standartnews.com banner
 ИНТЕРВЮ Събота, 27 Декември 2003 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  СВЯТ
  ЛИЦА
  БЪДЕЩЕ
  СтандАрт
  В ЛЕГЛОТО
  СТИЛ
  ИМЕНЯЦИ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Известният режисьор има 7 дъщери, най-малката - на 11 години

Хачо: Дадох на децата си немско възпитание

Плейбоят никога не е говорил с истинския си баща

Покрай големия християнски празник Коледа едно друго немаловажно събитие премина почти незабелязано. Вчера беше Денят на бащата. Съюзът "Ние жените за достойнство и равенство" на 28 март 1997 година реши занапред да се отбелязва скромният принос на мъжете в създаването на децата. Избрана бе датата 26 декември в чест на свети Йосиф Обручик, земния баща на Исус Христос.
Известният режисьор Хачо Бояджиев има седем дъщери. Освен това двама бащи. Но твърди, че истинският е не този, който го е създал, а онзи, който го е отгледал.

Снимка Хачо Бояджиев
фото "Стандарт"
 

- Как разбрахте, че човекът, с когото сте живял и ви е възпитавал, не е истинският ви баща.

- Стана случайно. По време на бомбардировките трябваше да напусна Пловдив и френския колеж, в който учих, и да се върна в Нови пазар. Там живееше семейството ми. За да не бездействам и правя бели, баща ми ме прати в съвета да раздавам купоните за хляб, олио и т.н. Един ден в регистъра срещу името си видях забележката "осиновен". Бях 12-годишен. Започнах да рева като луд. Кметът дойде и за да ме успокои, каза, че има грешка. Пред мен зачерта думата, която ме ужаси. Няколко години по-късно отново видях регистъра и там отново пишеше осиновен. Този път не реагирах.

- Кога разбрахте историята си.

- Доста по-късно. Истинската ми майка е унгарка, а баща ми - известният за времето си плейбой, приятел на принц Кирил и автомобилен състезател Димитър Соколов. Родил съм се като Имре. Семейството на майка ми не позволило тя да се ожени за Соколов и така съм попаднал в дома на един от най-богатите и известни търговци в Нови пазар Кирил Бояджиев. Унгарката дала клетва на осиновителя ми, че до смъртта му няма да се обажда и да ме вижда. Тя спази обещанието си. Появи се в деня, когато го погребахме. Тогава я видях за първи път. Бях вече на 36 години.

- А срещнахте ли се с Димитър Соколов, човека, чиято кръв носите?

- Виждал съм го отдалеч, но никога не му се обадих и не се доближих до него. Той вече беше женен. Имаше двама синове, не исках да го притеснявам. Чак след смъртта му се срещнах с неговите момчета, които фактически са мои братя. С Краси и Байко се сдружихме като близки хора. За съжаление Краси почина. През годините погребах и двете си майки. Към унгарката обаче винаги съм се обръщал на име - Пири. Нея никога не съм я нарекъл майко.

- И все пак кой считате за свой баща?

- Разбира се, Кирил Бояджиев. Аз нося неговото име. Той ме е отгледал. Той се е грижил и е страдал за мен. Той ме е възпитал и изучил. По този въпрос нямам никакви колебания.

- Имате седем дъщери. С майките на повечето от тях не сте били женен. Като че ли в случая вашата лична история в някаква степен се повтаря. Защо стана така?

- Бях заместник генерален директор на НДК, когато при мен дойде един човек, показа ми кръщелното свидетелство на едно бебе на шест месеца и каза, че то е мое. Започна дело за бащинство. Трябваше да дам кръв за изследване и сравняване. И докато течеше тази процедура, се появи втора жена, която каза, че съм баща на дъщеря й. Признах и двете. След това се ожених и пак ми се роди момиче. То се казва Мария Луиза. На 11 години е. Така дъщерите ми станаха три. Те носят моето име - Бояджиеви.

- А останалите четири?

- Те не са раждани в България - две са в Америка, една - във Франция, и една - в Англия. И не всичките носят моето име.

- Не намирате ли, че е било доста безотговорно просто така да създавате деца.

- Не беше въпрос на отговорност. Когато бях в Холивуд, се роди американката. Тя е една от племенничките на Рокфелер. И майка й, и другите чужденки, с които сме имали любов, искаха дете от мен, без от това да се пораждат някакви ангажименти от моя страна. Там моралът е по-различен.

- Как се отнасят децата ви, ако можем да ги наречем така, към вас.

- Тези, които са в чужбина, ми се обаждат на Коледа, за да ми честитят. Наричат ме тате и са много мили.

- А тези в България?

- С тях се виждам редовно. Имам дори един внук - Филип. Той е на година и половина. Преди дни бях при него. Вика ми "деди".

- Колко пъти сте се женили?

- Животът ми мина като вълк единак. Имам два брака. Първият е студентска любов. От него нямам деца. Жена ми беше много красива. Раздели ни баща й. Той не прие, че съм студент, безпаричен и се появих в къщата му като заврян зет. На останалите ми три дъщери, които се родиха в България, се мъчих да дам немско възпитание. Не съм ги глезил. Старал съм се да растат в благоприятна атмосфера, но до 16 години. После всяка трябваше да стане самостоятелна личност.

- Сега пак има жена с вас. Тя е млада и много хубава. Не мислите ли за деца?

- Не. Вече съм на 72 години. Бях на 61, когато се роди Мария Луиза. С тази дейност свърших. Повече не искам нищо.

Исак Гозес

Вашият коментар

  

 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster