English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Блясък НЕДЕЛЯ, 13 Август 2006

Реклама







A
A
A
размер на текста

Жоржета прости на Шани голите сцени

Прочутата актриса е сита на слава, сега се е посветила на внучката си


"Не е никак лесно да имаш майка актриса. Непрекъснато те свързват с известните ти родители, представят те чрез тях. Ако сте и в една професия, паралелите са неизбежни. И те обикновено са в минус на детето и в плюс на майката", споделя популярната водеща от сутрешния блок на ББТ Шани.
 През 1961 г. младата възпитаничка на ВИТИЗ Жоржета Чакърова се снима в първия си филм - "Хроника на чувствата" на режисьора Любомир Шарланджиев. Стартът е повече от блестящ и я канят в още няколко - "Трудна любов" на Иван Андонов, "Мъже в командировка" на Гриша Островски и Тодор Стоянов, "Гибелта на Александър Велики" на Владислав Икономов. Но после се отдава главно на театралното и телевизионното поприще. В тв мюзикъла "Човекът от Ла Манча" с режисьор Гриша Островски е Дулсинея, Коста Цонев играе Дон Кихот, а Никола Анастасов - Санчо Панса.
 Жоржета е от най-изявените актьори у нас.
 
Можем да я видим на сцената на Народния театър

 Александра Харитонова-Гюзелева, или Шани, както всички я наричат, е дъщеря на Жоржета Чакърова и Стефан Харитонов - основател на камерния ансамбъл "Йоан Кукузел" и единственият българин, заснел филм за Фелини. Въпреки съпротивата на майка си Александра тръгва по нейния път и става актриса. А днес е популярна и като телевизионна водеща в сутрешния блок на ББТ. Омъжена е за художника Ясен Гюзелев - син на великия оперен певец Никола Гюзелев.
 Въпреки първоначалната си съпротива Чакърова днес възкликва: "Стана чудесна актриса!"
 Жоржета си спомня: "Баща ми беше ветеринарен лекар. Почина млад, на 49. Аз 14-годишна останах сирак. Майка ми се трудеше в проектантска организация като изчислител. Завърших училище с отличие. Кандидатствах във ВИТИЗ, но ме скъсаха. Приеха ме ориенталистика в СУ "Св. Климент Охридски". След първата година майка ми ме нави да опитам пак актьорско майсторство. Този път подготвих "Ода на младостта" от Адам Мицкевич и влязох
 
първа във ВИТИЗ от момичетата

 в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Сега се мъча да разбера Шани, влизам й в положението, но някак не се получава. Когато съм се опитвала да уредя нещо за дъщеря си, съм удряла на камък. И затова нищо не уреждам. Тя си върви по свой път, сама извоюва всичко."
 Все пак в ситуацията има нещо хубаво - приемственост, театрално възпитание. Има обаче и ревност. Шани не помни майка си като омайницата от "Магазинче на приказките" - симпатичното детско предаване, което вървеше на малкия екран. Но в паметта й се е запечатало представление в театъра - "Троянките", което е гледала може би 17 пъти. Спомня си, че там майка й е неописуемо красива и танцува.
 "Умишлено държах Шани далеч от театъра, защото не исках и тя да пие от горчивата чаша на актьора. Никога не е идвала на репетиции, не е тичала по сцената. Актьорските деца са
 
недогледани и недогалени

 Много от тях спят по гримьорните, хранят се в театъра, даже пътуват по турнетата. При нас такова нещо не е имало." "Майка ми беше вкъщи, наемахме детегледачки. Животът на цялото ми семейство беше подчинен на моята работа. Доста егоистично, давам си сметка сега", смее се Жоржета. Това галено име Шани го измислил бащата Стефан Харитонов. Стара истина е, че момичетата се разбират по-добре с бащите си. Харитонов одобрява всяка идея на Шани, отнася се изключително нежно. Когато умира, тя е едва на 21 години и вече поотраснала, става приятелка с майка си. Жоржета лесно приема и зет си Ясен:
 "В началото не му обръщах особено внимание. После Шани
 
отиде да живее при него

 и аз си казах: "Я да видим тая работа каква ще бъде!" Веднъж се обажда по телефона, кани ме, а аз не знам и адреса даже. Отидох официална, там бяха и майка му, и баща му. Той ми показва някакви книжки - нали е илюстратор. Не разбирам много от това изкуство, обаче като ги разгърнах, оттам ме погледна големият талант на това момче. Смаях се. Нищо не му казах, прибрах се вкъщи и тези негови рисувани герои ги сънувах цяла нощ." Ясен Гюзелев е сред добрите ни художник илюстратори. Книжките му с чудни рисунки на Пинокио и много други са преведени на десетки езици и са сред най-търсените в Италия.
 Шани започва работа в телевизията на 40-ия ден след раждането на дъщеричката си Алиса. Казва, че най-трудно й е ранното ставане, а най-големият й кошмар е да сънува, че се успива. Слава Богу, за сутрешния блок на ББТ това не й се е случвало. Не е трудно да се събудиш в 5 часа. По-трудно е бързо да ти дойде акълът в главата. Трябва да имаш бързи реакции, да работиш добре
 в екип. Театърът е друго нещо. Там Шани се прочу с голите сцени, които шокираха пуританите. Но не и майка й. Жоржета днес има планини от време, както сама обича да казва. Много чете, разхожда се. А внучката й Алиса е най-голямата й светлинка в живота.
 Людмила Първанова
Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел