standartnews.com banner
 НЕДЕЛНИК Неделя, 21 Август 2005 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ДЕНЯТ
  СВЯТ
  СТИЛ
  СПОРТ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg mtel.net www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk webdesignbg pss.bglink.net gyuvet.ch


Любовта към човека е всичко, казвал големият интелектуалец

Тъстът наричал Константин Петканов “цър булгарин”

Писателят оглавявал културата след 9 септември

Днес на тихата софийска уличка "Герлово" 13 живее дъщерята на писателят Константин Петканов - Поляна Петканова. Човек може да я види как всяка сутрин минава разстоянието от дома си до университета, където работи, с тихи, "замислени" стъпки. Тежи й неизвестността, тъй като води дългогодишни дела за опазване на бащината си къща. "Никога не съм мислила, казва Поляна, че ще дойдат такива времена - да не мога да живея в родния си имот, който е платен с цената на непосилна работа и лишения." Въпреки всички неприятности Петканова вярва в справедливостта на закона и помни думите на баща си, които той изричал пред близките си в съдбовни дни: "Любовта, любовта към човека е всичко!" По-късно майка й обичала да ги повтаря пред вече порасналите си дъщери - Зоя, Сълза и Поляна. Поляна смята, че днес не се знае нищо за личния живот и за близките на талантливия белетрист и общественик Константин Петканов. А това е необходимо за написването на неговата пълна биография. Затова иска да се пребори за къщата и да я превърне в музей. Константин се жени за писателката Смарагда Драгова през 1932 г. Запознава ги друга писателска двойка - Мария Грубешлиева и Людмил Стоянов. По това време Петканов е вдовец с две дъщери - Сълза и Поляна. Той е един от малкото верни приятели на Йордан Йовков. Смарагда Драгова, която става по-късно Магда Петканова, също вече е известна, издала е "Македонски песни". Още през 1927 г. стихотворенията "Ако зажалиш нявга за Драмска ракия" и "Свещите запалих" се разпространяват като фолклорни песни. За своите 41 години, преди да се свърже с Магда, Константин има нелека съдба. Роден е през 1891 г. в с. Каваклия, Лозенградско. Учи в Одринската гимназия, учителства в Малко Търново и участва в Първата световна война като редник от 7-а рота на 5-и полк от Македоно-одринската дивизия на командира Борис Драганов. Петканов получава "Кръст за храброст", произведен е в младши подофицер. В началото на септември 1917 г. е изпратен в гр. Лесковац в Морава, за да издири българските войнишки гробове. Там Константин се влюбва в младата и красива Станислава Новакович. Двамата замислят годеж и венчавка. Военните не разрешават на Петканов да се жени, тъй като нарушава устава. При това годеницата е от чужд произход - австро-унгарски. Родителите на Станислава страдат, че дъщеря им "се е отдала на цър булгарин". Въпреки всичко влюбените успяват да се оженят и Станислава заминава в Созопол и Бургас, където Константин е учител. Завършила в Темишвар музикално училище - пиано и пеене, младата госпожа Петканова е основателка на хор "Родни звуци" в Бургас. Съпругът й пък се изявява и като първа цигулка в бургаския симфоничен оркестър. След щастлив 14-годишен семеен живот, Станислава умира и Константин остава сам с двете си деца. Йовков следи отдалече писателските изяви на Петканов, чиято поема "Самодива" и повестта "Без деца" оценява високо. По негово настояване през 1930 г. Петканов пристига в София. Малко по-късно се жени за Магда. Важно събитие в техния живот е издаването на прочутия му роман "Морава звезда кървава" (1935 г.). Поля Петканова, дъщерята на писателя, си спомня как военните решават да ликвидират баща й. Единствено техният верен приятел екзарх Стефан успява да го спаси. Посрещнат с противоречиви чувства у нас, романът "Морава звезда кървава", който разказва за разпадането на българското село след войните и за пробива при Добро поле, е оценен от европейските учени като един от най-големите антивоенни романи в Европа. Сравняват го с романите на Ремарк и Барбюс. Цар Борис награждава Петканов с орден за храброст. Около писателската двойка Константин и Магда Петканови се събира цветът на българската интелигенция. В дома им на ул."Герлово" 13, идват почти всяка вечер Илия Бешков, Асен Разцветников, Георги Томалевски, Невена Буюклиева, Любомир и Роза Пипкови, Анна Каменова и Петко Стайнов и др. Често подслоняват млади творци. Константин се вълнувал силно от съдбата на българските евреи и успява и той да помогне за тяхното спасение. За тази си заслуга получава ордена "Белия орел", който днес се пази в софийската синагога. Като директор на културата след 9-ти септември Петканов спасява от изселване бащата на руските емигранти в София - прочутия дядо Серафим. Неговите кости са положени в руската църква "Свети Николай Мирликийски". По препоръка на Елин Пелин белетристът е предложен за академик и заема мястото на починалия Тодор Влайков. До смъртта си през 1952 г. той вече е автор на над 35 романа, много повести, разкази и народопсихологични статии. Магда Петканова умира през 1970 година, но преди нея, при катастрофа, загива родната й дъщеря - Зоя. Двамата съпрузи твърдели пред децата си, че всичко, което се разяжда от молец и ръжда, няма стойност. Когато виждали нередна постъпка, те казвали, че трагедията на малките хора е, че не вярват в Бога. Поляна, подобно на Сълза, е обичлив човек. Тя не върви напред с лоши мисли. Напротив. Със сестра си подаряват на Литературния музей целия архив на баща си. Дори Сълза дарява на Дома за хумора и сатирата в Габрово неколкостотин килограма африкански маски - те биха й осигурили пари за старини, които тя изкара в бедност. Библиограф по образование, Сълза създаде някои от отделите в Университетската библиотека. И днес нейните живи колеги я помнят с добро. Поляна, която обича повече от всичко сестра си, винаги е вървяла по нейния път. Тя е една от създателките на библиотеката в катедра "Математика" към Софийския университет. От дълги години Поля работи към Австрийската библиотека и смята, че по този начин е най-близко до духа на своята майка, асвтроунгарката Александра.
Галина Минчева

Вашият коментар

  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз АД'   |   webmaster