English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

7,6 по Рихтер НЕДЕЛЯ, 4 Март 2007

Реклама







A
A
A
размер на текста

Рухнал блок погребва елита на Свищов преди 30 години

Детска тетрадка крие кошмара от Вранча

Полк. Георгиев описва загиналите цял месец, "празнува" рожден ден сред разрушенията


Точно преди 30 години България е ударена от едно от най-катастрофалните земетресения в историята ни. На 4 март 1977 г. земята под Вранча се разклаща с магнитуд 7,6 по скалата на Рихтер. Най-засегнат е Свищов, където два жилищни блока рухват и погребват обитателите си. Над 120 души загиват. Заместник-началникът на криминалния отдел на тогавашното окръжно управление на МВР във Велико Търново полк. Тодор Георгиев е първият, който е изпратен на мястото на разрушенията.


На тези листове от ученическа тетрадка полковникът е записал имената на загиналите
ФОТО ИВАН ИВАНОВ
Ученическа тетрадка с пожълтели листи пази имената на всички загинали по време на земетресението в Свищов. 30 години след трагедията полк. Тодор Георгиев все още трепери, когато я разгръща.
Часът е 21,22. Като повечето българи офицерът е вкъщи пред телевизора, за да следи руския филм "Родена от революцията". В същото време съпругата на Георгиев подготвя банята, за да къпят новороденото им дете Искрена. Момиченцето е едва на 21 дни, когато земята разтърсва цялата страна и най-вече Свищов. Токът изгасва и блокът започва да се клати, но Георгиев като криминалист запазва спокойствие и успокоява съпругата си. Минути след това обаче телефонът му звънва и той разбира, че трябва да остави бебето на грижите на жена си, за да замине на мястото на най-голямата трагедия. Служебната кола го отвежда за по-малко от час до Свищов заедно с колегата му Коста Дуков. Докато пътуват по пътя, двамата все още не знаят какво ги чака в крайдунавския град, защото липсва каквато и да е информация за жертви и разрушения. Първото, което ги стряска, е голямата колона от коли и автобуси, които напускат града. "Всички се движеха бавно в посока извън Свищов, а ние отивахме към мястото на трагедията. Няколко пъти колите ни спираха и ни казваха, че сме луди и нямаме работа там, защото било пълен ужас. Никой от тях обаче не предполагаше, че ние изпълняваме заповед и трябва да сме там колкото може по-бързо", спомня си Георгиев. Когато пристигат в Свищов, двамата милиционери вече разбират, че трагедията е много по-голяма, отколкото са предполагали. Веднага се обаждат по радиостанцията в колата на първия секретар на партията, за да искат армията да се включи да помага на мястото на разрушенията. Разбират, че в Свищов са се срутили два блока - единият в центъра на града е на градския народен съвет, а другият е общежитие на химкомбинат "Свилоза". В първия блок е живеел елитът на града. Там е бил и кметът, който оцелява по чудо. Загиват обаче много от шефовете на предприятия, лидери на партията, служители на градския съвет и интелектуалци. Шефът на милицията в Свищов също пристига на мястото на срутения блок, но все още не знае, че 11 от неговите служители вече не са между живите. Полковник Георгиев е натоварен с най-тежката задача - да описва труповете и да намери място, където да ги прибере. Тъй като той е неподготвен за такава работа, дори нямал подходящи дрехи, взема един лекарски халат от болницата и облечен с него, започва на коляно на листите от детска тетрадка да записва имената на откритите трупове. За няколко дни Георгиев записва 109 загинали, между които 27 деца. И сега, когато разказва за трагедията, бившият криминалист трепери от преживения ужас.
По време на земетресението сегашната болница на Свищов все още е била в строеж. В едно от недовършените й халета полк. Георгиев започва да подрежда мъртвите. Негова задача било да събере загиналите семейства на едно място, а и да осигури разпознаване на тези, които са силно обезобразени. За целта той поискал от София да бъдат изпратени най-добрите ДНК експерти и специалисти по свалянето на пръстови отпечатъци. Освен името на всеки загинал е вземан и пръстов отпечатък, за да не се допусне на оцелелите роднини да бъде върнат чужд труп. Криминалистът и колегата му Коста Дуков е трябвало да осигурят и охраната на банките, учрежденията, а и на самите мъртъвци от мародери. За целта още след пристигането си с вътрешна заповед те събират личния състав на милицията от съседните окръжия. За по-малко от час повече от 100 униформени са разформировани из целия град. И до ден днешен няма нито едно оплакване от действията на мародери. Голяма част от жителите на Свищов напускат града, оставяйки домовете си отключени. В същото време в града са пристигнали хора от цяла България, които искат да разберат дали децата им, които са били студенти, са добре.
През цялото време, докато са траели спасителните операции, е имало затихващи трусове. Те са продължили почти две седмици след това, но милиционерите не са се поддали на страха и останали, колкото е нужно. Полковникът прекарва 32 дни в града и дори "празнува" рождения си ден сред развалините. През цялото време не го напуска мисълта за новороденото му дете, което оставил във Велико Търново.
Тъй като в срутения блок е бил събран елитът на Свищов, се оказва, че в деня на земетресението крайдунавският град губи голяма част от ръководните си кадри. Заради това месец-два след земетресението партията издава заповед, според която управниците трябва да живеят в различни квартали, а не да се събират в един блок.
З0 години след кошмара полковник Георгиев все още обмисля дали да напише книга за преживяното в Свищов, или просто да предаде списъците на историците.
Иван Иванов
Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел