standartnews.com banner
 WEEKEND Събота, 16 Юли 2005 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ПОКОЛЕНИЯ
  ДЕНЯТ
  ИКОНОМИКА
  СВЯТ
  СтандАрт
  СТИЛ
  СКАНДАЛИ
  СПОРТ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk webdesignbg pss.bglink.net gyuvet.ch

“Св. Параскева” съперничи на Пантеона в Рим

Творбите на Антон Торньов са сред световните архитектурни образци

Арх. Явор Банков
В автобиографична справка от 4 март 1942 г. арх. Антон Торньов изрежда творческия си път в по-малко от страница. И накрая се извинява, че може би е дълга. Възможно ли е да се вмести в някакви двадесетина реда една значима фигура? Да, ако изброим само фактите. Ето ги: роден на 4 май 1868 г. в Лом в семейството на майстор кожухар, завършил архитектура в Щутгарт през 1894 г., работил след това там една година в частно проектантско бюро. От 1895 до 1910 г. е архитект в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, после минава на частна практика. Проектирал е едни от най-интересните църковни сгради у нас. Автор на книгата "Архитектурни мотиви от България" (1925), Торньов заедно с Петко Момчилов, Йордан Миланов и Пенчо Койчев е сред водещите имена на "националромантизма" (един от клоновете на българския сецесион).


"Св. Николай Нови Софийски"

в София е първата творба на Торньов. Осветена на 3.12.1900-а, тя става програмна не само за автора си, а и за бъдещото развитие на българската архитектура. Дотогава у нас има разработки за малки църкви в ренесансов стил от арх. Ничев. "Аз намирах, че нашата църква трябва да се застрои въз основа на битовите (националните) форми", признава Торньов. И се обръща към наследството на българските майстори. Трикорабната базилика "Св. Николай Нови Софийски " е увенчана с три кубета - централно и две, маркиращи западната фасада подобно на кули. Във фасадите й ще срещнем множество мотиви, характерни за националромантизма от първото десетилетие на ХХ в. - редуващите се пояси от камъни и тухли, трибилона, ломбардската аркатура, майоликовите фризове. Вътрешното пространство е извисено, лаконично като детайл. В образа на тази църква има предчувствие за съвсем скоро появяващия се сецесион в нашата архитектура. "Не исках да поставя видими връзки на конструктивните дъги, защото подобна конструкция намирах за много дюлгерска", ще си спомня след години Торньов. "Реших да рискувам, като разчитах на скритите железни връзки в самите конструктивни носещи дъги и циментовия разтвор, какъвто употребих в зидарията им. Успокоих се", ще добави още той, "едва когато поставихме кръста на кубето."
Пред света

1903 г. Торньов печели конкурса за български павилион на всемирното изложение в Лиеж, Белгия. От дървена конструкция, напомня кинодекор. Като цяло авторът преплита най-характерните елементи от възрожденската ни архитектура - входовете напомнят входове на църкви, долният етаж имитира каменна зидария, горният - тухлената облицовка от възрожденските къщи във В. Търново и Свищов. Кьошкове, еркери, парапети, рамки на прозорци, стенописна орнаментика доказват отличното познаване на регионалните типове и разновремеви пластове. Следват павилионите за изложенията в Милано (1906) и Лондон (1907). Лондонският е сецесионова интерпретация на средновековната ни архитектура. Друг е характерът на Дома на дюлгерското сдружение на бул. "Хр. Ботев" в София. Проектът (1910) решава на пръв поглед елементарно задачата в рамките на тесния парцел със сключено застрояване. Към улицата са разположени кафене и зрителна зала със сценичен подиум над кафенето. Към двора са стълбището и канцелариите на четири етажа. Семпло и рационално е използвано и таванското пространство. Интересно решение е галерията към кафенето на нивото на първия полуетаж, минаваща над прохода за вътрешния двор. Уличната фасада определено носи белезите на сецесиона в детайла и орнаментиката. През второто и третото десетилетие на века Торньов показва гъвкавост спрямо тенденцията на деня или изискванията на инвеститора. През 1930 г. той проектира Общинския дом в Неврокоп (Гоце Делчев), като включва умело триетажната сграда в околната застройка като акцент в площадното пространство. Използвайки европейската класика (сградата прилича на палацо), Торньов вещо решава проблема за представителна сграда.
Темата на живота му

Проблемът за единно въздействащото пространство с куполно покритие обсебва Торньов и в трите му мащабни проекта за църкви, два от които реализирани. Започната през 1925 г. и осветена на 4.11. 1934 г., църквата "Св. Мина" в Кюстендил доказва самочувствието на Торньов да реши проблема за централната куполна зала, вълнувал най-големите антични, средновековни и ренесансови строители. Те намират израз в изключителния композиционен баланс на широкия купол с високата камбанария, в умелото пластично разпадане на обемите от купола към земята. Новата църква, заедно с обемите от ХIХ век и самостоятелна камбанария от 1903 г., влизат в удивително взаимодействие. В средата на 1926 г. архитектът участва в конкурса за възстановяването на софийската катедрала "Св. Неделя" с два варианта. Те са интересен опит за интеграция на куполното пространство с надлъжния базиликален план, изчистен от вътрешни колони. Единият вариант решава западната входна фасада като източната, където преддверието излиза като полукръгла апсида. Идеята за изграждане на новата църква
"Св. Параскева"

в София на мястото на полуразрушената църква датира от 1910-а. Проведения конкурс печели Торньов, но войните през второто десетилетие на века отлагат строителството. 1922 г. църковното настоятелство обявява нов конкурс, спечелен отново от Торньов. Строителството приключва през 1930 г., а довършителните работи по входните портици 10 години по-късно. Една анекдотична история характеризира най-точно "Св. Параскева". Когато софийският владика Стефан видял завършената сграда, не скрил раздразнението си пред настоятелите. "Кажете на архитекта, че не е направил църква, а театър!" "Кажете на дядо владика, че за такъв актьор като него и този театър е малък!", контрирал Антон Торньов.
Тази творба е необичайна за църковното строителство. Наосът е кръгла зала с над 20 м диаметър. Покритието е стоманобетонна черупка (конструктор инж. Цонев). Торньов е разрешил задачата, която го вълнува още от 1910 г.: конфликта на двете тела - наосът с купол и камбанарията - вече го няма! Обемът на кръглия наос на "Св. Параскева" се разпада постепенно в опасващи го апсидни тела, за да се постигне пълно уравновесяване и въздействие на вертикалната ос на симетрия. Проблемът за мястото на камбаните е решен гениално - разположени са в скрит тамбур над черупката на куполното покритие и в полукупола над западното апсидно тяло на входа. Крайният резултат е уникална творба, която съперничи на шедьоври като Пантеона в Рим и на "Св. София" в Истанбул.

Вашият коментар

  

 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster