Жеравна е красива старопланинска легенда

Жеравна е разположена в плитка, почти квадратна падина между разклоненията Боцур и Дойнини могили на Котленско-Върбишката част в Източна Стара планина. Има надморска височина около 650 м. Най-високият връх над нея е Разбойна - 1128 м. Селото изниква изведнъж пред погледите на идващите към него от намиращия се на 40 км разклон Петолъчката. Има предположения, че на мястото на днешна Жеравна някога имало старо селище, наречено Потук. През ХI в. селото носело името Зервона, а днешното Жеравна дошло от неговото преиначаване.

Селцето е сгушено в полите на Стара планина фото Авторът

Николай Генов
Съществуват още две версии за името Жеравна, които дава Георги Стойков Раковски, роден в близкия град Котел. Първата е, че идва от Жеруна, защото тук свинарите се събирали, за да угояват прасетата си в безкрайните дъбови гори край селото, а "жирина" било старославянското име за тлъстина. Другата обяснява името с думата "жерка" или "жерна", също със старославянски корен, което значело воденица. В миналото водите на множеството рекички и потоци в района задвижвали прочутите воденици.
Земите около Жеравна влизали в рамките на "териториалните придобивки" на хан Тервел от 705 г. Според някои историци до Гръцки дол на 26 юли 811 г. се състоял решаващият бой между войските на император Никифор I Геник и хан Крум, за който била вдигната "цялата българска земя". На 17 юли 1279 г. пак край Жеравна Ивайло разбил десетхилядната войска на византийския пълководец Мурин. За Жеравна е писал Константин Иречек, който я посетил през 1884 г., но най-доброто й описание е оставил местният краевед и учител Данаил Константинов.
Всичките 330 къщи на селото, строени през ХVII - ХIХ в., нито една не е обърнала гръб на слънцето. Жеравна е на припек и "сиромашкото лято" е любимата част от годината на 550-те й жители.
Жеравна в днешния си ансамбъл съществува от ХII-ХIV в. Три века по-късно се замогнала, защото стояла на важния път към Търновград. Развили се занаятите, животновъдството и търговията. В основната си част обликът на селото е съхранен и днес такъв, какъвто е бил през Възраждането. Точно през този период се е оформила характерната жеравненска къща, изградена в долната си част от камък, а в горната изцяло от грубо обработено дъбово дърво. Характерно е, че къщите са една до друга, допрели покривите си като кубчета, подредени от някой с богато въображение. Стрехите им са дълбоки до 2 м и заедно с дървените капаци по прозорците пазят както от жарко слънце, така и от сняг и студ.
Външният вид на къщите невинаги подсказва вътрешното богатство на декорацията. Стаите са с резбовани тавани и изящни апликации по врати, прозорци и иконостаси. И навсякъде - чудно красивите тъкани от този край и спечелилите световна слава котленски килими. Домовете на Руси Чорбаджи, на Халтъков, на Петър Куюмджията, на Сава Филаретов, Йовковата, Дядо Пеновата, Патаманската и Димчокехайовата къща са чудесни образци на старата ни архитектура. Те не следват чужди модели за устройство и разкош, а са съобразени изцяло с климатичните условия на района, с природата му и бита на населението. Затова и днес къщите си остават удивително удобни. Някои от тях днес са музеи, а старото училище е превърнато в галерия. Запазени са много стари ханове, дюкяни и поне 8 чешми.
Църквата "Свети Николай" е построена и осветена през 1834 г. Строили я в близост до стар храм, който изгорял от пожар през началото на XIX век. Образува комплекс със метоха и свещоливницата. Изографисали я майсторите зографи Юрдан Михайлович от Елена и Георги и Генчо от Трявна. Завършили изписването точно на Никулден и заради това местните нарекли църквата с името на св. Николай. В двора е камбанарията, а срещу някогашната пищна църковна врата, изгоряла през 1950 г., е красивият дюкян на малка фурна.

Вашият коментар