Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 11 Август 2007

Реклама
A
A
A
размер на текста

Шейх Мохамед не иска да приема министри, губели му времето

Дубай е Вегас и Хонконг накуп

Което е добро за търговците, е добро и за нас, е мотото на града


Той носи дълга, свободно падаща роба и бяла кърпа на главата. Леко ухае на "уд", старинен арабски парфюм. С подстригана брада и свободни сандали, той изглежда съвсем като своите предци отпреди два века, когато са завзели малкото рибарско село на брега на Персийския залив. Но шейх Мохамед ибн Рашид ал Мактум, владетелят на Дубай и министър-председател на Обединените арабски емирства, е съвсем модерен принц. От кабинета си на 44-ия етаж на елегантен небостъргач от стъкло и метал той говори нонстоп по телефона и бълва порой от спешни текстови съобщения. До него се добра репортер на сп. "Нюзуик", който разказва впечатленията си.


Шейх Мохамед Мактум е по-скоро добър бизнесмен, а не арабски властелин
"Съжалявам - извинява се шейхът с едва доловима усмивка на репортера. - Сега е много напрегнат момент." Наистина е така. Дубай е един от най-бързо разрастващите се градове на планетата - оживен търговски, туристически и финансов център за Близкия изток, Азия и дори за Европа. Икономическият растеж е 16 процента годишно - горе-долу двойно повече, отколкото в кипящия Китай. Бизнесмени и многонационални компании като "Майкрософт" и "Голдман Сакс" се тълпят, както и около 6 милиона туристи годишно. С повече молове на глава на населението, отколкото където и да било другаде на света, Дубай бързо се развива в дестинация, която странно съчетава Лас Вегас с Хонконг.
"Шейх Мо", както често го наричат възхитени чужденци почитатели, контролира всичко това, отчасти като модерен мениджър, отчасти като традиционен арабски владетел, нещо средно между принц-търговец и шоумен. В регион, където всичко е политика, основният отличителен белег на Дубай е почти пълната му аполитичност. Тук триумфът на глобализацията е почти пълен. От икономическа гледна точка той
вдъхновява подражатели от целия арабски свят
Както изглежда, всички се надпреварват да създават зони за свободна търговия, съкращават данъци и предприемат гигантски строителни и инфраструктурни проекти в опит да примамят туристи, търговци и инвеститори по дубайски модел. Даже либийският лидер Муамар Кадафи, същият, който написа "Зелената книга" за ислямския социализъм, според слуховете обмисля идеята да създаде "отворен град" в дубайски стил, който да помогне за сближаване на неговата дълго време изолирана страна с останалата част от света.
Дубай не е демокрация. Шейх Мохамед има почти неограничена власт да моделира града както му харесва. Но Дубай не е традиционна арабска диктатура, където мухабарат (тайната полиция) диша във врата на хората. Не е и като Египет, Иран, Сирия.
В Дубай няма действителна опозиция на управляващата фамилия Мактум. Донякъде това е така, защото "местните" са само една осма от населението и са облагодетелствани от усъвършенстваната система на социално подпомагане. От друга страна, историческият обществен договор в Дубай между управник и управлявани е преди всичко търговски (и търговците са доволни).
Световният икономически форум определя Обединените арабски емирства като най-конкурентната икономика в арабския свят. Взет отделно от останалата част от ОАЕ, Дубай се представя още по-добре, като се класира преди Япония, Великобритания и дори Германия по ефективност на управлението и икономическа конкурентоспособност според доклад на престижния швейцарски институт за мениджмънт и развитие IMD International Business School. Историята на Дубай е
история на доброто управление
казва Фади Гандур, йордански бизнесмен, който живее и в Дубай. "Доброто управление не изисква непременно демокрация или свободни избори. Достатъчно е да има добър, далновиден и отговорен лидер, а Дубай има точно такъв в лицето на шейх Мохамед", казва той. "Шейх Мохамед ни показа, че ефективното управление на държавата, слабото регулиране на частния сектор и социалните свободи са може би по-важни в този момент в арабската история, отколкото свободните избори", казва журналистът Осман ал Омейр. Шейх Мохамед не управлява сам. Както и други арабски владетели от Персийския залив, той се консултира с местните видни личности чрез древната система на меджлисите, събранията на гражданите за обсъждане на важни обществени проблеми, макар някои да се оплакват, че тези "консултации" се свеждат, общо взето, до деклариране на неговите намерения. Самият шейх често сравнява икономическото развитие с война. Нека нашите жертви бъдат бедността, изоставането и невежеството, казва той. В регион, където трябва да се създадат 100 милиона работни места до 2020 г., за да се задоволят нуждите на многобройното младо население и където всеки втори млад арабин заявява, че предпочита да напусне родната си страна, може би тази "война за развитие" е точно това, от което има нужда.
Шейх Мохамед не е държавен глава. Неговият малък град е част от по-голяма федерация, Обединените арабски емирства, макар и със значителна автономия. Въпреки че е също министър-председател и министър на отбраната на ОАЕ, обикновено той оставя външната политика на Абу Даби. В резултат
не е замесен във висшата политика
на израелско-арабския мир, иракската война, конфликта между шиити и сунити. Когато саудитският крал Абдула, наложил се като старшия държавник на региона, нещо като "старейшина" на арабската политика, посрещаше арабски и световни лидери в Рияд за срещата на върха на Арабската лига през март, шейх Мохамед отсъстваше. Той се подготвяше за посещение в Индия, където сключи сделки и съвместни проекти за 20 милиона долара.
Освен това няма време за политика. Веднъж казал на британския посланик: "Винаги когато Тони Блеър или Гордън Браун искат да ме видят, ще съм щастлив да се срещнем, но моля, не ми водете върволица министри. Нямам време. Можете обаче да ми доведете всеки британски мениджър. За това имам време."
Веднъж произнесе прословутата реплика: "Ако каруцата е политиката, а конят - икономиката, трябва да впрегнем коня пред каруцата, а не обратното." Освен това се придържа към завета на своя баща, покойния шейх Рашид, прочут с изказването си: "Каквото е добро за търговците, е добро за Дубай." Владетелите на Дубай са живели според това мото, откакто вземат властта над града-държава през 1831 г. Ако местен управник реши да пренебрегне тези правила, не само ще погази 170-годишна традиция, но и най-вероятно ще си напише сам некролога, защото малката, но сплотена система на управляващи фамилии и принцове Мактум ще намери начин да го отстрани.
За последните 150 години предизвикателството за бедния на ресурси Дубай е как да се спаси от сянката на своите по-богати и по-могъщи съседи . Отговорът е бил да стимулира откритостта - слабо регулиране, липса на данъци, ниски митнически тарифи и минимална правителствена намеса в бизнеса. Това е вършило работа навремето, върши и сега. Дубайската стратегия остава един и същ вариант на принципа: "Построй го и те сами ще дойдат." Което в превод означава - построй инфраструктурата, за да процъфтява бизнесът, осигури достатъчно голяма "баница" за всички, остави на мира търговците и остави растящия просперитет да реши политическите ти проблеми.
Търговците продължават да прииждат, най-новата вълна е от китайци. Дубай е благословен с географското си положение. Полетът до Мумбай е по-кратък, отколкото до Кайро. Дубай печели от иранския капитал, индийските търговци и южноазиатската работна ръка не по-малко, отколкото от арабските си съседи. Днес е разположен на кръстовището на новия Път на коприната - разрастващия се търговски и бизнес коридор между Близкия изток и Азия, и извлича печалби и от растящото богатство на Индия, и от икономическото невежество на Техеран, и от излишъка на капитали, търсещи възможности за инвестиране в богатите на петрол държави от Персийския залив.
Дубай успя да избегне въвличане в регионалните конфликти. "Не знам кой е сунит и кой шиит - казва шейх Мохамед. - А и не ме интересува. Ако си добър със съседа си и работиш упорито, в Дубай има място за теб", допълва той.
Градът държава с около 150 националности
е лишен от етнически и религиозни конфликти. Шейх Мохамед е преминал обучение за пилот на изтребител. Веднъж произнесе още една прословута фраза - за своите планове: "За мене има само една скорост. Пълен напред!"
Шейх Мохамед няма време да разсъждава за история или да се занимава със сравнения. "Това, което виждате днес, е само 10 на сто от моята мечта", казва той и продължава да жонглира с телефонните обаждания в офиса си. "Извинете - казва пак. - Трябва да тръгвам. Спешно е." И след миг е изчезнал, оставяйки след себе си миризма на "уд" и усещане за неограничени възможности, докато мечтата на Дубай продължава устремно напред.

Изпрати на приятел