Sponsored by Mtel

Standart News

s СЪБОТА, 29 Декември 2007

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Забележителни открития за древността бележат 2007-а

Агре разкопа непристъпен дворец

Каменни палати пазели тракийските царе


Сред успехите на българската археология от последните две години не може да се подминат още две експедиции на Даниела Агре. Ние вече знаем много за изкуството на траките и за гробниците на техните владетели. За сметка на това информацията за всекидневния им живот и за местата, където те са живели, е изключително оскъдна. От историческите извори е известно, че царските резиденции са били наричани тюрзиси и са били строени на недостъпни места. Това силно затруднява тяхното изследване. През 2005 г. започна разкриването на такъв тюрзис в местността Кози грамади в Стара планина. Година по-късно на подобен укрепен дворец попадна и Даниела Агре.
 Той се намира в местността Смиловене на стръмен и обрасъл с гора хълм между Копривщица и Стрелча. Обектът е разположен върху билото на рид с южно изложение, като труднодостъпните склонове предлагат добра естествена защита. За да се укрепи по-добре тюрзисът от северозапад, възвишението е изкуствено пресечено, като по този начин се е образувала дълбока падина.
 Още в началото експедицията се насочва към разкриване на мощното укрепление
 Почти изцяло е проучена външната северна крепостна стена с дължина 15 м. Основата е положена направо върху изравнения скалист терен, като е оставен и неголям цокъл. Изследвани са около 210 кв. м и се установява, че домът е бил укрепен със стена от всичките си страни. Тя е изградена от прецизно издялани каменни блокове и е дебела почти 3 м. Зидът следва конфигурацията на терена и минава по ръба на високите части на хълма. Вътрешното оградено пространство е с дължина 25 м и ширина 11 м. Крепостната стена е строена по принципите на т.нар псевдоизодомна система и със суха зидария. Има две лица от много добре изработени квадрови блокове, а между тях е насипан пълнеж от ломени камъни. Масивните дялани камъни прилепват плътно и не оставят никакви фуги, като стените им са били допълнително обработвани с пила. Те са дълги до 2 м, а запазената височина на зида е до 1,8 м. Вътрешното пространство се е отводнявало чрез прецизно изработен от каменни плочи канал, минаващ през стената малко над основата.
 При археологическите разкопки е открит многоброен и интересен керамичен материал, който дава възможност да се докоснем до всекидневния бит на обитателите на тюрзиса. Намерени са множество тежести за стан, показващи, че в
 работилниците към резиденцията
 са тъкани красиви текстилни произведения. Металните находки от проучванията са предимно от монети, които се разполагат в широк хронологически период - от края на V в.пр.Хр. до края на IV в.сл.Хр. С най-голям номинал е сребърната монета на императрица Фаустина - жената на император Марк Аврелий, отсечена в периода 161-175 г. По тези факти археолозите успяват да установят времето на опожаряване и загиване на резиденцията, което става при варварските нашествия в Римската империя към края на IV век. А буквално в последните дни на проучванията през 2007 г. екипът попада на уникален надпис върху масивен каменен блок на старогръцки език, отнасящ се към IV в.пр.Хр. Тепърва предстои неговото разчитане, което ще даде важни данни за епохата и самия обект.
 Събраните данни свидетелстват, че изграждането на тюрзиса следва да се постави в края на V в.пр.Хр. След римското завоевание на Балканите през I в. той е бил повторно обитаван през императорската и късноантичната епоха. Като архитектура разкритият дворец най-близко се доближава до описаните от древните автори резиденции на тракийските владетели. Тяхната големина и здравина е трябвало да внушава на поданиците им респект и преклонение.
 От историческа гледна точка е впечатляваща възможността да се направи връзка с един от най-важните гробни комплекси от Тракия, открит преди години в Жаба могила край Стрелча. В него археолозите намериха гробница и отделен храм, покрити с огромна могила от пръст. Двата обекта отстоят на 6-7 км по права линия и тяхната връзка е безспорна. Като работна хипотеза Даниела Агре приема, че в проучвания от нея тюрзис е живял тракийският династ, управлявал областта и погребан след смъртта си в Жаба могила.
 През 2007 г. амбициозната и трудолюбива дама прави още едно забележително откритие. След като миналото лято в могила край село Синеморец тя откри богат
 жречески женски гроб от елинистическата епоха, сега си поставя за цел да намери селищна структура, която може да се свърже с това великолепно погребение. Интересът се подхранва и от отдалечеността от най-близките гръцките полиси.
 За целта експедицията се насочва към единственото място, можещо да се свърже с укрепен дом на тракийски владетели в района. То е разположено в близката местност Голата нива. При проучването са открити материали от два хронологически периода. Първият е османската епоха, откогато е една бронзова монета, бронзова тока от коланна апликация и многоброен керамичен материал. Намиращите се в долните пластове находки обаче са от елинистическата епоха или последните векове преди раждането на Христа. Археолозите попадат на части от зид на масивна постройка. По него може да се съди, че става дума за дву- или триетажна здраво укрепена постройка, която в края на своето съществуване е опожарена. Материалите от този пласт са предимно амфори за съхраняване на течности.
 Във вътрешността на постройката пък е открит керамичен съд от същия период. В единия от сондажите учените разкопават фрагмент от зид, заграждащ открит двор. Във вътрешността те разкриват две вкопани делви и пещ за някаква занаятчийска дейност. Множеството останки от покривна конструкция навеждат на мисълта, че проучваният обект е представлявал масивна и добре укрепена сграда. Вероятно именно това е бил домът на погребаната в могилата край Синеморец знатна тракийка. Проучването на този обект ще продължи през следващите години и ще бъде от изключително значение за изясняване характера на тракийските тюрзиси.
 
 

Изпрати на приятел