English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Гергьовден ЧЕТВЪРТЪК, 6 Май 2010

Реклама

В РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ







A
A
A
размер на текста

Възкресиха Зографската обител



Манастирът "Свети Георги Зограф" в цялото си великолепие
ФОТО РУМЕН ЖЕРЕВ
Стотици миряни мъже от цяла България се стичат в манастира "Георги Зограф" в Света гора за храмовия празник на 6 май. Не са малко тези, които водят със себе си и невръстните си синове или внуци. Това светилище на българския дух от няколко години навлезе в своето Възраждане. На десния ръкав на полуостров Халкидики, наречен Атон или Света гора, или Монашеската република, са извисили снага 20 православни манастира. Руския "Св. Панталеймон", сръбският "Хилендар", 17 гръцки и българският "Георги Зограф". Основите им се поставят в края на девети и началото на десети век. Братята Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид слагат темелите на българския манастир. Названието си "Зограф" носи от легендата за една изчезнала от Сирия икона с образа на св. Георги, който по чудотворен начин се самоизписал (изографисал) на дъска тук. Става дума за тъй наречената Фануилска икона на св. Георги, намираща се в съборната манастирска църква и считана за чудотворна. Тя е една от най-старите икони в "Зограф" и вероятно произхожда от ХIII-ХIV в. Друга стара и чудотворна икона с образа на същия светец, преселила се тук от Арабия според легендите, се нарича Аравийската. Тя е една от старите реликви на манастирската църква и носи стиловите белези на изкуството от ХII-ХIII в.
През петте века турски гнет православните манастири в Света гора залиняват. Турците са имали страх от Бога и не са ги опожарявали и опустошавали, но икономически са ги потискали. Единствен "Зограф" е процъфтявал, защото всяка ранна пролет стотици скотовъдци от цяла България са се стичали със своите стада из Беломорието. Половината от тях са оставяли стоката на другарите си и се отправяли към манастира, този оазис на българщината. Помагали са на монасите, с каквото могат, и в късна есен са потегляли към поробената си родина. В края на ХVIII век монасите са надвишавали 300 души. Хаджи Вълчо от Банско, брат на отец Паисий, дарява цялото си състояние на манастира. Помага много и на "Хилендар", който по негово време е изоставен от сърбите и спасен от българските монаси. В костницата, която е в един от 4-те подземни етажа, почиват неговите тленни останки. От няколко години в "Зограф" се извършват грандиозни реставрационни дейности. Двигателят на това, този днешен хаджи Вълчо, е отново банскалия - кметът Александър Краваров. Пуснати са 2 агрегата за ток, от 16 километра е прокарана вода. Владишкото северно крило е основно ремонтирано. Повече от 600 миряни могат вече да пренощуват на нови легла в десетките основно ремонтирани килии. Сега се реставрира Банското крило. Държавата е дала досега повече от 3 милиона лева. Община Банско - над 1 милион.
И на този храмов празник кулминацията ще бъдат нощната празнична молитва на 5 срещу 6 май и литийното шествие до монашеското училище и обратно. Начело с Фануилската чудотворна икона на св. Георги Зограф. Мъжкото многогласно пеене на монасите, което продължава през цялата нощ, те приковава в съборната църква на манастира. Всеки български мъж трябва да дойде поне веднъж до "Георги Зограф" в Света гора. За да усети, че в България е имало и времена на величие. Време е отново да се устремим в тази посока.
Румен Жерев

Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел