Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 11 Януари 2008

Реклама
A
A
A
размер на текста

Явор Милушев - аристократът



Винаги елегантният Явор Милушев
"Никога не съм предполагал. Толкова бързо се случи. Налага се да навърша 60. А изглеждаше така далечно. Дори недостижимо събитие. Но това е положението", написа Явор Милушев, за да покани приятелите си на купон във Военния клуб. Там в сряда вечер един от най-големите мачовци и интелектуалци на киното, театъра и министерствата празнува светлия юбилей. Цяла София му дойде на крака - от Георги Пирински, Симеон Сакскобургготски и Стефан Данаилов до студентите на съпругата му Цветана Манева. Всички те аплодираха чаровника в една от коронните му роли - на артист, който изпълнява любимата си ария от "Дон Карлос". Само Тодор Колев остана в Пловдив, но му написа, че стъпва по все още горещите му следи.
 Защото кариерата на Явор избуява и избухва в Града под тепетата преди три десетилетия. Там с Цветана и Любен Гройс правеха чудеса, за да се преборят със скуката и досадата в родния театър. След това триото разбуни и столицата, докато вадеше хит след хит в "Сълза и смях". Публиката все още помни култовото представление "Двама на люлката". В страхотната пиеса на Уилям Гибсън се оглеждат Явор и Цветана - с цялата им чувствителност, изтънченост и неподвластност на времето и социалните схеми.
 Именно аристократизмът на духа и бунтарството в характера са запазена марка на актьора, блестял в десетки филми и постановки и сегашен зам.-министър на културата. Той и Цветана преживяват какво ли не - от разрухата на "Сълза и смях" до конфликтите по барикадите на демокрацията. Може би затова той е най-съвършеният Яворов в родното седмо изкуство.
 Каквото и да се случва обаче, човекът, в чието родословно дърво по майчина линия има благороднически титли, винаги запазва вдигнатия си гард. Магическата за съдбата му дума е свобода.
 "Възпитан съм да бъда свободен човек и да уважавам свободата на другите. Тя е синоним на творчеството. Затова всяка намеса в него носи ако не поражение, то нюанси - в картина, която двамата с Цветана никога не сме рисували. Не споделям практиката, в която артистите казват на колегите си какво да правят, за да им е удобно да присъстват на сцената. Това говори само за безпомощност. Нима един тромпетист ще каже на пианиста какво да свири. Възможно ли е да си представим в музиката на Моцарт щрайхът да предявява изискванията си към браса. Това е наивно. Никога не съм работил така", изповядва се Явор и понякога се дистанцира от егоцентризма на съсловието. И най-равнодушните признават, че суетата му остана в рамките на умерения прогрес, дори когато беше депутат.
 "Голямото удоволствие е в това, ако можеш, да направиш нещо повече от това, което другите предлагат. Това е и партньорството - постоянно подаване на идеи. За да се стигне до кулминацията", разкрива житейската си философия Явор. Алфата и омегата в нея е присъствието на изключителната му съпруга.
 "Живеем заедно, без да си налагаме нищо един на друг. Но сме постигнали онази хармония, която не предполага нито един от двамата да казва: "Това ще бъде така, както аз искам, и ти си длъжен да се съобразяваш с него!". Не. Цветана е дама и нежно същество и се стремя, доколкото мога, да не преча на нейния духовен свят. Вкъщи е нашият интимен мир. Ако го наруша, значи нарушавам статута й - като мой партньор и любим човек. Не мога да си представя, че бих го направил. Това не влиза в моите разбирания", споделя Явор.
 Албена Атанасова

Изпрати на приятел