standartnews.com banner
 НОВА ГОДИНА Вторник, 30 Декември 2003 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ПОЧИТ
  ДЕНЯТ
  ИКОНОМИКА
  СВЯТ
  СтандАрт
  ХОРОСКОП
  СТИЛ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Математичка майстори дряновици, кичи ги с орехи и сушени плодове

Истинската сурвачка се краси с пуканки

Лъскави ментета изместиха жилавите клонки

Нова година е празникът с най-много имена в българската фолклорна традиция. Народът я е наричал Сурва, Сурваки, Сурова, Суроки и Суроздру. Както се вижда, всички тези имена са свързани с обичая на сурвакането. А какво е нужно за сурвакането? Сурвачака! Някога нейното изработване е едновременно ритуал, радост и задължение за децата. Днес то се е превърнало в празничен поминък. Но все пак, за да правиш сурвачки, трябват освен умения и вродено чувство за естетика и познаване на традициите.

Такава е и бившата учителка по математика от Банско Райна Милева. Тя е всепризнатият майстор на новогодишните сурвачки в Пиринския край. Майстори ги, откак се помни. Не че направата им е лесна. Напротив. Да се натъкми една сурвачка са необходими време, търпение и преди всичко любов към малчуганите и занаята. "Иначе нищо не се получава. Аз обичам децата и искам да ги радвам с това, което правя", изповядва математичката. Тя се е заела с търговската дейност в Благоевград, а дъщерята и внучката въртят бизнеса в София, до хотел "Плиска". За тази година Райна Милева е приготвила около 300 сурвачки, 200 от тях са заминали за столицата, защото там се харчат повече, останалите 100 са за малчуганите в областния център. Децата виждат само готовите и красиви сурвачки, но леля Райна си знае колко труд и нерви й трябват, за да ги издокара. Още в началото на лятото обикаля и търси прави клони от ракита за пръчките. Взема и няколко криви, но от дрян. Събира ги на снопи клоните и ги суши. Купува вълна, която е основната украса на стоката й. Пере я, влачи я, боядисва я в четири цвята. Оранжевото е символ на щастието, червеното на любовта, зеленото на плодородието и бялото на чистотата и късмета. Част от декорацията на пръчките неизменно са шишарките, орехите, герданите от фъстъци, пуканки, сушени плодове. "Все неща за здраве се слагат върху пръчките. Що низане, що упоритост и всеотдайност се искат, аз си знам. Но няма нищо по-хубаво от детската усмивка, която се появява по лицата, след като родителите им купят от моите сурвачки", изповядва Райна Милева. Цялата дълга процедура по подготовката на пръчките минава в Банско. За първи път е измайсторила два модела - с два и с три кръга. Първите продава по 2 лева, а вторите - по 3 лева. Според нея цената не е висока, тъй като предлага високо качество. "Не ги хваля, но са хубави сурвачките ми. Някои хора дори си купуват, за да си украсят камините, защото нямат деца. А това е признание за труда ми, нали?", допълва бившата учителка. Такива истински крепители на традицията като Райна Милева обаче трудно оцеляват в условията на пазарната конюнктура. Не само София, но и всички по-големи градове са залети с "ментета" за по лев. Правят ги и ги продават роми, пенсионери, безработни и изобщо всеки, който се нуждае от някой друг лев за празника. А са "ментета", защото традиционната украса е заменена от разноцветни станиоли. Но в крайна сметка и на възрастните, и на децата е все едно. Важното е първите да получат благословия, а вторите - възнаграждението си.
Страницата подготвиха
Владимир СИМЕОНОВ
Константин СЪБЧЕВ

Вашият коментар

  
   

В Рим “налагали” срещу безплодие

Сурвакането на Васильовден се е извършвало само от момчета под 14-годишна възраст. Това кара етнолозите да търсят корените на обичая в най-дълбока древност, когато е съществувало строго делене по пол и възраст в дадено общество. В този смисъл сурвакането е посвещение от детска в юношеска възраст. Някои учени извеждат обичая от римския празник луперкалии, посветен на основателите на града Ромул и Рем и на отгледалата ги според легендата вълчица. В този ден жреците са обикаляли улиците на Вечния град с камшици от вълча кожа и са удряли по дланите младите жени и девойките за женене като магия против безплодие. Отглас на това учените намират в обичая на Васильовден да се зашива устата на вълка. За целта се пекат колаци, при разчупването на които се нарича: "Господ да закове устата на вълка с железен пирон, и да го заслепява и ослепява." Според трети, доколкото сурвачката се прави от дрян, обичаят произхожда от прабългарите. За тях дрянът е бил свещено и магическо дърво. Затова и в редица райони сурвачката се нарича просто дряновица. Нейната украса също има магически смисъл - нанизите пуканки, парички, панделки, кравайчета и т. н. излъчват защитна сила против различните уроки и болести. Децата сурвакат първо своите родители и близки в семейството, започвайки от най-възрастния. Сурвакарската благословия се нарича блажанка, сурвакия, слава или молитва. Повтарящите се в нея благопожелания за здраве и берекет наподобяват заклинанията на прабългарите при жертвоприношенията.

Кукерите започват да гонят таласъмите

Според народните вярвания дните от Коледа до Йордановден са нечисти и тъмните сили имат превес над добрите. Затова в Западна България от Васильовден до Богоявление кукерски дружини гонят таласъмите по селските мегдани. А първата седмица на януари в тези краища е известна като Маскирница. Участниците в кукерските чети се наричат василичари, джамали, деди, старчени, белаци или бабурци. Задължителни са маските на попа, стражар, булка и камила (джемал). Без маска в шествието има право да бъде само конярят, наричан иронично коньопърдица или пребислав. Въпреки непристойното си прозвище обаче само той има право да събира даровете от селяните, дадени за кукерите. Обикаляйки селото в страшни маски и костюми, те разиграват комични пантомими. На 6 януари - Богоявление, всички кукери отиват на черква, за да ги очисти попът със света вода от насъбраното от тях зло. Едва след това те имат право да се завърнат към семейството и всекидневното си битие.


 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster