English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Гнездо ПЕТЪК, 18 Април 2008

Реклама







A
A
A
размер на текста

Семейството дари 30 хил. лева за лечението на болния Добри

Барбуков си намерил жената с конкурс

Ние сме хора, които работят и рискуват, казват Димитър и Весела


Отскоро едно тежкоболно момче, Добри, вече живее с по-голяма надежда, че бъдещето му наистина може да бъде слънчево. Огромната сума, която е необходима за лечението му, намаля с 50 000 лева. В играта "Стани богат" Весела и Димитър Барбукови спечелиха 20 000 лева. Името на мотела, в който се развива действието на филма на Хичкок "Психо", ги спря нагоре. Весела го позна, но извън играта и още не може да си прости. Екипът на фирма "Аспекти", собственост на семейството, също тежко преживя факта, че приятел, на когото се обадиха, не можа да помогне. Все пак известно успокоение настъпи, след като Димитър Барбуков от името на своя екип дари допълнително за Добри още 30 000 лева. След предаването към тях се приближиха момчето и майка му. Те не чуха какво точно им казаха, но видяха сълзи и в очите на двамата, а това говори повече от всякакви думи. Барбукови не се считат за много по-умни от другите, дори с известно притеснение приемат поканата да играят в предаването. Просто нашите мозъци са комбинативни и по-тренирани да вземат бързи и нестандартни решения, смята Весела.
 

Семейството е построило 5000 апартамента
Фото “Стандарт”
Исак Гозес
 Поводът Димитър и Весела да се срещнат е един конкурс. Той, босът на строителната фирма, търси млади кадри, а тя, току-що завършилата икономистка - работа. Весела печели. На първо време службата, а после и сърцето на началника. Историята е дори малко банална, но нещата не приличат на флирт между управителя и подчинената. Димитър гледа по-надалеч. Вижда я като свой партньор в бизнеса и в живота. Но животът е интересен, защото нищо в него не може да се предвиди с точност.
 През 1996 година държавата почти рухва, а с нея се сриват и повечето й поданици. Димитър продава компанията си, която работи вече седем години, и трябва да започне отначало. Но с огромното богатство на опита и амбицията пак да остане в бизнеса и да се докаже. Затова отчаяние няма. Успокоява ги самопреценката, че умеят, могат и взаимно се подкрепят. Ако утре се случи да фалирам,знам как да се изправя твърди Барбуков. Играл съм го това упражнение. През 1990 година имах само едно легло, връща се към далечните спомени той.
 Сега във фирмите от инвестиционно-строителната група работят около 1500 души. Повечето от тях вече я считат за свое семейство. Едно предприятие с европейски дух в българската действителност. Това значи 5000 апартамента, в които живеят около 20 000 души. Днес има много улици в София, по които минаваме и виждаме наши сгради. Това е невероятно красиво, защото способността да съзидаваш те препраща през поколенията. Дава възможност да оставиш след себе си, но също те прави ужасно отговорен към всичко, разсъждава Весела. Димитър не счита, че човек трябва да е много умен, за да забогатее: Един човек може да е много умен, да ражда големи идеи и да не прави пари от това. Шанс да забогатеят имат тези хора, които имат предприемачески дух и способността да рискуват, казва той. Нямат значение обемът на бизнеса и размерът на парите, а способността да знаеш, да можеш, да правиш и да успееш. Хората виждат отстрани само материалното. Решават, че богатството е незаконно или че парите са подарени. Мисля, че има още много да се учим да разбираме и уважаваме успеха на другите. Защото у нас има завист не само към забогателите, но и към успелите въобще.
 Днес Барбуков се вълнува и когато минава покрай НДК. Този строеж е причина да дойде от Русе в София. Добре помни и малките пръснати къщурки, върху които се издига днешният квартал "Хаджи Димитър", по чиито строежи мина друга част от живота му.
 Весела се включва в управлението на фирмата през 1996 г. Днес тя казва, че вече познава целия процес на създаването на едно жилище. Започнала е от най-ниското стъпало и се е изкачила до нивото да управлява инвестиционната страна на бизнеса и маркетирането на проектите. Големият бос обаче е Димитър. За работа обикновено са най-тежките спорове, защитата на позициите, кавгата. Вкъщи главата на семейството е кротък. Щедро е отстъпил върховното командване на съпругата
 Какво става там той не се интересува много. Весела е амбициозна, справя се, не искам да й пречи, мъдро заключава той.
 Между другото, докато се строяха всичките тези апартаменти, в семейството се родиха две дъщери. Десислава днес е на 11 години. Ревнува родителите си от строежите и страда, че нямат време за нея. Обича да измисля и рисува дрехи и може би е бъдещ дизайнер. Малката Анастасия е на три години. От голямата си дъщеря Ралица Димитър има трима внуци. Синът му Добромир още ергенува. Всички работоспособни от фамилията работят в "Аспекти".
 Семейство Барбукови е съюз на противоположностите. От едната страна е балансираният, уравновесен, хладнокръвен и спокоен мъж, а от другата - емоционалната, импулсивна и романтична крайна дама. И бизнесът, и животът, и семейството са един голям баланс, разсъждават и двамата. Весела настоява съпругът да бъде по-дълго време с децата, да говори повече с тях, да е по-суетен.
 Тя носи духа и парфюма на светската дама докато той отдавна е надживял суетата. Нещо повече - тя дори го дразни. Светлината на прожекторите отдавна му е омръзнала. Успее ли, бяга от нея.
 Семейство Барбукови имат шанса да бъдат успели и благородството да бъдат щедри. При последните наводнения едно от най-големите дарения, което постъпи в Българския Червен кръст за бедстващите, беше от тях. Цяла България видя, когато пак те дариха многодетно семейство от Пловдив с апартамент в София. Град Земен, родното място на Весела, отдавна живее с празниците на селището, на манастира и кукерските веселби, които тяхното момиче финансира. Преди две години благородният им жест взе връх с едно от най-щедрите дарения - всички социалнослаби жители на общината получиха подаръци за общо 40 000 лева. Пак на Барбукови се дължи изографисването на църквата "Свети Йоан Богослов".
 Щедростта не е изкупление за някакви грехове, подчертава благодетелят. Тя е осъзнато чувство, моя философия и потребност за съпричастност, споделя Димитър.
 Иначе богатите също не спят. Понякога по цели нощи. Животът им не е само това, което показват прокрадналите се кадри от светските хроники. Да носиш отговорност за толкова хора, да строиш домове, а не просто жилища, не е никак лесно.

Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел