 |
 |
 |
| СтандАрт | Понеделник, 21 Ноември 2005 |
ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ
| ЗИМА | |
| ДЕНЯТ | |
| ИКОНОМИКА | |
| ИСТОРИЯ | |
| СВЯТ | |
| БЪДЕЩЕ | |
| СТИЛ | |
| СПОРТ | |
| ВРЕМЕТО | |
|
|
ИЗДАНИЯ |
  |
КОМЕНТАРИ |
ИНФОРМАЦИЯ |
|
Художникът е убеден, че неговото поколение е жертва на голямата бъркотия Важно е да си различенУстисквам да живея само с изкуство, казва Валентин Господинов
За родния си Кюстендил винаги говоря с трепет. Навсякъде, дори на места, където никога не са чували за този град. А той е страшно красиво място, летата в него са божествени. За съжаление през последните 15 години беше заличено всичко, което му даваше облик на артистичност. Вече се говори за други хора и за други неща. Аз съм от междинното поколение българи - 40-годишните, които понесоха голямата бъркотия. При нас, художниците, нещата преди се гледаха само от албуми и каталози и изведнъж влязохме в друго време с друга скорост. Но доказахме, че наистина сме добри артисти. Наложи ми се да вървя по собствена образователна програма. В академията завърших в курса на проф. Любомир Прахов, а преди него имах двама преподаватели, които починаха. Но човек като знае какво иска, общува с хора, от които може да го получи. Харесвам световни художници, повечето от които съвременници - нищо, че сме ги мислили за идоли - свещени и недосегаеми. Вече се пътува свободно и дори можеш да се срещнеш с тях. В Белгия през лятото се запознах с големия скулптор Панамеренко. Той има собствена галерия в Антверпен. Държи се съвсем нормално и всеки, който иска, може да си говори с него за каквото поиска. Артистът трябва да е различен Водещи са идеите, после избирам материала. Някои от тях най-добре се припокриват от камък, други от бронз, дърво или полиестерни смоли. Това ми помага да не звуча еднотипно, винаги съм с различен образ. Не ми се ще да съм от онези художници, които правят пет неща и после продължават в същия дух. Повечето са наясно, че се купуват благодарение на факта, че веднага ги познават. Някои критици ме човъркат, че съм различен. Убеден съм, че в работата на артиста трябва да личи неговата сензитивност. Пазарът на изкуство - за някои звучи недуховно, но съществува. На Запад не приемат много артисти на сериозно и шеговито ги питат: "А каква ви е професията?" Но добрите се хранят изцяло с изкуство. Професионализмът при нас е занемарен. Има неделни художници - нещо като неделните шофьори. Работят в банка, а през почивните дни рисуват. Но от хоби до майсторлък разликата е огромна. Оценката на другите дава кураж в живота В чужбина, отвъд Калотина, много повече уважават художника. Не само българите, а нашего брата от повечето от страните от бившия източен блок. Ние сме със запазена общителност и чувствителност. Но тук е много по-сладко, близките сродни души стоплят сърцето. На дипломната ми защита мой приятел и колега ми подари малка пластика. Беше незавършена, с отлепен постамент. Представлява фигурка с вдигната в юмрук за поздрав дясна ръка. Сякаш ти казва: "Кураж в живота!" Тази работа е винаги до мен, обичам да я гледам. Най-вече когато се съмнявам. Съмнението съпътства всеки творец. Това е и основният коректив у човека - дали може или не. Понякога се питам дали съм на прав път. Всеизвестна истина е, че който търси, намира. Времето винаги има последната дума. Най-хубавото усещане е, когато си вървял сам по пътя, колебал си се, но накрая си разбрал, че това е добрата посока. Да създадеш нещо собствено и лично, е същността на всеки творец. Необичайните случки с необичайните личности Изненадан съм, че меценатът Уго Вутен, който не е професионалист, може да си поръча 7-метрова работа по проект 40 см. Не бих го направил. Най-интересните истории са онези, които преобръщат мнението на околните. На един от симпозиумите в Сардиния ми се случи нещо необичайно. Знам, че на вид не го докарвам на скулптор. И като отида с куфара, изглеждам тръгнал на туризъм. И все пак спечелих първа награда. След помпозната церемония в центъра на града навсякъде, където ходех, чувах: "А, ето го големия скулптор!" Тогава, когато защитиш нивото, се чувстваш на върха. Иначе човек трябва да бъде скромен пред себе си. Е, понякога се налага да прибягваш до рекламни трикове. Всичко е до темперамент. Лично аз първо убеждавам себе си, че трябва да направя онова, което трябва да направя. Най-важно е да имаш потенциал, после идва амбицията и постоянството. Вярвам в звездата над мен Когато заговоря за късмет, съм много внимателен. Не искам да го прогонвам. Понякога човек влиза в дупка, започва да си мисли, че не му върви. Но не е точно така. Не трябва да се кощунства. Роден съм под знака на Рака и още устисквам да се изхранвам с изкуство. Времето, в което живеем, не позволява да кажеш: "Ще бъда отшелник! Ще изглеждам смешен в очите на съвременниците си, обаче ще съм еди-какъв си!" Всичко зависи от звездните мигове, които чака човек. Тази година най-хубавото и голямо нещо при мен беше участието ми в изложба в най-елитната галерия в Белгия "Диелеман", в шато Петит-Леес, валонската част на страната. Нещо наистина невероятно - огромни зелени площи, езера, водни площи с мостчета, страхотна красота. Моето участие беше "От проект в реализация". Удовлетворението е голямо. Особено на фона на ситуацията в родината. В нашата страна няма културна политика. В същото време големите нации и държави държат на това. Навън виждат, че ти носиш нещо по-различно. И все пак лансират гражданите на собствените си държави. Създават история, градят настоящето и дават много пари за това. Записа Люсиена Крумова |