Хан Кубрат спасява Византия от аварите

В разгрома на император Никифор от хан Крум са участвали и аварски войски Фотоархив "Стандарт"

Проф.д-р Божидар ДИМИТРОВ
В броя на "Стандарт" от миналия понеделник разказахме за готите. Но в окончателното оформяне на генетичния фонд на българската нация далеч по-сериозно участие вземат и други народи.
Такива са например любимите на всички съставители на кръстословици авари. Те се появяват изневиделица в 70-те години на V век в северночерноморските степи, където се сбиват за жизнено пространство с българските племена оногури, кутригури и утигури. Решавайки, че с войни като нас е по-добре да не живеят в близко съседство, аварските племена се преместват малко по на запад - в Панония, или днешна Унгария, където през 562 г. покоряват местните славяни и германското племе херули. Завземат Трансилвания, а може би и Влашко.
Аварите обаче продължават на юг и нападат Византия, тъй като тя отказва да им предаде за заселване областта Малка Скития (Добруджа). Империята е атакувана ежегодно по цялата граница от Белград до устието на Дунав от 568 г., та чак до 582 г., по времето на хаган Баян. Това чисто прабългарско име показва, че между жените на баща му е имало и прабългарка. Аварите постепенно опустошават Мизия, Тракия и Македония и плътно се доближават до двата най-големи града на империята - Цариград и Солун.
Император Маврикий сключва договор в 584 г. с аварите на Баян, като се задължава да им плаща 80 000 ливри злато годишно. На следващата година данъкът е увеличен на 100 000 ливри, но аварите смятат, че ще вземат повече, ако продължат нападенията си. А през 593 г. решават да поограбят и Западна Европа. Започват нападенията им над Тюрингия и Бавария.
В началото на новия VII век аварите, преди да се насочат окончателно на Запад, да приключат веднъж завинаги с Византия. Привличат в походите си срещу Солун подчинените им славяни и вероятно срещу част от плячката и прабългарските племена. Между 601 и 670 г. четири пъти обсаждат и щурмуват Солун. Това кара император Ираклий най-сетне да се заеме по-сериозно с аварите. Той сключва съюзен договор с образуваната от израсналия в двора му хан Кубрат българска държава. Без особени трудности хан Кубрат разбива аварите и установява западната граница на България по билото на Карпатите. Нападенията на аварите по линията Железни врата - устието на Дунав престават, а Мизия и Тракия си отдъхват, като обезлюдените им територии се заселват от славяни, избягали от аварско владичество.
В 680 г. от аварите се откъсва и българският кан Кубер, който с хората си и около 60 000 ромейски пленници, се насочва към Македония. От аварите се откъсват и сърбохърватските племена.
И все пак държавата на аварите просъществува още един век. Дори се месят на една или друга страна във вътрешногерманските войни. В 795 г. обаче си намират майстора (или по-точно майсторите) в лицето на франкския крал Карл Велики и българския хан Кардам. С комбинирана атака на франките от запад и българите от изток аварската армия е разбита. Франки и българи си поделят територията им. Ние вземаме Панония до Тиса, а франките - всичко на запад от реката. По-късно тази победа е приписана на хан Крум, който идва на власт обаче няколко години по-късно. Любопитно е, че тогавашните хронисти пишат, че българите много харесали народните носии на аварите и през целия IХ е било модно сред аристокрацията да се носят аварски облекла.
При хан Крум аварите са вече редовни поданици на българската държава. Те участват в битката във Върбишкия проход на 26 юли 811 г., когато е разгромен и убит император Никифор. Това сведение впрочем е и последното споменаване на аварите в историята. Очевидно разселените по цялата територия на страната авари бързо се асимилирали в българската народност.

Вашият коментар