Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 17 Март 2007

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Френска принцеса командвала от Мелник

Столицата на деспот Алексий Слав е сред перлите на средновековието


През 1205-1207 г. Родопите и Беломорска Тракия стават арена на един от гигантските военни сблъсъци на европейското средновековие. В поредица от сражения българският цар Калоян разгромява цвета на френското и италианското рицарство, което е гръбнак на основаната през 1204 г. на мястото на Византия Латинска империя. След като унищожава своите главни противници, великият пълководец внезапно умира при неясни обстоятелства в навечерието на щурма на големия град Солун през септември 1207 г. Властта в столицата Търновград е узурпирана от племенника му Борил, за когото остават съмненията, че има пръст в неговата смърт.
Един от воеводите на цар Калоян е друг негов племенник и се казва Алексий Слав. По време на българо-латинската война той вероятно командва базираните в Родопите войски. Когато Борил се самопровъзгласява за цар, този потомък на първите Асеневци се чувства засегнат и застава открито срещу него. Френският хронист Анри дьо Валансиен разказва, че Алексий Слав е високопоставен български благородник, който воюва с братовчед си, защото онзи му взел земята с измама. От своя замък Цепина край днешния Пазарджик той често напада територията на цар Борил и му нанася вреди откъм хора, приятели и крепости.
Очевидно Алексий Слав не разполага с необходимите сили да го победи и да вземе властта в Търновград, което е крайната му цел. Затова през 1208 г. се отправя към лагера на западните рицари под крепостта Кричим. Там той сключва мир с латинския император Анри и се признава за негов васал. За благодарност
французинът му дава за жена своята дъщеря
и го издига в деспотски сан. Сватбата е отпразнувана тържествено в Константинопол през ноември същата година.
През следващите години деспот Алексий Слав разширява властта си над целите Родопи и прилежащите области. Именно тогава превзема мощната крепост Мелник и я превръща в своя столица. Вследствие на завоеванията българинът започва да се държи все по-независимо и да се чувства на своята територия като самодържец. В някои случаи взема страната на латинците, а друг път сключва съюз с издигналия се византийски владетел на Епир Теодор Комнин. За да укрепи връзките с него, след смъртта на първата си съпруга се жени за дъщерята на Теодор Петралифа, шурей на епирския господар. За последен път Алексий Слав е споменат в документите през 1228 г. След голямата победа на цар Иван Асен II над армията на Теодор Комнин при Клокотница в 1230 г. земите на мелнишкия деспот са присъединени към България. Някои учени смятат, че тогава той се завръща в родния Търновград след дълголетния живот в странство. Ако един открит там
златен пръстен с надпис
е негов, то на старини някогашният военачалник на Калоян получава високата титла царски столник.
При управлението на деспот Алексий Слав Мелник се превръща в цветущ град. Още в последните години от царуването на Калоян в основната крепост е издигната и живописана църквата на манастира "Св. Харалампий и св. Архангели", който има визуална връзка с епископската катедрала "Св. Никола". Самата тя през 1208-1209 г. е изрисувана с великолепни стенописи, чиито ктитор е братът на Алексий Слав, севаст Владимир. А между 1209 и 1211 г. деспотът осъществява в източния край на платото "Св. Никола" един от големите си строителни замисли - манастира "Св. Богородица Спилеотиса". През 1220 г. той издава дарителска грамота, в която определя статута му като "деспотски и царски", и прави редица дарения на села, ниви, икони и книги.
Друг манастир, "Св. Богородица Пантанаса", пък е построен в източния край на долния град. Предполага се, че тогава са положени основите и на Роженската обител.
Градът просперира, когато внезапно го сполита бедствие. В 1211 г.
страшно земетресение разрушава
част от крепостните стени и пропуква зидовете на красивите църкви. Отстранявайки щетите от природния катаклизъм, деспот Алексий Слав променя много в градоустройството на Мелник. Археологическите проучвания свидетелстват, че неговите майстори реконструират изцяло непристъпния замък, изграден още през ХII в. в най-високата точка на хълма. Възстановени са и частично падналите стенописи на храма "Св. Никола". Сградата е преправена спрямо съвременните изисквания, а от югозапад е издигната висока кула камбанария. Алексий Слав благоустроява и появилите се квартали в подножието на основната крепост. Той съзижда там неголеми църкви, където местното население отдава почит на Христовата вяра.
Апотеоз на нарасналата мощ на българския деспот е един наскоро открит документ от архива на атонския манастир Ватопед. Това е
завещанието
на първия игумен
на манастира "Св. Богородица Спилеотиса", Павел Клавдиополит. Но там той е назован твърде необичайно като митрополит на Мелник. До този момент се смяташе, че градът е издигнат от епископия в митрополия едва в края на ХIII в. Явно той получава високия статут още по времето на деспот Алексий Слав и под влияние на неговите политически успехи. Този важен акт добавя нови щрихи към портрета на бележития владетел на Мелник, будил възхищение и респект у съвременниците.
Той оставя след себе си един великолепен и здраво укрепен градски център. След 1246 г. твърдината се връща под властта на византийците. Нов разцвет преживява тя при управлението на император Андроник II Палеолог (1282-1328). Тогава са изписани с чудесни стенописи храмът "Св. Троица" и построената от Алексий Слав църква на манастира "Св. Богородица Пантанаса". Градът се разширява, но запазва очертаната още от българския деспот градоустройствена схема. През втората половина на ХIV в. той е последователно
под скиптъра на няколко сръбски господари -
цар Стефан Душан, сина му Стефан Урош V, протосеваст Хрельо, деспот Йоан Углеша и деспот Константин Драгаш. На платото са издигнати църквите "Св. Богородица Живоносен извор" и "Св. Безсребърници", които археолозите още търсят. В кварталите се появяват множество малки храмове и семейни параклиси. Мелник запазва красивия си облик и след идването на турците. Редица чужди пътешественици са впечатлени от уникалната възрожденска архитектура и многобройните действащи християнски църкви. Високо над тях обаче продължават да стърчат като безмълвен страж руините на замъка на деспот Алексий Слав, най-легендарния владетел на средновековния Мелник.

Изпрати на приятел