English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Здравето ЧЕТВЪРТЪК, 10 Декември 2009

Реклама







A
A
A
размер на текста

Терапията пази от инсулт, инфаркт и ампутация

Отпушват артерии с байпас и стент

8 от 10 българи имат проблеми с вените, обяснява проф. Захариев


Когато чуем за стент и байпас, първото нещо, което ни идва наум, е спасителна операция при запушване на аортата за предотвратяване или спасяване на сърдечен инцидент - инфаркт. "Малките пружинки (стентовете) се използват обаче и за възстановяване на кръвотока в по-малки съдове, обяснява проф. Тодор Захариев, шеф на Клиниката по съдова хирургия и ангиология към болница "Св. Екатерина" (звеното се намира в сградата на Националната кардиологична болница). "70% от сърдечно-съдовата патология е свързана с проблеми в кръвоносните съдове", изтъква проф. Захариев. И допълва, че 8 от 10 души у нас имат проблем с вените.

Д-р Страхил Иванов проверява състоянието на кръвоносните съдове с
помощта на ултразвуков доплер
"Не можех да мина повече от 30 метра и да не седна, защото левият ми крак изтръпваше", разказва 64-годишният Тодор Плачков от Пазарджик. По неинвазивен път лекарите му поставят стeнт (специална пружинка), който възстановява нормалния кръвоток. Преди година Тодор е претърпял операция на десния крак в същата клиника, но тогава запушването било по-голямо и се наложило да се постави байпас с операция. "Неинвазивната операция се осъществява при строги медицински показатели", подчертава проф. Захариев. От 10 пациенти, които постъпват в клиниката, едва 2-ма отговарят на условията. За да се извърши щадящата операция, запушването не бива да е повече 2-3 сантиметра. В този случай стентът се поставя с помощта на балон и специален водач, който се вкарва през феморалната артерията (на крака). В случай че тромбът и натрупаната плака, които запушват съда, са 4-5 см, се налага операция за поставяне на байпас. В България годишно се слагат по 10 000 байпаса в кръвоносни съдове. "Поставяме над 1200 байпаса и 120 стента в кръвоносни съдове на година", обяснява проф. Захариев. Специалистите в клиниката поставят стентове на артериите, които хранят коремните органи - червата, черния дроб, бъбреците, долните крайници и сънните артерии. "Венозните заболявания водят до тежка инвалидизация, но артериалните са още по-опасни", изтъква проф. Захариев. Причината е, че запушването на някоя артерия освен инфаркт може да провокира ампутация на крайник - заради намаленото кръвоснабдяване, което води до некроза на тъканите.
Проверяват сънните артерии
Преди да се започне операция за отпушване на кръвоносния съд, се проверява проходимостта на двете сънни артерии. "Ако там има тромби и/или стеснение, по време на интервенцията може да се получи рязко падане или покачване на кръвното, което да провокира инсулт", обяснява проф. Захариев. Такъв лечебен алгоритъм лекарите са приложили на 58-годишния Кирил Павлов. Той идва в болницата заради проблем с единия крак. Преди да му поставят стента обаче, специалистите проверяват сънните му артерии, тъй като преди година и 7 месеца е претърпял инсулт. Оказва се, че едната е запушена и се налага да се постави байпас. "Преди 5 години в цялата страна се оперираха едва 40 пациенти с поражения на сънните артерии годишно", обяснява проф. Захариев. Сега в УМБАЛ "Св. Екатерина" годишно се лекуват повече от 200 - при това при нулева смъртност и минимален процент усложнения, доволен е специалистът.
Диагностиката
Диагностиката на запушените съдове се осъществява с ултразвуков доплеров апарат. А при нужда - се прави и ангиографско изследване с контрастно вещество. 76-годишният Тодор Сапунов от Габрово например идва в столицата, за да придружи свой приятел, дошъл на изследвания. "Реших и аз да си направя ултразвук, защото миналата година претърпях сърдечна операция", споделя пенсионерът. Апаратът показва голямо стесняване на една от сънните артерии. И лекарите веднага го приема за операция, тъй като го грози риск от инсулт.
Разширената аорта
"Аневризмата (разширението) на абдоминалната аорта крие висок риск за живота", подчертава проф. Захариев. Причината е - заради разширението, аортата изтънява и има голям риск от разкъсване (руптура). Ако това се случи, без спешно лечение, изходът е фатален. Спешната операция обаче вдига шанса за оцеляване в 30-40 на сто от случаите, подчертават съдовите хирурзи. Какво се прави? С помощта на катетър специална протеза се вмъква в артерия на крака или ръката. Ако аневризмата е на гръдната аорта, пациентът не заплаща протезата. Ако обаче е раздута коремната аорта, трябва да доплати разликата от няколко хиляди лева в консуматива (здравната каса заплаща до 1200 лв.). "Годишно правим около 60 операции на коремни аневризми, от които между 10 и 15 са спукани", уточнява проф. Захариев.
Румяна Милева

Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел