standartnews.com banner
 НЕДЕЛНИК Неделя, 21 Ноември 2004 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  СВЯТ
  СТИЛ
  СПОРТ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Навършват се 100 години от рождението на големия художник

Майстора спасил Стоян Венев от бой

Талантът се пръкнал в забутаното село Скриняно

Ако творец като Стоян Венев може да бъде описан само с една дума, тя ще е веселяк. В творбите му винаги има закачливо намигване - независимо дали са живописни платна, представящи българския селянин като строител на социализма, или еротични рисунки на трътлести мадони, правени с молив и туш. Шегобиецът дори собственоръчно е нарисувал кръщенето си в далечната 1904 г. Той е проклето ревливо бебе с кръгла кратуна, а попът е направо сатана. По онова време в забутаното кюстендилско село Скриняно на родителите му Вене и Пена и през ум не им е минавало, че отрочето им ще стане голям художник.
Тригодишният Стоянчо и малко по-големият му брат Иванчо били като "коко и пипи". Където ходел големият, малкият топуркал след него, затова му излязъл и прякорът Батето. Бащата починал и добре че били ябълките в градината, та спасявали сирачетата от глад. Баба Пена преместила челядта в Кюстендил и станала телячка в банята. Иван бил "кокорбашия", сам си пробивал пътя и по-късно завършил ветеринарна медицина. А послушният Стоянчо лежи в кревата - върти драскулки. Седи на масата - с едната ръка яде, а с другата ужким "рисуе". И замалко щял да се размине със славата, ако не била една случка на улицата в Кюстендил. Веднъж навапцал стената на пряснобоядисана къща с кончета и човечета. Подгонили го стопаните да го бият. Спасил го Владимир Димитров - Майстора, който случайно минавал оттам. "Тоя талант не бива да се губи", рекъл светецът и насочил юношата към рисувалното училище в София. Там Стоян не разчитал само на парите на баба Пена, а работел във вегетариански ресторант - вечер яде на корем, после целия ден гладува в академията.
За патилата на художника в детството и като студент разказва по-малката му дъщеря Емилия:
"Татко обичаше да си спомня как в София е живял заедно с Илия Бешков и скулптора Васил Гачев. Писателката Санда Йовчева ги приютила в кокошарника до къщичката си. Там било толкова студено, че всичко замръзвало и като си хвърляли чорапите на пода, на сутринта не можели да ги изтеглят. Кльощави, ребрата им се броели, а Гачев на всичкото отгоре бил вегетарианец. Като си правел гимнастиката, Бешков се вайкал: "Олеле, ще излети някой кокал и ще ме удари!"
Със съпругата си пък се залюбил по партийна линия в Каспичан. Венев подписвал карикатурите си с псевдонима Пролетарче във вестник "Червен смях", където работели заедно с Христо Смирненски. Всеки ден, като дойдел вестникът в Каспичан, Христина - дъщерята на заклетия комунист Димитър Каракашев, обръщала да види първо рисунките на Пролетарчето. "Стига бе, кой знае какъв дъртак е тоя художник", подигравали я вкъщи. Венев обаче събрал карикатурите в албумче и го разпратил по партийните организации в провинцията да го разпространят, та да припечели някой лев. Христина успяла да продаде 5-6 книжки. Пратила му парите в София, а той от благодарност по Коледа й отговорил с лично изрисувана картичка и я помолил за снимка. Като я видял - хлъцнал. Още първата ваканция чипоносият младок със сини очи и буйна рижа коса тръгнал по стъргалото на Каспичан да разпитва за нея и попаднал в магазина на бъдещия си тъст. Той го упътил, без да се издаде.
"Мама беше истинска красавица. Татко я заварил вкъщи - шие на машината и пее", реди комичните епизоди Емилия Венева, но трудно преглъща сълзите си при спомена за войната.
"През бомбардировките над София ни евакуираха в Каспичан и баща ми най-после се завъртя около нас. Той навсякъде си носеше скицника и палитрата и двамата отивахме сред природата да рисуваме. Помня една картина на намръщен партизанин с брадва, която сега е в Националната галерия. Нарече я "Дървар" и я даде за обща художествена изложба в София. Всички обаче си шушнеха, че това е "Шумкара на Венев". Откупиха я за 60 000 лева, а ние бяхме безумно щастливи. На 16 януари татко си стегна раничката и тръгна да си прибере парите. Същата вечер радио Лондон съобщи, че София е жестоко бомбардирана. Цяла нощ ревем, а сутринта го чакаме на гарата. Слиза една съседка от влака и се хвали: "Ние с вашия човек пътувахме." Дойде си жив и здрав и ни разказа как взел парите и иху-аху събрал приятелите да ги черпи. Прибрал се подпийнал и даже мислел да хване вечерния влак, но решил да не бърза. През нощта, като започнала касапницата, само едно си мислел: "Ох, аз че ще умра, ще умра, ама поне да им бях пратил парите да не гладуват!"
9-и септември ни завари в Каспичан. Татко арестува единствения жандарм, който се предаде доброволно. Обезоръжил го и седи с пушката му пред полицейското управление на гарата. В това време идва влакът с политзатворниците от Варна, а между тях са дядо ми и вуйчо ми. После се смееха: "Като видяхме, че Пролетарчето седи отпред, разбрахме, че няма нужда да превземаме властта."
От най-ранното си детство помня приятелите на баща ми, които идваха в дома ни на ул. "Парчевич". Майстора беше кротък, благороден, винаги носеше бонбонки за мен и за сестра ми Лена. А Павлето - нали крачката му колкото нашите, износваше обувките ни", спомня си дъщерята на художника.
След 9 септември към Венев по радиото е отправена покана да стане художник на вестник "Работническо дело". Работи като редактор още в "Отечествен фронт", а от 1947 г. до смъртта си - в "Стършел". Преди време се разшумя около неговите еротични рисунки. За тях Емилия говори с неудобство:
"Правил ги е тайно от нас. Някъде в средата на 60-те го блъсна рейс и някакъв таксиджия го откарал в "Пирогов". Като се обадиха, мислехме, че е поредният му кодош, но наистина го заварихме опънат на системи. А той - здравеняк, яд го е, та му се реве. Тогава за пръв път влязох в ателието му и като видях тия "мръснишки" рисунки, така ми стана гадно. Това моят баща ли го е правил? Други времена бяха. Изчезнах бързо, защото той беше предупредил мама: "Само да ми бръкнат в ателието, няма да стъпя повече там!"
Точно тези майтапчийски рисунки бяха изнесени сега на аукцион в галерия "Ракурси" от по-голямата дъщеря на художника Лена Венева. Тя е дългогодишен редактор във вестник "Народна култура", завеждащ изобразително изкуство. Внучката му Калина е журналистка, а по-малката Стояна е завършила Художествена академия. Три години по-младата Емилия Венева е художничка, завършила е при Илия Петров. В началото на октомври тя подреди юбилейна експозиция в Руския културен център по случай 70-годишнината си. Правила е изложби в Ню Йорк, Вашингтон и Питсбърг, където е живяла със съпруга си Христо Тепавичаров - дипломат в секретариата на ООН и посланик в Хараре. Дъщеря им Яна си отива от света едва 15-годишна. След смъртта й осиновяват две деца на катастрофирали родители от Банско и Белица - Даниела и Красимир.
Стоян Венев получава звание "Народен художник" и почетен гражданин на София, награден е с орден на Република България. Остава вдовец 7 години преди смъртта си. Издъхва 84-годишен в Правителствена болница на Първа пролет през 1989 г. Девизът му е: "Всеки ден се радвай на слънцето и на това, че си жив."
100-годишнината от рождението на големия български художник ще бъде чествана официално утре с ретроспективна изложба на "Шипка 6". Ще бъдат извадени най-известните му платна, собственост на галерии и колекционери.
Людмила Първанова

Вашият коментар

  

 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster