standartnews.com banner
 СТРАСТИ Петък, 26 Март 2004 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  ИКОНОМИКА
  ОБЩЕСТВО
  СВЯТ
  ЛИЦА
  СтандАрт
  СТИЛ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


В началото рисунките били правени ръчно и само богаташи се забавлявали

Италианци първи играли на карти

Произходът им е обвит в мистерия, вероятно китайците ги измислят през IХ век

Снимка От векове картите предлагат доста начини за забавление
Фотоархив "Стандарт"
 
Произходът на картите за игра повече от десет века продължава да бъде обвит в тайнственост и мистерия. Съществуват много легенди и теории, като всяка от тях разказва различна история кога, къде и как за първи път се появяват невероятно популярните днес тестета. Сред многото загадки обаче едно е сигурно - първите карти са били ръчно рисувани и само доста богати хора са можели да си позволят да се докоснат до тях.
Повечето историци са почти единодушни, че едни от първите тестета за игра се появяват през IХ век в Азия, най-вероятно в Китай. Предполага се, че китайците ги измислят, тъй като те първи създават и хартията. През Х век те започнали да използват хартиено домино, за да създават нови игри. Така постепенно и картите навлизат в живота на древните китайци, въпреки че те били доста скъпи. Игралните аксеоари били ръчно рисувани, което определяло и доста високата им цена. В този период се появява и нова професия т.нар. художници на карти, която е особено просперираща до появата на печатарската машина, изобретена от германеца Йоханес Гутенберг в средата на ХV век.
През ХIII век игралните карти са донесени в Европа вероятно от индийски търговци. Появяват се първо в Италия и оттам постепенно се разпространяват и в останалите части на Стария континент. През 1371 г. и в Испания се играели карти, твърди каталунски документ от края на столетието. Въпреки че в този период картите се възприемали като доста изтънчен и скъп начин за забавление, колодите не се споменават в произведенията на известни майстори на словото от този период като Петрарка, Бокачо и Чосър. Известно е обаче, че те били доста страстни играчи на карти. Дори през 1376 г. в италианския град Флоренция властите забранили да се практикува т.нар. игра на карти naibbe. През 1377 г. съществуващите в този период игрални аксесоари в Швейцария са подробно описани от базелския монах Йоханес фон Райнфелден. Колодата се състояла от 52 карти, като десет от тях били номерирани от 1 до 10, заедно с 3 дворцови карти (поп и два маршала), разделени в четири цвята по 13 карти. По-късно, през 1429 г., към описанието на тестето е прибавена и царицата, като колодата вече наброява 56 карти.
Картите били използвани главно за хазартни игри и поради тази причина властите в доста европейски държави ги забранили. В средата на ХV век английският крал Едуард IV забранява игрите с карти, като само в дните по Коледа били позволени забавленията с карти.
През 1685 г. картите за игра дори били първата книжна валута на Канада, тъй като френският губернатор Жак дьо Мьолес започнал да плаща с тях някои от военните дългове на страната.
До ХV век различните художните рисували и много различни фигури върху картите. Тогава се налага основните цветове да се ограничат до червен и черен. Фигурите обаче продължават да се различават. Германци и швейцарци използват мечове, жълъди, цветя и камбани; на испанските карти били изобразени - мечове, спатии, купи и монети. Французите първи измислят фигурите, които и днес продължават да се използват почти в целия свят - спатия, каро, купа и пика. През 1827 г. се появяват във Франция и първите карти с еднакви, но обърнати фигури.
В миналото картите дори се използвали и като учебно помагало. Кардинал Мазарин, учител на крал Луи ХIV, наредил в средата на ХVIII век да се напечатат специални тестета карти, върху които били изобразени географски понятия, исторически събития, математически задачи и др. Подобни колоди били правени и в Русия. Те са особено ценни за колекционерите, тъй като са били в доста ограничен тираж и предназначени само за специални хора.

Вашият коментар

  

 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster