standartnews.com banner
 НЕДЕЛНИК Неделя, 6 Юли 2003 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  СВЯТ
  СТИЛ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net svobodnaevropa.org www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Роден е в легендарното село на Капитан Петко Войвода

Бащата на Пепа Николова е най-старият бежанец

Дъщеря й Александра вече е студентка в НАТФИЗ и водеща в Канал 1

Всички познават Пепа Николова, майтапчийката, на която не можеш затвори устата. Когато едва 18-годишна изгря в "На всеки километър" с ролята на Джалма - хубавата мургавелка, влюбена в бате Серго, всички повярваха, че е циганка. "И до ден днешен това ми е кантарът", смее се Пепа и обяснява, че като репетира някоя роля, облича костюма и излиза навън, за да види дали ще я различат. Когато гастролирала в Ловеч с постановката на Иван Кондов "Табакера 18 карата", жена от публиката все питала "Ама таз артистка ли е или истинска?" Майка й Райна хич не понасяла циганите, а лудетината Пепа станала техен национален герой. "Вечно висяха пред нас: Ела ма, да ни пейш на сватба, ела да играйш на наша сцена!", спомня си актрисата. И за разлика от вече покойната си майка страхотно ги обича, защото знае, че и ние не сме по-стока, а ако постъпиш с тях като с равен, ти стават приятели за цял живот. Всъщност Пепа е тракийка и много се гордее с този факт. Родът й е от селото на капитан Петко Войвода - Доган Хисар, което още на времето се обявило за република. Разказва, че баща й Никола от детските си години останал полусирак без майка и бил отгледан от всички роднини. Сигурно му е липсвала, та и сега, вече 97-годишен, все повтарял: "Не можах да запомня майка си, не знаех майчина ласка." Дядо си Киро Пепа почти не познавала, той живеел при чичо й в Хасково. Появил се след години - висок, синеок, едър мъж. "Няма по-тъжни, по-нещастни и по-добри хора от бежанците", убедена е тя и все си спомня едно стихотворение на Христо Фотев за края на града и бежанците, дето там живеели и как идвали роднините и говорели един странен език. Чонгали (вампири), миндали (бадеми), имейми (имахме) -това е диалектът от Беломорска Тракия. "Ако ми бяха оставили 5 квадрата там да продавам маслини, сигурно щях да съм по-добре, отколкото като артистка в България", шегува се Николова. Тя се подписва с името на баща си. А той, отгледан по роднини, има три фамилии - Свинаров, Комнев, Калоянов и не се знае коя от всичките е вярна. И рождената си дата не знае, но казват, че се е родил по жътва. Бежанците гонени, преследвани, хвърляли покъщнината си по пътя и децата си изоставяли, за да ги спасят. Говорело се, че ще ги карат на остров където пиле като минавало, падало от жегата. Застигнали ги в Маджаровското дере - там ги насилвали и клали. Които успели да пристигнат в България, се разпилели, кой ще ти мисли за документи. Тези приказки Пепа слушала не само от баща си, но и от дядо си Никола и баба си Тодора - родителите на майка й. Те също са бежанци, но от Еникьой - турска Тракия и като пристигнали тук, се заселили в Харманли. Баща й Никола живеел в Бургас, но дошъл на гости, залюбил бъдещата си жена и останал в Харманли, за да гради живота си отново. "Сигурно аз повтарям неговата история. Животът ми така се стече, че ща не ща, тръгнах по неговия път", разсъждава Пепа, за чиято трудна съдба на самотна майка знаем. Дъщеря й Александра Сърчаджиева върви по стъпките й - първа година студентка е в НАТФИЗ, а е вече водеща на "Мело тв мания" по Канал 1. "Няма ги вече леля ми, вуйчо ми, майка ми, а баща ми, представете си колко дълъг е човешкия живот, е вече 97-годишен. Може би е най-възрастния бежанец. На който каквото му трябваше, цялата махала идваше у нас в Харманли за хляб или за пари. Метнала съм се на него, та и аз човек от вратата не съм върнала, защото знам, че само доброто ражда добро и когато си добър, неминуемо ще ти се върне някога. Родителите ми са обикновени хора, но са ме научили на библейските истини - да не лъжа, да не крада, да не правя зло, защото има възмездие, да не се присмивам на чужда болка. Запомнила съм, че не трябва да дължа на никого пари, че не трябва да оставяш на децата си дългове и лошо име", изповядва своето верую актрисата. Живеят в малко жилище, баща й е сляп, прикован на легло и с памперси. Но не това я измъчва, а въпросите му защо е незрящ и притесненията му, че им е в тежест. През ум не й е минало да го остави в старчески дом. На абитуриентския бал на Александра миналата година си пиел уискито и се чувствал щастлив сред гостите. И тези дни, нищо че е в сесия, красивата Александра тича от НАТФИЗ до вкъщи, за да нахрани дядо си, да се погрижи за него и пак да се върне за следващия изпит.
Людмила Първанова

Вашият коментар

  
   

Детството на звездата минало в Харманли

Казват, че когато остаряваш, се връщаш в детството си, разказва Пепа Николова. Понякога в съня си нощем виждам прашните си крака. Пред нашата махала в Харманли имаше огромен площад с един празен басейн, из който препускахме напред-назад. Говорят, че съм приличала досущ на някаква моя леля Калина, която много хубаво пеела, но умряла 18-годишна от бронхопневмония. И аз като нея изнасях концерти пред лелките навън и винаги се връщах у дома с джобчетата, пълни с бонбони и орехи. Край двора ни, в края на оградата, имаше един електрически стълб. Той беше моята трибуна - качвах се на върха му и пеех ли, пеех, интересно защо все македонски песни. Нашият град е тесен и дълъг. Баща ми, пришълец, едва събрал заеми, за да построи чак на края му къща за семейството си. А те взеха, че я бутнаха и на нейно място построиха един безсмислен стадион. Не можах да свикна с новата къща. Главата ми е вечно извърната към това място, на което и досега стърчи самотния стълб, който всъщност е моето детство.

Всичко меря с любов

"Странно усещане имам. Харманли се пада в низина и когато си отиде майка ми през 1994 г., съдбата пожела да изберат такова място за гроба й, че когато застана горе на върха, преди да се спусна към нас, виждам гробищата, а от нейния гроб виждам пътя. Сигурно този път, по който ме е изпращала и посрещала толкова години, откакто завърших гимназията през 1965 г. и напуснах града. Опитваха се да ме спрат, но никой не успя. Кандидатствах пеене в естрадния отдел, влезнах от раз. Благодарна съм на Вили Цанков и винаги споменавам името му. Той ни преподаваше режисура в консерваторията, хареса ме. Аз нали съм родена на 23 декември, все най-малкото, все години нямах навършени и изведнъж - хоп в Младежкия театър. Но както казват, за да се научи човек да плува, трябва да го хвърлят в най-дълбоката вода. Играех и пеех в пиесата на Дамян Дамянов "Преди всичко любов". Така се обърна животът ми", спомня си актрисата. В момента тя репетира в габровския театър пиесата на Рада Москова "Бяла къща пред зелена морава" с режисьор Невена Митева, Герасим Георгиев и Лили Димитрова. "Такъв кеф ми е да ме знаят, да ме спират по улиците на Габрово, да питат кога ще е премиерата. Отговарям им с радост - през октомври. Много е хубаво да те обичат. Говоря така, понеже всичко меря с любов и знам, че само любовта ражда нещо", изповядва Пепа Николова.


 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster