standartnews.com banner
 НЕДЕЛНИК Неделя, 19 Септември 2004 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  СВЯТ
  БЛЯСЪК
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Вихрони е сред най-обичаните професори в академията

У Попнеделеви рисуват и домашните любимци

Първият български дипломиран художник Димитър Добрович дал мая на фамилията

В дома на художника Вихрони Попнеделев всички рисуват - от главата на семейството до домашните любимци. "Бях записал кучката Рона при мен в Художествената академия направо в трети курс. Сега завършва, остава й само дипломна защита", шегува се професорът по живопис. Четириногата естетка и котаракът Мицо пластично се промъкват между четките и боите, разхвърляни из семейния мезонет, без да бутнат нищо. Съпругата Аделина Попнеделева пък е авангардистка. Членува в женска група "Мак" и пътува из страната. Не че е феминистка, но се занимава и с равноправието на художничките. Нейно дело е голямото пано в хола - мрежа от тел, в която е забучила изцедените тубички темпера. Голямата дъщеря Ева е студентка по архитектура и естествено се увлича по художественото оформление на сградите. По-малката щерка - Мила Попнеделева-Генова, е героят на деня. Преди броени дни тя откри първата си самостоятелна изложба в софийската галерия "Арт алея" и таткото още не може да дойде на себе си от радост (пък и от почерпката с приятелите от пловдивската група на художниците). Мила е изкласила академията при баща си в специалността илюстрация и оформление на книгата. Двамата неведнъж са редили общи изложби ("Краят на приказката" 1999 г. в НДК, "Мъжете знаят защо" 2003 г. в "Артхаус"), но този път се заканва да го надскочи. Експозицията й "Преживяна екзотика - пейзажи и живопис от Тайланд" е провокирана от лятното пътешествие в далечната страна. На откриването от Букурещ специално пристигна посланикът на Тайланд за Румъния и България Н.Пр. Варавит Канитхасен.
На пръв поглед творбите на Мила напомнят на бащините. Прецизното око обаче веднага би направило разликата. Що се отнася до колорита, там думата си казват гените.
"Не бих могъл да я накарам дори със сила да прави тези необичайни цветосъчетания. Малко хора имат подобна цветочувствителност, пък и колегите от академията доста хрисимо подхождат към багрите", философства Вихрони и се връща далеч назад в родословните корени.
Разказва, че основоположник на фамилията Попнеделеви е дядото на баща му. Той бил поп и се казвал Неделю. Живеел в село Граф Игнатиево до Пловдив (там, където сега е летището). Посрещал в къщата си самия граф Игнатиев, с когото били приятели. През годините вдигнал църква за чудо и приказ. С попадията народили повече от 13 деца. Колко са точно, Вихрони не знае, но сега може да се похвали с безчет братовчеди. По онова време офицерството е било най-престижно занимание. Повечето от синовете на поп Неделю са учили по Италия и Белгия, а един от тях - Иван (дядото на Вихрони,) отишъл военен комендант в Сливен. Там се оженил за баба Радка, дъщеря на богати местни търговци, артистична натура, поетеса и рецитаторка. Чичо на баба Радка е големият ни живописец Димитър Добрович. Той е първият български дипломиран художник. Разказват, че бил голям бохем и докато учел в Италия, станал съратник на Гарибалди и близък приятел на Паганини. Днес е патрон на Сливенската галерия. Наскоро внукът с изненада разбрал, че Добрович е признат и за гръцки национален художник.
По онова време на "вапсаджиите" гледали с неуважение. Рисуването не било хич доходоносно и с него се занимавали само богати хора с възможности и бохемски дух, далеч от патриархалните и семейни ценности. Баба Радка разнообразявала домашната скука с любителски акварели с митологични сюжети - вълшебни елени, змейове и самовили. Когато обаче се разтурило царство България и съпругът й полковник Иван Попнеделев бил уволнен, се наложило да си изкарва хляба точно с тези рисунки. Нямало я вече тлъстата офицерска заплата, с която хранели шестима ординарци, освободили и прислугата. Баба Радка била принудена да ходи по пазарите и да продава картините си. С припечелените пари успявала да издържа двама студенти - голямата дъщеря и най-малкия син. Средният, Неделю, също започнал да си вади хляба с художество. Той завършил текстилния техникум в Сливен и станал художник на десени за платове. Синът Вихрони Неделев Попнеделев го помни като десенатор в "Марица"-Пловдив, от времето, в което семейството вече живеело в Града под тепетата. И насън да го бутнели, татко Неделю знаел прежда №348 или №534 на кой цвят отговаря. Неговите десени заминавали по износ направо за Англия. Когато през 1953 г. се родил Вихрони, Неделю бил сценограф на димитровградския театър. Главен режисьор бил Вихрони Чечановски, който станал кръстник на синчето. "Израснал съм сред картини и художеството го имам като дишането", казва проф. Вихрони Попнеделев. От времето, когато завършил първия випуск на художествената гимназия в Казанлък и академията в София, е изтекла много вода. Живял е интересно. Бил е парашутист в казармата, даскалувал е в Троянското училище по керамика и в СХУПИ в София, рисувал е и за рудничарското предприятие "Елаците" в Челопеч. Художник на годината за 1992-ра, с десетки изложби у нас и в чужбина, днес Вихрони Попнеделев е сред най-награждаваните живописци. И това е нещото, което най-много го изненадва. Твърди, че никога не е ползвал нечии протекции, но има чувството, че някой тайно го пробутва напред: "Не правя никакви усилия - животът сам си се грижи за мен. Като че ли Господ ми помага."
Людмила Първанова

Вашият коментар

  

 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster