standartnews.com banner
 НЕДЕЛНИК Неделя, 30 Ноември 2003 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  СВЯТ
  ПЪТЕШЕСТВИЯ
  СТИЛ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Изгнаникът не бил пуснат в страната дори за погребението на сина си

Гемето ни вкарва в НАТО преди 52 г.

Американският посланик спасява от смърт майката и бащата на Анастасия Мозер

На 29 ноември се навършиха 31 години от смъртта на големия земеделски водач д-р Георги Михов Димитров, който земеделците наричат галено Гемето. Той умира в изгнание, преди да дочака демократичните промени у нас. Неговата дъщеря Анастасия Мозер в началото на 90-те години на миналия век се връща в България, за да оглави обединението на земеделските организации. Гордея се, че съм негова дъщеря. Той беше изключително честен и почтен човек, който не ламтеше за постове и пари, казва Мозер.

Почти четвърт век баща и дъщеря живеят разделени. Едва 13 години съм била близо до папа, разказва Анастасия Мозер. Първите й спомени са от коледните вечери в родния й дом на столичната улица "Гладстон", когато е едва 3-4-годишна. Баща ми тогава влизаше в ролята на Дядо Коледа. Чукаше на вратата и казваше с променен глас: "Има ли тук послушни деца?" Брат ми Александър, въпреки че беше 5 години по-голям от мен, вярваше в приказния старец, а аз му разбивах илюзиите с думите: "Не виждаш ли, това е папа. През 1941 г. докторът е принуден да емигрира, след като надига глас срещу прохитлериското правителство и въвличането на България във Втората световна война. Бях само на 3,5 години, когато той замина. Върна на 23 септември 1944 г. Само след няколко месеца обаче отново трябва да се разделят. Този път за цели 17 години. Д-р Г. М. Димитров е роден на 15 април 1903 г. в село Ени чифлик край Мраморно море. Десет години по-късно обаче, по време на Балканската война, турците гонят всички българи от територията си. Дядо Михо и баба Мария се заселили в ловешкото село Дойренци, обяснява земеделската лидерка. Баща й е само на 19 години, когато става член на БЗНС. След кървавия преврат на 9 юни 1923 г. организира селското въстание в Ловешко в подкрепа на правителството на Александър Стамболийски. За това е хвърлен в затвора. Прокурорът поискал смъртна присъда. Но съдиите отказали, защото бил малолетен. Отново попада зад решетките след атентата в църквата "Св. Неделя" на 16 април 1925 г. Тогава правителството арестува наред лидерите на опозицията. Младият земеделски водач първо записва да следва дипломация в Свободния университет, а след това медицина. Специализира вътрешни болести и рентгенология. Работи в Александровската болница. През 1931 г. е избран за депутат от демократичната коалиция "Народен блок", която печели изборите за 13-о народно събрание. В периода на личния режим на цар Борис III той е арестуван многократно, инквизиран и изпратен в лагер край Доспат. По време на Втората световна война пише "Манифест към българския народ", в който призовава България да не се въвлича в съюз с хитлеристка Германия. Затова е принуден от профашисткото правителство да емигрира. След 1944 г. се връща у нас. "Неговите приятели ми разказваха, че хората го чакали по гарите и го приветствали като истински герой", разказва дъщеря му. Властта е стресната от влиянието на БЗНС, защото самото БКП наброява едва няколко хиляди членове. Започват гонения срещу лидерите на съюза, за да намалят влиянието му. Помня като днес нощта на 23 май 1945 г., когато той успява да избяга в американската мисия, разказва Мозер. Докторът е под домашен арест, тъй като е болен. За него се грижат двама лекари, които идват всеки ден да го преглеждат. "Когато на сутринта пак дойдоха, майка ми каза: "Доктора го няма." Тогава Зеев, шефът на милицията, я зашлеви през лицето и я арестуваха. Инквизираха я 20 дни, но все пак е оживяла. Но не оцеля секретарката на баща ми Мара Рачева, разказва Мозер. В същото време докторът е в американската резиденция в Бояна, във вила "Златин". Тогавашният политически представител на САЩ Майнард Барнс заема твърда позиция и отказва да предаде Гемето, въпреки че вилата е обградена от милиция. След няколко седмици благодарение на него родителите на Мозер получават задгранични паспорти и заминават за Италия, а после за Германия. "Въпросът за нас въобще не е бил поставян от дипломатите. Те са били наясно, че ако мама остане в България, ще бъде прибрана и убита", обяснява Мозер. Така те двамата с брат й остават в България при баба си по майчина линия. Като всички първородни синове на земеделците от онова време брат ми също носеше името на Александър Стамболийски. Почина едва 25-годишен. Докторът не е допуснат в страната дори за погребението на сина си. В същото време д-р Г. М. Димитров разгръща сериозна политическа дейност в емиграция. Малцина у нас знаят, че първата българска натовска рота е създадена по негова идея през 1951 г. в базите на алианса в Западна Германия. Целта е да се намери препитание на емигрантите от комунистическите страни. Баща й поема инициативата за създаването на ротата от Америка, като използва позициите си в бежанските организации. Ротата е просъществувала до 1964 г. Д-р Г. М. Димитров се установява във Вашингтон, Възстановява Българския национален комитет. Започва да организира идващите един след друг лидери емигранти от другите източноевропейски страни. Всички те застават зад идеята на д-р Г. М. Димитров и възстановяват Международния селски съюз. Пак по негова идея водачите в изгнание се обединяват и действат като един в Съвета на Европа и ООН. На едно от първите заседания на Съвета на Европа по настояване на българския земеделски водач се гласува резолюция да бъдат оставени празни столове за бъдещите депутати от страните от Източна Европа, когато те бъдат освободени.
Елена Янева

Вашият коментар

  
   

Мозер: Искаха да се откажа от баща си

Бях на 25 години, когато ми разрешиха да напусна страната. Това беше времето на Хрушчов. По-късно в моето досие прочетох, че всичко е било една голяма пропаганда. Един вид: "Виждате ли, Гемето взима и дъщеря си и няма никакво намерение да се завърне в България. Не хранете илюзии за промяна." Цели 17 години не ги бях виждала. Майка ми си беше изплакала очите по нас. Пътувах със самолет. Заради мъгла обаче се върнахме в Монреал. На другата сутрин самолетът ни върна в Ню Йорк. Моите родители ме чакаха на летището. Майка ми през сълзи успя само да каже: "Е, че тя била голяма мома." После отидохме вкъщи, където имаше скромно парти за моето пристигане. Родителите ми искаха да ме представят на своите приятели. Животът беше много суров към мен, но никога не съм съжалявала за нищо. В първия клас от гимназията ме повикаха в службите и ми предложиха да се откажа от баща си. И то на няколко пъти, заплашваха ме, но аз твърдо отказах. Тогава ме изключиха от гимназията. Дори в досието ми, което се пазеше в Държавна сигурност, пишеше, че са ме пуснали в САЩ, защото са видели, че не могат да ме превъзпитат в социалистическия идеал. Аз съм дъщеря на един човек, който вярваше в човешкото достойнство. Беше олицетворение на това достойнство. Той никога не се поблазни от предложения за постове и за пари, а беше горд да има едно сетре на гърба си. Затова сега, като ги гледам тези парвенюта, които сменят дрехите и костюмите си всеки ден, си мисля колко голям човек е бил моят баща и колко аз съм превилегирована да бъда негова дъщеря.


 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster