standartnews.com banner
 ОБЩЕСТВО Понеделник, 14 Юни 2004 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ЛЯТО
  ДЕНЯТ
  ИКОНОМИКА
  ИСТОРИЯ
  СВЯТ
  ЛИЦА
  СтандАрт
  ПЪТЕШЕСТВИЯ
  СТИЛ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Всеки десети студент в Нов български университет получава стипендия

В НБУ се влиза с тест от 100 въпроса

Висше образование тук може да се вземе и за три години

Стартира кандидатстудентската кампания. В поредица материали "Стандарт" ще представи изискванията на водещите университети у нас към кандидатите. Също така програмите им за обучение и възможностите за реализация след дипломиране на студентите. Публикуваме и съвети на преподаватели към децата.

Всеки десети студент в Нов български университет е със стипендия. От 8 до 10 на сто от кандидат-висшистите във вуза получават бонуси за висок успех или за тежко материално състояние. Това каза ректорът на висшето училище доц. д-р Сергей Игнатов. Стипендиите са два вида. Едните се дават от собствените средства на университета, а другите - по спечелени проекти. Те покриват повече от половината от цената на следването за семестър. Ако таксата е 810 лв., както ще е следващия семестър, то стипендията ще е в размер на около 600 лв., обясни доц. Игнатов. За студентите остава да доплатят средно по 2 от задължителните модули. Възможно е човек да се дипломира и за по-малко от 4 или 5 години, ако за семестър вземе повече от задължителните изпити.
Вузът предлага обучение за придобиване на образователните степени бакалавър, магистър и доктор на Нов български университет. Има и възможности за продължаващо обучение в програми за квалификация и преквалификация и посещаване на отделни курсове.
Обучението за степен "бакалавър" е със средна продължителност четири години. През
първите две години на студентите се предлага
широкопрофилно образование

със засилен акцент върху чуждоезиковото обучение. То е безплатно за студентите на вуза. Особено внимание се отделя и на компютърните умения и обучението по български език. Изучават се основите на съответната дисциплина, която е избрал студентът. През третата и четвъртата година се извършва първата степен на специализация в дадена професионална област. Това става чрез избор на модул към програмата, който изучава в по-голяма дълбочина дадената тематика.
Кандидатстването за бакалавърските програми става след завършено средно образование. Кандидат-студентите трябва да се явят на тест по общообразователна подготовка (ТОП), а за някои програми - и на допълнителни специализирани изпити. ТОП се състои от 10 части, всяка от които е с по 10 въпроса.
Изпитът включва теми

от български език, литература, биология, химия, физика, история, география, математика, както и логически въпроси. Тестът не може да бъде издържан, ако липсват поне 4-5 години солидна подготовка в училище, твърди ректорът на Нов български университет. Той предупреждава, че няма частни уроци, които могат да помогнат за по-добрата подготовка. На интернет страницата на университета, както и в справочника на вуза има примерни тестове, които могат да се попълнят от кандидат-студентите, за да са наясно какво точно представлява ТОП. Времето, което е определено за изпита, е 3 часа. В бакалавърските програми могат да постъпят и кандидати, завършили колеж със степен "специалист" (след акредитация на тяхното образование), както и студенти от други висши училища. При тях обаче трябва да има покрити определени изисквания и да има акредитация на тяхното обучение.
Степен "магистър" се получава
след година и половина учене

Осигуряват се задълбочена подготовка и по-тясна професионална специализация, казва ректорът на НБУ. Обучението развива изследователско отношение към предмета и е съчетано с индивидуална работа със студентите и участие в изследователски проекти, обяснява той. Приемът в магистърските програми (с изключение на "Право") е след завършена бакалавърска степен в НБУ или в друго висше училище и след покриване на входните изисквания на съответната магистърска програма.
Юлияна Узаничева

Вашият коментар

  
   

Лекциите не са задължителни

Посещението на лекциите в Нов български университет не е задължително, казва ректорът доц. Сергей Игнатов. За да успеят да се явят на изпит обаче, студентите се нуждаят от определен брой кредити, които се натрупват с активност по време на занятията. Така че на практика лекциите трябва да се посещават, за да не се събират всички задължения накрая на семестъра, обяснява доц. Игнатов.
Кредитите представляват един вид оценка на придобитите знания и умения от студентите. На един кредит в НБУ съответстват 10 академични часа положително оценена учебна натовареност.
Всяка академична година носи 60 кредита, 36 от които са платени, а 24 - безплатни. През първата и втората година безплатни са кредитите от обучение по чужд език. През третата и четвъртата година безплатните кредити са от курсове към основната програма.
Продължаващите обучението си в НБУ от други висши училища имат право да акредитират получените знания чрез признаване на оценката или приравнителен изпит.
Всеки студент има книжка за образователни кредити, която отразява хода на неговото обучение. Събраният брой кредити е едно от задължителните условия за допускане до защита на дипломна работа или до държавен изпит за успешно завършване на учебната програма и за получаване на стипендия. В рамките на международната програма SOCRATES/ERASMUS НБУ има договори за обмен на студенти с 43 университета партньори от страни - членки на Европейския съюз, между които Франция, Германия, Великобритания, Италия, Испания, Финландия, Белгия, Гърция и др. Конкурсите се провеждат в периода март-април и в тях могат да участват студенти след завършен втори семестър в НБУ. Основните критерии при подбор на студентите са общ успех от следването и добро владеене на чужди езици. НБУ използва Европейската система за трансфер на кредити и гарантира признаване на курсовете от сходните програми на чуждестранните университети.


 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster