Да измамиш държавата стана национален спорт

Престъпниците у нас се радват на героичен ореол сред голяма част от българите Фото Стандарт

Антоний Гълъбов
д-р по социология
Въпросът защо мами българинът може да има различни обяснения. Едно от тях обаче безспорно е наследството от живота ни преди 1989 година.
Тоталитарният режим криминализира обществото. При него законността преминава през налагането на норми, които най-често са неизпълними. Това е една от най-важните черти на тоталитарното общество - то произвежда убеждението, че всички сме по някакъв начин извън закона. Усещането действа разрушаващо и е трудно изкоренимо. Затова представата за криминалната история на прехода в България е всъщност до голяма степен предопределена от тази нагласа.
У нас симпатията към престъпниците не рядко е ясно изразена. Смята се, че щом някой е излъгал държавата, заслужава възхищение
Основният проблем в българското общество в момента е невъзможността да се наложат и отстояват норми, да се следват правила - просто защото така трябва да се прави.
Недоверието в институциите и компрометирането на политическата система като средство за изява интересите на гражданите допълнително влоши нещата. У нас дори няма отклоняващо се поведение, а
масово неспазване
на законите
и нормите на морала. Както от онези, които са длъжни да ги спазват, така и от професионалистите, отговорни за контрола.
Ние продължаваме да пребиваваме по-скоро в посттоталитарно общество, отколкото в демократично. И големият проблем, който тръгва от нежеланието за спазване на нормата, се превръща в основен аргумент и в същото време в основен фактор за повишената агресивност.
Ние всъщност живеем в условия на масова съпротива срещу налагането и отстояването на норми на законност.
Все пак мечтата за недвусмисленото съществуване на законност и повсеместно съобразяване с правилата вече започва да се случва в определени части на обществото. В групи от хора, които са високообразовани и професионално ангажирани. Те започват да налагат разбирането, че нарушаването на нормите
струва скъпо
на всички ни
Всъщност онова, което в България определя отношението към корупцията, е, че някой печели. Да, в резултат на корупционна сделка в краткосрочен план някой наистина печели. Но в средносрочен период всъщност всички губим. Както онзи, който на пръв поглед изглежда печеливш, така и губещият в момента.
Така че постепенното установяване на такова отношение към законите, каквото те заслужават и каквото е нормално по света, изисква дълго време, без ефектът да е постигнат едновременно и навсякъде.
Добрата новина е, че вече има групи от интереси, в които спазването на законите е по-добрият вариант, отколкото нарушаването им.
Общото между различните етажи на престъпност - от ромите до "белите якички", е разбирането, че държавата не е в състояние да отстоява налагането на правила. Както и фактът, че властта е просто форма на реализация на бизнес интереси. Общо е и разбирането, че ако нещо не е частна собственост, то е много по-зле защитено.
Нашето общество е с изключително болезнено разместени ценности. Ценността да се спазва законът
не може да бъде наложена
обаче, след като имаме демонстрация на неравни санкции. Някои групи от хора не са третирани по еднакъв начин с останалите. Докато не бъде установено равенство пред закона, не можем да очакваме, че ще спре неговото заобикаляне.
Другият основен проблем е убеждението, че собствеността може да се присвоява безнаказано. Българинът няма отношение към собствеността като към нещо неприкосновено и основополагащо за свободата на личността. Затова тази дълбока криза на ценностите, в която се намираме, допълнително ограбва обществото ни. Всяка кражба води до разпиляване на собственост, независимо частна или държавна. С една дума - води до бедност.
Затова първата функция на наказателното преследване - превенцията, трябва да стане най-важна. Хората да са убедени, че всяко престъпване на закона ще се наказва и
няма да важат никакви привилегии
Никой да не бъде подминат от правосъдието. Сега хората не виждат подобно нещо и затова има тотален отказ от справедливост в България. Свидетели сме на множество случаи, когато хората отказват да търсят справедливост - дълбоко не вярвайки, че ще я получат. И се опитват да си я набавят по други начини, "с лични средства".
Те обаче не разбират, че така си осигуряват възмездие, но не и справедливост.

Вашият коментар