ИЗДАНИЯ |
|
КОМЕНТАРИ |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ |
|
|
|  |
Торосян - момчето с 24 лица
Цялата ми фамилия е орисана да си вади хляба на сцената, твърди младият арменец
"Фалшив е. Но е зареден догоре с театър. Трябва много да се дялка." Думите са на родния чичо на актьора Тигран Торосян.
А двамата с баща му са доказали, че ги разбират тези работи с талантите. Не къде да е, а в техния собствен частен театър в Ереван. Момчето е само на 7 години и е на първото прослушване по пеене в детско-юношеската школа. Майка му е убедена, че точно там му е мястото. Допълнителните доводи на фамилията са, че двамата му дядовци са оперни певци, братовчедите - майстори в анимацията, бабата - заслужила актриса на Грузия. За малкия Торосян и тогава, и сега е слабо определението, че е голям красавец. Когато навършва 10 години, цялото му семейство се преселва в София, а четиринайсет години по-късно той вече се занимава с онова, на което се отдават баща му и чичо му. В "дялкането" на таланта пръст имат по различен начин и трима преподаватели в НАТФИЗ - Атанас Атанасов, Пламен Марков и Ивайло Христов. Това става ясно, когато гледаш Тигран Торосян във всичките 24 превъплъщения в култовия моноспектакъл на Атанас Атанасов "Изрод" в Театър 199. Затова съботата на актьора не е ден за почивка, защото вечерта е поредната изява на сцената. Преди това има и два часа репетиции.
Торосян твърди, че чувства своя герой от "Изрод" изключително близък. В спектакъла арменецът се превъплъщава в ролята на момче от Латинска Америка, което успява след много горчилка да вземе съдбата си в свои ръце. Най-хубавите моменти от детството му са били на противопожарното стълбище - седи с пияния си баща и слуша плановете му. Пари, разбира се, нямат. Веднъж обаче чичо му го вмъква на представление в Бродуей - тайно, през антракта. И момчето от "Изрод" е смаяно от успеха на една латиноамериканска певица. "Значи и аз мога." После попада на прослушване. "Дай по-латиноамерикански - пали се режисьорът - да усетим агонията на целия ти народ." "Та аз съм си латиноамериканец", отговаря момчето и запява една песен, която баща му е пял като пиян. "Все едно мен да ме накараш да играя арменец и постоянно да ми казваш: "Дай го по-арменски." Може би тъкмо заради тази връзка с героя си още за първия дебют на главна роля в големия, професионалния театър (преди това прави само епизодични роли в 4 пиеси на Пламен Марков) Тигран бе номиниран за тазгодишната награда на Съюза на артистите в България.
Признанието го сварва твърде млад, само на 21 години. Последен курс в НАТФИЗ, с четири дипломни спектакъла зад гърба си и представление през вечер на сцената на Учебния театър. Знае, че ще изгори, ако рано се вживее в ролята на звезда. И е благодарен, че юздите на суетата му придърпват хора, които много обича - майка му, приятелката му, колегите. "Мирисът на театър", както сам той се изразява, в България го "е ударил" за пръв път в Двореца на децата, където преди години случайно попада - да гледа пиеса с участието на по-малкия си брат, който в момента се готви за НАТФИЗ. "Бях забравил как сме гледали в тъмното играта на баща ми. Седнах на първия ред и гледам братчето си и другите хлапета от детската театрална школа... играят. Тогава "ме хвана" тази специфична миризма. Изплуваха спомените от Армения. Като дете, на което му пееш приспивна песен. Порасне ли - за цял живот остава чувството, че му е позната - където и да е. И едва тогава нещо ми просветна. Казах си: чакай, това и аз го мога. Тогава Тигран е в девети клас. След четири години от раз влиза в НАТФИЗ - с монолога от "Таралеж" на Иван Радоев.
А след няколко седмици ще потегли за Стара Загора. Такова нещо досега не се е случвало - 11 момичета и момчета от курса са поканени там. Обикновено взимат по две, три.
Тигран не се колебае, че трябва да отиде. Разбрал е, че не трябва да се предизвиква съдбата с излишни колебания, когато е направила избора си. Точно когато Атанас Атанасов го е избрал с кастинг в "Изрод", заради репетициите е трябвало да се откаже от участие в режисьорски постановки на свои колеги от НАТФИЗ - "Малък динамит" и "Изкуство", които сега страшно харесва. Но повече от всичко тъкмо "Изрод" и постоянната взискателност на Атанас Атанасов са го научили, че едно представление "набухва" всяка вечер на сцената.
Преди премиерата само залагаш калъпа и слагаш маята. После "се пълни" - знаеш къде да дадеш, къде да "обереш" и да не изпуснеш главното. И... става сладко. Ядеш, а на другата вечер - пак си гладен. Ето как една постановка се задържа сезони наред.
Ваня Манолова
Вашият коментар
|
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
|
