standartnews.com banner
 ЛИЦА Петък, 26 Септември 2003 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  ИКОНОМИКА
  ОБЩЕСТВО
  ИСТОРИЯ
  СВЯТ
  СтандАрт
  СЕМЕЙСТВО
  СТИЛ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net svobodnaevropa.org www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Големият актьор играе духа на Алековия герой в новия сериал на БНТ

Калоянчев: Бай Ганьо е земен човек

В него няма префърцуненост, като у мен самия, казва прочутият комик

"Листец, листец, буково дърво", пее под носа си Георги Калоянчев и се усмихва хитро. Големият актьор не е на сцената или пред камерата с микрофон в ръка. Той държи телефона си, а от другата страна на жицата е една от асистентките в "Бай Ганьо се завръща от Европа", който Иван Ничев снима за БНТ. "Не могат да се сетят за текста, та ми звъннаха да им го кажа", пояснява сериозно големият актьор. В новия сериал той е духът на Бай Ганьо, който се явява на младия си наследник, изигран от Николай Урумов.

Снимка Всеки актьор тежи на мястото си, ако е искрен в превъплъщенията, казва Георги Калоянчев  

- Господин Калоянчев, що за човек е Бай Ганьо?

- Земен, реален, в него няма префърцуненост. Като мен самия. Заради това така добре влизам в този толкова сочен образ. Всеки актьор тежи на мястото си, ако е искрен в превъплъщенията.

- Кога за първи път изиграхте Алековия герой?

- Навремето Младен Киселов постави пиесата "Г-н Балкански" в Сатирата. Имахме невероятен успех, играхме спектакъла над 100 пъти. Киселов беше пестелив в приказките, двамата се разбирахме без много думи. Но се оказа, че мислим по един и същи начин за Бай Ганьо. Тогава ме е гледал и Иван Ничев, който по-късно ме покани за телевизионния сериал.

- Какви бяха реакциите на публиката?

- Народът се радваше много на майтапите, на намеците, на задявките с властниците. Хората ме срещаха по улиците из София и из цяла България и се обръщаха към мен с "Бай Ганьо, как си?" или с "Тези круши откъде ги вземате?". Самите политици обаче никак не бяха очаровани, дори някои от тях бяха направо шокирани. Мисля, че

Тодор Живков въобще не дойде да ни гледа

Веднъж в Киноцентъра ме срещна известен народен представител (беше дошъл да цензурира филм) и ми се скара, че с моите реплики на сцената съм резилил депутатството. "Това е Алеко, бе братче", отвърнах му аз.

- Иван Ничев снима четири серии "Бай Ганьо се завръща от Европа". В тях вие сте духът на големия келепирджия. Как върви работата?

- Интересно. Много харесвам сценария на Юрий Дачев и Ничев. Ама да не мислите, че се правя на духа на Хамлетовия баща или че има някакви свръхестествени епизоди! Пак съм си аз - осезаем и всекидневен, просто Калата. Уча младия Бай Ганьо на моите мурафети. Но това да пуснеш муха в бирата, за да получиш втора и безплатна от келнера, е като невинна шегичка на първолак пред далаверите на днешните байганьовци, които трупат милиони.

- Разбирате ли се с Ничев, когато обсъждате образа?

- Абсолютно. Той е от режисьорите, които винаги знаят точно какво искат. Докато има негови колеги, които много говорят, но нищо не казват. Когато снимахме онези, първите серии, той ми призна, че толкова много добри дубли имал, че му било жал да изреже половината при монтажа.

- Разкажете някоя история от Чехия и Унгария, където снимахте първите серии.

- Тогава за пореден път разбрах, че

киното ни е от бедно по-бедно

Нищо, че се правеха по 15-20 филма на годината. Като сега си спомням как около камерите в Чехия се завъртяха наши, български студенти, които учеха режисура там. Бяха дошли децата да попият на живо малко занаят. И когато свършихме работата, ме поканиха на кафе. Представяте ли си какъв срам! Те да черпят Калоянчев, който останал без джобни! Ами в Унгария позорът беше още по-голям. Наложи се да се преобличаме в автобуса ни, стар "Чавдар". И понеже беше студено, шофьорът пусна мотора, та да ни стопли човекът. Че като дойдоха онези ми ти унгарци, че като се развикаха, че им замърсяваме въздуха, ужас. Почувствахме се като сираци! Пак там ни намери наш сънародник, който въртеше малка кръчмичка. Та той ни хранеше с топли манджи, за да не караме само на сухи сандвичи.

- Как сте с краката, още ли се движите с бастун?

- Не съм добре, вече

трудно се качвам на сцената

камо ли пък да тичам из нея. Лекарите не могат да ми помогнат. Дори не ми казват какво точно става с мен. И това е много жестоко. Когато отида на преглед, докторите ми се радват - внимателни, винаги готови да общуват. Развеждат ме из съседните кабинети и се хвалят: "Вижте кой ни е дошъл на гости." И какво от това, след като положението ми не се променя. Всичко е на нервна почва. Откакто се случи онова нещастие, при което една жена попадна под колата ми, не зная мира. Доскоро се стрясках насън и се събуждах целият облян в студена пот. Пак ще кажа: "Невинен съм."

- Какво стана със съвместните ви проекти със Стоянка Мутафова? Ще ги бъде ли?

- Едва ли. С тези крака... А Стояна не спира. Нали знаете,

луд умора няма

Да е жива и здрава, но аз съм й малко обиден. Не толкова заради това, че си намери нов партньор в театър "Перпетуум мобиле". Това е нормално, работата си е работа. Но цяло лято не ми звънна един телефон, за да пита как съм.

Албена Атанасова

Вашият коментар

  

 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster