standartnews.com banner
 ПЪТЕШЕСТВИЯ Неделя, 5 Октомври 2003 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  СВЯТ
  НЕДЕЛНИК
  СТИЛ
  ВРЕМЕТО
http://gsb.uchicago.edu
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Селцето е най-югоизточната точка на родината

Резово - оазис в края на България

Все повече туристи идват тук заради хубавия климат и природата

Снимка Резовска река
Фото Авторът
 
Николай Генов
Съгласно подписано в Анкара споразумение от 6 май 1992 г. между България и Турция за определяне държавната ни граница в района на устието на река Резовска, ратифицирано със закон през 1998 г., южната ни граница с Турция (259 км) преминава по билото на Странджа и започва от устието на р. Резовска, като на запад следи нейното течение. Най-югоизточната точка на България се намира на устието на река Резовска при село Резово. Върху една скала на най-южната българска суша се срещат двете граници на България - морската и сухоземната, с Република Турция. Селцето е кацнало живописно между морския бряг и устието на Резовска. От него се открива чудна гледка към границата. Началото на река Резовска е от извор край Паспалдереси в Странджа, източно от Кофчаз в Турция. Преди да достигне границата, тя приема десния си приток р. Велика. Тече в дълбока меандрираща долина и се влива в Черно море. Дължината й е 112 км. Има водосборна площ 738 кв. км, 183 от които са в българска територия. Посещението на китното Резово все още не може да мине без регистрация и проверка на документите от служители на Гранична полиция на 2 км от селото, където доскоро е била вратата на т. нар. гранично съоръжение. Това е единствената формалност. Брегът при селото е скалист и ако не се смята малката ивица пясък близо до селското пристанище, тук плажове няма. Единствената, но затова пък достойна компенсация за това е най-южният български плаж - Силистар, който се намира в неговото землище. Някога на това място е бил чифликът Челяслар. С това име заливът е означен и по старите руски едромащабни карти от ХIХ ( т.нар. верстьовки). Според познавачите Силистар е най-красивият залив по нашето Черноморие. Той е обявен за защитена местност през 1992 г., за да бъдат запазени гнездилищата на редки и защитени птици - лешояд, скален орел, черен щъркел, кълвач, гълъб хралупар, бухал и др. Разстоянието от Резово до Ахтопол е 17 км. Езиковедите свързват името на Резово с тракийското име Резос. Така се наричал тракийският цар, който с войските си се сражавал на страната на троянците, според Омировата "Илияда". На нос Кастрич, на 3 км северно от Резово, има малка крепост. Според някои тя е средновековната Кастрицион. Тук има много надгробни могили. Средновековно Резово е било с 41 домакинства. На географските карти го отбелязват като пристанищно селище. През XVIII в. то е споменато като "Буюк Резве" ("Голямо Резово"), а на картата на Николаас Витсен от 1715 г. "Рузезуу" е отбелязано и като река. Австрийският пътешественик Карл Щютц споменава Рузе през 1788 г. Според Венцел фон Броняр (1776 г.) "селото е доста голямо, но извънредно зле застроено с къщи, покрити с тръстика. Селяните му изнасяли за Константинопол дърва, дини и голямо количество лук...". Морският пристан Резово е нанесен и върху картата на Кристиан Томас (1788 г.). По същото време го отбелязва и австрийският гравьор Макс Шимек, а под името Рузе то съществува на картата на генерал Хатов от 1829 г. Безопасността на населението на Резово налагала да се промени мястото на неговото землище по-навътре в сушата, на 10 км в Странджа на хълма Кукуча, за да се предпази от кавказки пирати. Въпреки това крайбрежната му земя не преставала да се използва от местни овчари. Преди да бъде опожарено вътрешното село през Преображенското въстание, то имало 100 къщи и църква "Свети Иван Кръстител". Преместено е на днешното си място и е заселено през 1903 г. Дали му име Еникьой (Ново село). Веднага била построена новата църква "Свети Константин и Елена". През 1920 г. Еникьой възстановил старото си име Резово, което носи и днес. След Балканската война тук идват няколко семейства от Малко Търново. Преброяването на населението през 1926 г. установява 95 къщи и 378 жители, от които 70 бежанци от Източна Тракия. В Резово днес живеят 48 постоянни жители. То става все по-търсен обект за туризъм и почивка. Неколцина дейци на изкуството, политици и бизнесмени имат красиви вили в обособената "по-луксозна" част на селото: Жорж Ганчев, проф. Нансен Бехар, диригентът Емил Табаков, цигуларят Минчо Минчев, ректорът на СУ Боян Биолчев. Казват, че имот в Резово притежавал и покойният Андрей Луканов. Предвижда се през 2006 г. само на 4 км от Резово да мине панорамната магистрала Констанца - Истанбул. Тогава ще заработи ГКПП - Резово. Вероятно тук ще бъде създадена и безмитна зона, ще бъдат построени бензиностанции, хотели и заведения. Така районът ще бъде освен едно от най-красивите места в България и една от най-развитите и богати български гранични зони. Който има имоти в района, ще стане в пъти по-богат, както предричаха на бившия депутат от СДС Йордан Цонев, който навремето бързо се ориентира и към Резово.

Вашият коментар

  

 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster