standartnews.com banner
 СЕМЕЙСТВО Неделя, 3 Август 2003 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  БУРЯТА
  ДЕНЯТ
  СВЯТ
  НЕДЕЛНИК
  ПЪТЕШЕСТВИЯ
  СЪКРОВИЩА
  СТИЛ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net svobodnaevropa.org www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Комитата Лазар изучил Георги за архитект

Брат на войвода вдига Банята и Халите

Бащата майстор Търпо Киселинчев строил султанските сараи

По повод 110-годишнината от създаването на ВМРО и 100 г. от избухването на Илинденско-преображенското въстание излезе от печат документалната книга на Христофор Тзавела "Дневникът на Костурския войвода Лазар Киселинчев" 1903-1905 г. За промоцията на новото заглавие във Военния клуб в началото на седмицата пристигна и внучката на войводата Мария Рукова. Предците на Лазар Киселинчев били строители. Техни уникални сгради и днес красят големите градове. В София бащата на комитата - Търпо Киселинчев, е градил Халите, Централна баня, читалище "Славянска беседа".

Снимка Най-близките сътрудници на Васил Чекаларов (от ляво на дясно) - войводите Христо П. Цветков, Андон Търпов Юруков, Пандо Сидов и Васил Иванов
фото Архив на семейство Киселинчеви
 
Знаменитият костурски майстор Търпо Киселинчев бил строител на скромни селски къщи и разкошни градски имения, на турски и гръцки дворци, укрепления, църкви и джамии. Той давал честна дума за безупречно изпълнение на поетото задължение, кълнейки се в своята "Света Троица", състояща се от тримата му синове: Лазар, Георги и Пандо.
По време на баташкото клане през 1876 г, когато на османския трон се възкачва Абдул
Хамид Хан II, Търпо Киселинчев бил
повикан от великия везир в Цариград

да вземе участие в построяването на Илдъз сарай. Падишахът на Османската империя Абдул Хамид, чиято майка е била арменка, но това не му попречило да се превърне в Червения султан, наричан така заради арменските кланета през 1896 г., наредил след приключването на дворцовото строителство на един от кочияшите да отведе великия "уста" до родното му с. Косинец, Костурско, да му постеле червен килим и да се поклони до земята, когато майсторът се прибере вкъщи с много царски дарове. Това обстоятелство не възгордяло Киселинчевите братя, а ги превърнало в една "духовна тройка", която винаги е мислела за свободата на Македония и духовното извисяване на българския народ.
Най-големият син на Търпо - Лазар, възмъжал покрай баща си в Атина и израснал като предан организатор и войвода на ВМРО в Югозападна Македония по време на Илинденското
въстание. Лазар Киселинчев бил
наричан от албанците Скендер бей

Той поставил основите на македонския комитет в Атина, който снабдявал Югозападна Македония с оръжие. В навечерието на въстанието Лазар Киселинчев пристига в родния си край, за да помогне за мобилизирането на революционната организация, и взима активно участие при преминаването на местните църковни общини към Българската екзархия. 139 села благодарение и на личности като Киселинчев през 1904 г. отново се връщат в лоното на Българската православна църква. За своите братя Георги и Пандо Лазар бил не само брат, а и духовен баща. Ръководейки се от строителната традиция на своя род, те вземат активно участие дори и в превръщането на Атина в модерно развиваща се балканска столица. Лазар непрестанно повтарял: "Ние трябва да знаем турски и гръцки по-добре от турците и гърците, да сме по-големи майстори от тях, за да не останем никога без хляб в устата и жълтица в кесията."
Използвайки своя опит и делови връзки, Лазар
оказва огромно влияние в образоването им

Като орел бди над Георги, който се превръща във великолепен архитект и строител. Заедно с него знаменитата Костурска строителна задруга извършва облицовката на катедралата "Александър Невски", строителството на руската църква "Св. Николай", Военното книгоиздателство, Американския колеж, Халите, Градската баня, укрепленията
на Варненското пристанище. Тяхно дело е

Статуята на свободата в Русе както и десетки други сгради из цялата страна, между които и читалище "Славянска беседа" в София. Сега тя е управлявана от четиримата внуци на Георги Киселинчев, деца на неговата дъщеря Жулиета.
Не по-малко интересен е и Пандо, който през 1912 г. като 12 годишно момче тръгва след четата на Христо Силянов и Васил Чекаларов с единственото желание да умре за свободата на Македония. За щастие остава жив, а после става дворцов скулптор.

Вашият коментар

  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster