standartnews.com banner
 ПЪТЕШЕСТВИЯ Понеделник, 21 Февруари 2005 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  НА ПЪТЯ
  ДЕНЯТ
  ИКОНОМИКА
  ИСТОРИЯ
  СВЯТ
  БЪДЕЩЕ
  СТИЛ
  СПОРТ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk pss.bglink.net gyuvet.ch


Тук се добива прочутият бял мрамор

Остров Тасос - изумруденият

Райското кътче пази спомени за олимпийски богове и герои

Николай Генов
Двестата обитаеми острова на Гърция са съвсем различен свят от континенталната й част. Помежду си те също имат доста разлики. Голите скалисти пейзажи на Цикладите спират дъха с аскетичната си строгост, а Додеканезите са по-скоро захвърлена в морето суша от Мала Азия. Винаги съм оприличавал два острова в северната част на Егейско море на куполи, забити в небето. При това гъсто обрасли с борови, кестенови и маслинови гори, които наподобяват света в ония времена, когато по земята са живеели динозаври. В представите ми само толкова прави и дълги дървета са подходящи за корабни мачти. Тези острови са Тасос и Самотраки. Хората, които ги обитават открай време, са направили в горите изкуствени просеки за ограничаване на ежегодните пожари, които само за миг биха могли да ги превърнат в пепел. Един ден бог Зевс отвлякъл дъщерята на финикийския цар Агенор - Европа. Брат й Тасос тръгнал да я търси по света и когато стигнал острова, привлечен от красотата му, се заселил там. Остров Тасос имал и други имена - Идонис, Аерия, Етрия и Хрис. Той е само на двадесетина км от гръцкия бряг при гр. Кавала. Има площ 394 кв. км и население около 15 000 души. Околовръст го обикаля шосе, дълго 104 км. За по-малко от час фериботът ме хвърля до главния град Лимена, който е и главното островно пристанище. Казват, че когато няма туристи, в града живеят 2400 души. Той е потънал в зеленина живописен залив, който се оживява на залез-слънце. Особено ако се гледа от разположения отгоре му хълм, където е акрополът от IV в.пр. Хр., превърнат по-късно от венецианските владетели на острова в крепост. До него стигам по живописна пътека, която преминава покрай античния театър. Наблизо са руините на храмовете, посветени на Посейдон и Дионис, а под тях е агората. Още с пристигането си потъвам в историята, която тук направо е на всяка крачка. Тасос някога е бил ябълка на раздора между Атина и Спарта. Тук се е родил древният художник Полигнот, който според философа Теофраст някога извършил преврат в историята на живописта. От историята знаем, че той не е единственият художник, роден тук. От Тасос са и Аглафон, Поликлет Хемигон, както и великият олимпийски шампион Теоген от Тасос, победител в 1103 борби. Големият гръцки скулптор Полигнотос Вагис също е роден в градчето Потамя на Тасос през 1892 г. Оттук може да се предприеме и изкачване на най-високия връх на Тасос - Ипсарио, висок 1203 м. Но за изкачването му е най-добре да се тръгне от юг, през най-високото селище на Тасос Теологос. В планината разбирам, че стадата на островитяните живеят на самотек по склоновете - никой не ги пасе и наглежда. За мене остана загадка как после собствениците намират точно своите животни и как никога, както твърдят, не стават кражби. Удивителен е и фактът, че маслинените дървета тук са толкова много, че стига човек да поиска, просто си определя известен брой дървета, грижи се за тях и добива маслините им за своя сметка, колкото време пожелае. Първите заселници на Тасос са тракийски племена. Те започнали да разработват рудните му находища и да добиват изключително качествения бял мрамор, прочут и до днес. През Х в. на острова дошли финикийците, а през 493 г.пр.Хр. Тасос снабдявал войските на персийския цар Ксеркс в похода му срещу гърците. Негов покровител бил героят Херкулес. До началото на ХХ век Тасос бил владян от турците. За кратко време е бил и български. До старата столица на острова Панагия, на югоизточния бряг, може да се иде и пеш с 10-15 км ходене. За сметка на това усилие човек може да се наслаждава на красиви природни картини, за които 5-те автобуса, обслужващи туристите, никога нямат време. От древността, когато из островите и крайбрежието вилнеели пирати, е останала традицията градовете да се разполагат във вътрешността. Панагия не се вижда от морето. През 1821 г. по време на въстанието на местните срещу турците тя е била островната столица. Днес старата градска архитектура е запазена, разходката из лабиринта на тесните улички е истинско връщане във времето. Къщите са белосани и покрити с плочи, които в нашите Родопи наричат тикли. Старци са седнали на кафе и въртят в ръцете си броеници. Нищо не е в състояние да смути необезпокоявания израз на вечността по лицата им. За най-голяма забележителност се считат местната църква и Пещерата на дракона. Гледката от града надолу по реката е фантастична. Долу сред сочна зеленина, която слиза направо в изумрудените води на морето, е един от най-красивите брегове на острова, наречен Златните пясъци. Наблизо е селцето Кинира. Според Херодот тук в античността се е добивало много злато. Малкото островче срещу полуострова с плажовете от двете му страни е истински рай за подводните риболовци.

Вашият коментар

  

 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster