standartnews.com banner
 ДРАМИ Вторник, 17 Февруари 2004 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ВЛАСТ
  ДЕНЯТ
  ИКОНОМИКА
  ОБЩЕСТВО
  ИСТОРИЯ
  СВЯТ
  СтандАрт
  СТИЛ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch

Съпрузите стават все по - агресивни

Кризите в държавата предизвикват революции, а в семейството - убийства, твърди психологът Цанко Цанков

Цанко Цанков е един от малкото специалисти по психотерапия в България. Роден е през 1962 г. Завършва философия и психология в Софийски университет "Свети Климент Охридски". Специализирал е социална психология и психотерапевтика в редица европейски университети, главно в Германия. Работи в Студиото за алтернативна терапия от неговото основаване.

Снимка

- Г-н Цанков, все по-често ставаме свидетели на безпричинни на пръв поглед семейни убийства, да не говорим за масовите побои вкъщи. На какво се дължи тази вълна от битово насилие?

- Става въпрос за ескалация на агресивността по принцип. Тя започва да се формира още в семейството. Какво може да се очаква от едно дете, което още на 3 години започва да яде шамари, а след това гледа как татко бие мама?

След това следва училището.Там вече нещата са още по-сериозни. И това е сериозно разместване на психическите пластове. Ако учителят има авторитет, то неговата дума тежи повече. Семейството остава на втори план. Родителите трудно приемат това и започват да се "доказват"- ясно как. Децата започват да се съпротивляват, да изливат агресията си. И тук ред идва на улицата, на компанията, на медиите, включително и на интернет.Те вече са значимите, те определят кое е право и кое не.

- Мъжете открай време са се биели помежду си. Но в случая става въпрос за насилие върху другия пол?

- Агресията не е монопол на мъжете. Тя би могла да се разглежда в три вида. Първата е насочена към обекта, който я предизвиква директно. Към този, който те застрашава. Тя има известен защитен характер.

Когато първичната агресивност е блокирана поради някакви модели, най-вече морално педагогически, които са втълпявани от детските години, се стига до втората фаза на агресивност. Аз я наричам орален садизъм. Какво става с човек, който задържа тази агресия? Той си го изкарва на приятели, като непрекъснато се оплаква на близки и приятели, да речем, от шефа си. И вместо да си подаде оставката, тероризира психически близките си. Това разтоварва агресивността, но донякъде.

След това се стига до обърнатата навътре агресивност. Човек започва да се самосъжалява. Да се самообвинява.

В тази връзка вече са и отношенията в семейството. Отначало мъжът и жената са влюбени. Но в един хубав момент те се женят. И се започва. Той казва "тя ми е длъжна", тя - обратното. На всичко отгоре започваме да се мерим кой е по-силен. Принципът на власт чрез сила действа в природата, но не и в при хората. Един конфликт наистина може да бъде решен с тропане по масата. И единият отстъпва. А другият решава, че това е единственият начин за съжителство. Само че в отстъпващия непрекъснато се акумулира агресия. Това е като един балон - надува се, надува се и накрая се пръска. Това обаче може да стане по два начина. Единият е експлозията. Тоест, като се стига до състояние на афект. Или, както казват хората, пада ти пердето.

- Така се стига до семейните убийства...

- Да. А другият пак е ефектът на балона. Който се свежда до пълен вътрешен срив. Така както от един балон, ако му изпуснеш въздуха, от него не остава нищо, така се срива психологически човек. Това е една самоизяждаща се агресия. Която може да свърши и със самоубийство. Но резултатът е същият - мъртъв човек.

- Общата социална несигурност и бедност не са ли допълнително отключващ агресията фактор?

- Разбира се, изкривяването на социалната действителност неизбежно рефлектира и в семейството. Особено що се отнася до арогантното и безотговорно консумиране на властта. А едно семейство в крайна сметка е една микродържава, със своя бюджет и т. н.

- Искате да кажете, че между една семейна криза и една политическа криза няма разлика?

- Абсолютно никаква. Както законът за бюджета е основното нещо в една държава, така е и в едно семейството. И издъни ли се, става страшно. В държавата може да се стигне и до революция, а в семейството - до убийство.

Вашият коментар

  

 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster