standartnews.com banner
 WEEKEND Събота, 11 Март 2006 
 

ВОДЕЩИ ЗАГЛАВИЯ

  ФИЕСТА
  ДЕНЯТ
  ИКОНОМИКА
  СВЯТ
  СТИЛ
  СПОРТ
  ВРЕМЕТО
Bulgarian Edition
English Edition


mobiltel.bg www.bta.bg focus-news.net www.bbc.co.uk webdesignbg pss.bglink.net gyuvet.ch

Кристиян Коев виртуозът на флейтата

Богати италианци пътуват с частен самолет за всеки негов гастрол на Ботуша

Исак Гозес
Когато родителските флейти са първите играчки, а детското послушание се награждава с правото да се носят майчините букети след поредния й концерт, вариантите за професионална реализация не са толкова много. Неочаквано обаче, вероятно уморен от музиката, семейният дует променя посоката - синът ще става художник. Кристиян Коев дори не чува фамилните съображения. Не го интересуват аргументите, че животът на музиканта е непрестанно сизифовско бутане на камъка нагоре. Завършва Софийското музикално училище и записва академия. Изкарва първи курс и тогава идва лятото, което преобръща живота му. Малък симфоничен, да си го кажем направо - халтураджийски оркестър, заминава за Италия. Предвидени са няколко концерта, от които може да се спечели толкова, че студентът да си купи "Шкода". В един от градовете са разлепени внушителни афиши: предстои рецитал на един от тримата най-големи на световната флейта - Северино Гадзерони. Часове преди това българите репетират в същата зала. Вечерта след спектакъла на маестрото Кристиян смутен и развълнуван отива да го поздрави. Представя се. Следва неочакван въпрос: "Вие да не сте флейтистът от оркестъра, който днес свири тук. Хареса ми тонът ви. Останете да се видим." Двамата музиканти остават заедно цялата нощ: свирят, приказват, а Кристиян за първи път вижда и докосва истинска златна флейта. "Защо не дойдеш да учиш при мен", неочаквано пита на сутрешната закуска Гадзерони. Въпросът в ушите на българина звучи нелепо: урокът на маестрото струва $150, необходими са поне два на седмица, а какво ще стане с шкодата? "Не ти говоря за пари. Ще ти дам стипендия. Харесвам те като флейтист." "Сигурно след час ще ме забрави", мисли си Кристиян, още развълнуван от предложението. На другия ден обаче в хотела приятна дама му предава: всички ноти, необходими за годината, касети и бележка, на която са написани часът и датата на първия урок.
Така в едно есенно утро на 1990-а Кристиян Коев пристига в Рим. Има $300 и никаква идея как ще преживява. Два дни преспива на аерогарата. На третата сутрин чука на вратата на прочутия Борис Христов. В главата му изплува всичко, което знае за неговата фондация, създадена да подпомага млади певци. Следва кафе с маестрото, подробно описание на историята до идването в Рим. Когато чува името на Гадзерони, големият бас се оживява. "И какъв е проблемът", пита. "Няма къде да живея", отронва Кристиян. И остава в дома на Христов година и половина след това. Едновременно с уроците на италианския майстор Коев започва да се образова и в академията "Санта Чичилия". Там където са учили Пучини и Верди. В класа са събрани шест души от цял свят. По лекотата, с която започва да печели конкурси, се разбира, че българинът е най-добрият от тях. Но това не стига за хляба. Извън учението Кристиян мие коли, работи като сервитьор и барман, чисти складове.
На един от конкурсите го чува самият Енрике Ватискембъл, диригентът на националния оркестър на Мексико, човекът, който често стои на пулта пред най-големите формации в света. Вечерта обаче Енрике е озадачен, същият виртуозен флейтист му сервира в ресторанта, в който е решил да вечеря. След като чува историята му, той сваля тежкия си златен часовник и казва:
- Това е подарък от мен.
- Не мога да го приема - противи се българинът.
- Не, длъжен си. Това е спомен от мен. При това ти разрешавам, когато имаш нужда, да го продадеш.
Ватискембъл се оказва паметлив човек. Той първи кани Коев да солира с неговия оркестър веднага след дипломирането му. После с още трима млади музиканти го вписва в сайта си с обяснението, че поема ролята на техен поръчител и гарант пред световната музикална общност. Това отваря вратите на високите сцени пред младия български виртуоз. Днес на 35, той вече има над 900 концерта, но които е солист. Флейтата му е звучала с оркестрите на "Санта Чичилия", Хюстън, Метрополитън от Лисабон, Сан Ремо. Той е единственият музикант, свирил на частно парти в чест на принц Чарлз при посещението му в Италия. В Мексико, а и не само там, след всеки негов концерт се нарежда опашка от търсачи на автографи. Едно общество от четиридесетина богати италианци го следва с частен самолет при всеки негов гастрол на Ботуша. Специалистите го нареждат сред шестте най-големи флейтисти в света. И, разбира се, най-младият от тях.
Някога Кристиян не можа да си купи шкода, но сега има черен "Шевролет-Камаро", една от 50-те юбилейни бройки, произведени за всеки щат от Америка. Само неговата е регистрирана в Европа. Има освен това "Ланчия" и мощен мотор за лятото. На сцената е звездата в блестящ смокинг, на улицата е небрежно облечен, почти незабележим млад мъж с вид на тийнейджър. Една от най-скъпите му вещи е златната флейта. Направена е по поръчка в Япония, което значи, че е съобразена с неговите ръце, пръсти и устни. На почетно място в дома му е и един златен часовник. Подаръкът на Гадзерони. Съдбата реши той да си остане завинаги негов.

Вашият коментар

  
   

Приятелство с Рита Павоне

В дома на голямата италианска певица Кристиян попада случайно. Води го приятел банкер. Докато обядват и се опознават, Рита споменава за голямата си къща замък в центъра на Рим. Плащаме само данъци, а никой не живее в нея, жалва се тя. Месец и половина след този разговор Павоне предлага на Кристиян да основе и стане директор на нейната музикална академия, която да се помещава във въпросната къща. Флейтистът започва от нулата и ръководи престижната институция пет години. Днес в нея класика и поп музика учат 1700 студенти. Заедно с академията Кристиян става директор и на т.нар. Фестивал на непознатите. От неговата сцена е тръгнала самата Павоне, Ерос Рамацоти и още куп италиански звезди.
Преди няколко години прочутата певица дойде на концерт в София, поканена точно от българския си приятел. Пя безплатно. На 15 юни пак с неговото активно съдействие пристига за концерт в зала 1 на НДК един от най-прочутите оркестри в Европа - Римската филхармония. Солист ще бъде самият Кристиян Коев.

Странностите на гениите

През времето, в което живее в дома му, Кристиян често се разхожда с Борис Христов. Вървят бавно. Маестрото скоро е връхлетян от втори инсулт. Всъщност той е болен от друго - любовта към България. Родината и сънародниците му непрестанно са в разговорите. По българин от него не съм срещал - казва Кристиян, дотолкова, че имаше проблеми с жена си Франка. В къщата за България се говореше толкова много, че тя започва да намразва всичко нашенско, твърди Коев.
Какво ли не ми се е случвало на концерт, продължава спомените си маестрото. Свирим в Мексико на открито пред най-отбраната публика. Изведнъж диригентът Ватискембъл спира оркестъра. Тишина и никой не знае какво става. Той съобщава, че чуруликането на птичките му пречи и че няма да продължи, докато то не престане. Тогава армия от 60 души асистенти с големи прътове тръгва да гони хвъркатите. Публиката спокойно изчаква преследването. После концертът продължава. Нещо подобно става и в Сицилия. Концертът е за военните. В залата са само генерали и полковници. И пак неочаквано диригентът Ленард прекъсва изпълнението. Обръща се и почва да се кара на хората в салона. Някой прошумолял с програмата си, докато искал нещо да прочете. Това вбесило Ленард: Щом сте такива простаци, стойте си вкъщи и гледайте телевизия, крещял той. Залата смразена мълчала. Щом свършил нервното си слово, диригентът вдигнал палката си и оркестърът продължил от там, от където бил спрял. На финала концертът завършил с 16 биса. А най-много бисове самият Кристиян е изпълнил в колумбийската столица Богота - 26. Имал чувството, че никога няма да се измъкне от онази сцена.

"Увертюра" от 14 красавици

- Г-н Коев, последните петнадесетина години от живота си вие сте повече в Италия. От година и половина сте тук. Кое ви накара да се върнете в България?
- Реших да направя оркестър. Това е струнна формация, която нарекох "Увертюра". Причините да се захвана с това дело са следните: След 960 концерта човек влиза в рутина. Тръпката намалява. Щеш не щеш минаваш в занаятчийството. Трябва да се разсееш с нещо. Своите концерти вече ги имам. Трябва нещо ново.
- Защо не направихте оркестъра в Италия?
- Защото българският щрайх е много по-добър. Свирил съм по цял свят и считам, че вече е необходимо да се разчупи мисленето на класическия слушател. Но за съжаление и той, и симфоничните музиканти са много консервативни. А живеем в ново време. Искам с поредния си експеримент да наложа нещо новаторско не само за България, но и за целия свят.
- Как създадохте "Увертюра"?
- Подбрах състава с конкурс. Условието към кандидатките беше: да свирят на струнен инструмент, да са жени между 18 и 26 и да имат приятен външен вид. Нали хората си плащат освен да слушат и да гледат. В крайна сметка от 90 явили се останаха 14 музикантки, начело на които застана диригентът Свилен Симеонов.
- Оркестърът е само на година. На последния му концерт в зала "България" той пет пъти бе извикан на бис. Но все пак вие го издържате сам. Това коства много сили психически и материални. Струва ли си, след като имате прекрасната си кариера на солист?
- Вече девет пъти сме били в Италия. Концертирали сме в прочутото казино на Сан Ремо. Тук сме свирили 4 пъти. Сега на 14 април предстои поредният концерт в зала "България". Живея с чувството и амбицията, че не просто създаваме един добър оркестър, а формация, която в близко бъдеще ще спечели световна слава. Тази цел си заслужава усилията.


 
Обратно горе © Стандарт. Издава 'Стандарт нюз ЕАД'   |   webmaster