ИЗДАНИЯ |
|
КОМЕНТАРИ |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ |
|
|
|  |
От общо 70 изтребителя в добро състояние са около 15
Сбогом на МиГ-овете
Военните ни пилоти летят по 40-60 ч годишно, в НАТО часовете са поне 200
|
|
Гибелта на въздушния ас майор Анатолий Полянков с изтребител МиГ-21 БИС е поредната драма във войската ни, която, колкото и горчиво да звучи, е доста верен индикатор за това, което става в родните ВВС. Разследващата инцидента комисия вероятно скоро ще съобщи какво и как се е случило в небето над Панагюрище миналия петък. Пилоти твърдят, че няма да бъде спестена и най-нелицеприятната истина. После ще дойдат тежките изводи - в армията винаги е така, щом става дума за човешки живот. Но всичко това едва ли ще промени нещата. Поне засега.
|
|
Бойната авиация е скъп лукс, който могат да си позволят малко държави. Без нея обаче е невъзможна победата в съвременната война
Фото Васко Хаджииванов |
|
Последният курбан с един от най-добрите ни армейски пилоти е последният сигнал, че състоянието на бойната ни авиация е отчайващо. Че повече така не може. Спят ли спокойно управниците ни след това, което се случи? Причините за кървавата драма са колкото лични, толкова и комплексни. Зад тях прозира обаче дългогодишното безхаберие на държавата за елитните ни войски. Защото бойна авиация не се поддържа с пари. За нея са нужни страшно много пари. Над 10 години вече тя й подхвърля бюджетни трохи, колкото да реанимира. ВВС са най-скъпоструващият вид въоръжени сили. Не всяка страна може да си позволи лукса да ги има.
Проблемът има и друг аспект. Като отбранително средство авиацията служи за неутрализиране на външна заплаха. Политиците ни вече подхвърлят под сурдинка, че такава около нас не се очертава. Че отвсякъде сме заобиколени от приятели. Военната ни доктрина също е отбранителна. Ние
не се готвим да нападаме никого
Тогава какво излиза - че не ни трябват самолети. Освен това конституцията забранява използването на войската за решаване на вътрешнодържавни проблеми. Ето още един аргумент да не държим скъпите аероплани, биха казали лаиците. Доскоро Сухопътните войски решаваха около 60-80% победата в боя. Сега този процент отстъпва място за сметка на ВВС. Истината е, че без авиация няма армия, без нея пък държавата е само територия. България не е Швейцария. Нито Монако, Лихтенщайн, Люксембург или Сан Марино, за да има само церемониални караули. Ние живеем в тази част на глобуса, където силата на оръжието все още има думата.
Така е поне според здравата логика. У нас обаче практиката показва съвсем друго. Авиацията ни бавно умира, защото не достигат финансовите инжекции. Родните пилоти летят годишно около 40-60 часа. Това е много под санитарния минимум от 80 часа. Ако летецът слезе под този праг, губи професионализъм и става негоден. Нормативът обаче не е привилегия за всички, тъй като няма пари. За един час тренировка с боен самолет МО плаща около 5000 лв. Тъй като
бюджетът на ведомството издиша
отвсякъде, е възприет соломоновски принцип. Летят, колкото могат, офицерите, които дават бойни дежурства, и тези, определени за участие в мисии на пакта. За другите - по чаша студена вода. В годините, когато авиацията ни беше сериозна сила, летците "навъртаха" по 120 часа във въздуха. Пилотите в НАТО обаче тренират поне по 200 часа.
Социалният екзистенц минимум на родните авиатори не им позволява нещо повече от биологично оцеляване. Колегите им от пакта, с които догодина ще са съюзници, са галените деца в собствените си държави. В алианса летецът и неговото семейство са осигурени доживот. Нашите, като напуснат армията, обикновено стават пазачи и вдигат бариерите. Летците в Граф Игнатиево, които дават бойни дежурства, получават по около 7 лева. На толкова е оценен рискът им за това, че пазят небето над България. До края на тази година всеки авиатор ще може да се пенсионира, ако има 10 летателни години. Родните чиновници обаче завидяха на кьоравия и решиха да му извадят и другото око. От 2004 г. пилотите ни ще могат да се уволняват след 15 години, прекарани в кабината на изтребителя. Само който е запознат с проблема, знае каква агония е това. Натоварванията по време на полет са изключителни. Понякога летецът губи по един килограм от теглото си за неколкоминутна тренировка. Разбити бъбреци, разклатени нерви, похабено здраве са пасивите, с които си отиват от казармата военните от ВВС.
Констатацията, че техническият парк на военната ни авиация е в окаяно състояние, едва ли ще учуди някого. Обществена тайна е, че читавите ни изтребители се броят на пръсти. След като закрихме летището край Доброславци и снехме от въоръжение МиГ-23, ни остана да разчитаме на МиГ-29 и МиГ-21. Те са дислоцирани на най-модерното ни летище в Граф Игнатиево. От около 70 броя МиГ-21 изправни са около 15. Военният министър Николай
Свинаров се закани да ги махне
след последния инцидент с майор Полянков. Вярно е, че това са стари самолети, чиято технология е от епохата на Виетнамската война. Нашите са по-нови и усъвършенствани и са внесени през 1982-1983 г. Ресурсът на този, който се разби, е бил до 2017 г., твърдят посветени в разследването на катастрофата. Засега авиацията ни разполага само с тях, за да ни пази, ако се случи нещо. Защото най-модерните ни изтребители МиГ-29 отдавна не хвърчат. За тях просто няма доставени резервни части. Освен това им предстои ремонт и модернизация по натовски стандарти. До края на юни 6 от тях трябва да бъдат вдигнати във въздуха. Ако това не стане, закъсваме яко, защото хората на първо време трябва да започнат да летят, а бездействието за майсторството на летеца е пагубно, въздъхна скоро шеф от Генщаба. Според генерала по-важно е да бъдат ремонтирани скоростно. Чак тогава можело да мислим за смяна на цялата им електроника според изискванията на пакта. Не стане ли това, асовете ни ще линеят на земята. И ще се питаме постфактум защо падат като круши.
Евгени ГЕНОВ
Вашият коментар
|
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
|
