номера, че много ме харесва като водеща и има идея да ме използва в някакво ново предаване. Разменихме си телефоните. Аз не издържах и му се обадих първа още на другия ден.

Владо: - Определих й среща близо до нас пред хотел "Славия". Тя каза, че ще я позная по червената кола. Стана ми смешно и й отговорих, че ще съм със запален вестник. "Дума" естествено, защото е червен.

Лара : - Наистина дойде обвит в пламъци. Това беше достатъчно забавно, за да разбера, че моята лудост си има еквивалент в мъжки род и след 2-3 дни вече живеех тук. Доста леконравно, но не ми е навик.

Лара: - Бъкел не разбирам от езика. Владо готви много вкусно всякакви манджи. Той се грижи за прехраната, а аз чистя и мия чиниите. Вбесявам се, като ми напомня. Той пък не може да прави десерти. Затова аз правя кекс, обаче нищо не се получава. Пробвах да забъркам таратор, че е най-лесно, но и той не става.

Владо : - Горкото дете, ако не бях аз, щеше да е умряло от глад.

Лара: - Аз съм глезеното дете на мама и татко, макар че все сама си бях вкъщи. Майка ми беше по рекламата в театъра, а баща ми Иван Златарев - актьор в Младежкия. Все им пилех, че искам брат или сестра, те ми купуваха рибки, куче, хамстер. И на 14 години, когато съвсем не ми беше до братче, то взе, че се роди. Сега съм му нещо средно между майка и сестра.

Владо: - Лара се ядосва, че в техния род всички били с кучешки имена - братчето й е Сибин, майка й Клелия, дъщеря ни пък е Бенджи. Кръстена е на румънския си дядо Бернард, когото не помни. Баща ми беше математик, майка ми е българка. Запознали се в Прага. Тя беше дипломат в Лондон, Москва, Букурещ. През 1976 г. в Румъния стана зле и татко ме посъветва да дойда в България. Той почина, а аз останах тук.

Владо: - По време на румънските събития през 1989 г. Извикаха ме да превеждам в ефир и някак си станах известен покрай това. Бойко Станкушев ме покани в новините в 23 часа. Асен Агов ги свали, защото бяха неконтролируеми. Аз и Димитър Цонев останахме. Нас нямаше как да ни махне.

Владо: - Учил съм математика, но съм доволен, че сега се занимавам с любопитни неща. Нямам конкуренция. Всички се юрнаха да правят токшоу, а публицистика няма. Или е на базата на скучни разговори в студио с големи политици. И никой не се занимава с проблемите на обикновените хора. "Частен случай" запълва тази дупка. Пет минутки, ама колко нещо казвам в тях всеки ден.

Лара: - Много е странно! Десет години да те знаят като Кака Лара от детското предаване... Аз и сега не съм скъсала с "Милион и едно желания" в БНТ. Идентифицират го с моето лице. Там обаче съм само водеща, а в "СтоЛица" по тв "Ден" правя журналистика. Спира ме вчера една жена на улицата и започва да ми говори за някаква реституция, иска да направя нещо, или да я свържа с Владо. Сега виждам колко му е трудно, все го занимават с проблемите си даже и когато сме на почивка.

Лара: - Приятелите в Албена се чудеха как ме е пуснал сама на фестивала. И как ходи сам в Румъния. Помня, че веднъж ми звъни от Китай и ме пита какво правя. Бях с компания и му викам: Аз съм на живот. Той каза добре и затвори. Нито попита с кой, нито къде.

Владо: - Някои изискват подробна информация и пълни обяснения. Забелязал съм, че точно при тях нещата са много по-нечестни и неистински.

Владо: - Да бе, винаги. Гледай какъв кич ми донесе от Албена - чекийка със запалка и гола жена на дръжката. А аз от Япония й донесох такава красива рокля и тя не я облече нито веднъж! Много ми е обидно.

Лара: - То не е рокля, ами кимоно. Къде да го облека, вкъщи ли да се фръцкам с него? Как си могъл да купиш такова нещо? Сигурна съм, че не си дал пари за него, а някой ти го е подарил...

В Албена тя летяла с хеликоптер-бричка