English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Памет ЧЕТВЪРТЪК, 4 Август 2011

Реклама







A
A
A
размер на текста

В селото леели гюлета за султанската артилерия

Кулата в Тешово с първото ВиК

Светлините, подавани от върха й, бранели долината от врагове


За първи път чух за Тешово от колегата фотограф Люлин Стаменов. "Чувал ли си за римската кула в Тешово? Насред селото е, има собствен водопровод и канализация и е много интересна". Затова, когато планирахме първата експедиция на "Преоткрий България" в Гоцеделчевско, включихме селото в маршрута.

Вече втора година Сдружение "Културни проекти" и агенция БУЛФОТО водят експедицията "Преоткрий България". С високопроходим автомобил екипът обикаля неизвестни или труднодостъпни, но атрактивни културно-исторически паметници.
За успеха на проекта помагат ОББ, "София Ауто", "Ауто груп 5" и "Шевролет", а научни консултанти на експедицията са проф. Христо Матанов от СУ "Св. Климент Охридски" и проф. Валерия Фол от Центъра по тракология. От тази година основен медиен партньор на експедицията "Преоткрий България" е в." Стандарт". Затова и нашите читатели ще имат шанса първи да се докоснат до тайните и позабравени съкровища на родината.
Тешово, както повечето погранични села, е сякаш накрай света. Пътят става все по-тесен и се качва нагоре, сякаш прокаран от художник пейзажист с чудесна панорама към околните върхове. Самото селце е уютно разпростряно по съседните баири. Тук разбрахме, че местната църква навремето е била най-голямата в Неврокопска околия. В османско време тук е бил металургичен център, имало е много пещи и няколко самокова, като последният е спрял да работи през 1916 г.
Към края на ХVII век в Тешово е имало "керхана" за изливане на артилерийски гюлета, които се откарвали в арсенала в Правища (днес Доксатон, между Драма и Кавала) за зареждането им с барут.
Според известната статистика на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") към 1900 г. в селото живеят 1200 българи християни, 120 турци и 60 цигани. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 г. в Тешово живеят 1600 българи екзархисти.
Когато най сетне пристигнахме, селото ни посрещна без никакви хора по улиците. Времето сякаш беше спряло и късното зимно слънце огряваше стегнатия и ремонтиран площад, бялата църква с килийното училище и кулата, която се подаваше величествено между червените покриви насред селото. Поизбелял надпис до нея ни информира, че тя всъщност датира от османско време. Сега е висока над 13 м, но навремето е била на повече етажи. Според легендите местният дядо Стоян Киримов (Питрапов), който починал на 110 г. разказвал, че като дете помнел кулата със седем "потона" (етажа).
Кулата наистина е съоръжена с водопровод и канализация, като керамичните тръби за чистата вода са по-тесни, за да стига догоре, а спускащата се надолу канализация е с ширина по сегашния стандарт. Вътре от гредореда не е останало нищо, но разните ниши и чупки по стените показват, че животът на обитателите й наистина е бил добре уреден. А от върха на кулата се открива голям простор към долините на реките Мътница и Буровица и Ловченско поле.
Според местните краеведи кули като тази са предавали светлинни сигнали по-нататък към Судин град, Шейтанчаир и Момина кула. Нищо чудно - през селото е минавал прекият римски път Мелник-Неврокоп а южно от селото пътят Солун-Неврокоп. "Пътят е живот", гласи старата римска максима. Изкуствената граница с Гърция, наложена след Междусъюзническата война, е превърнала Тешово в бледа сянка на миналото благополучие. Днес обаче тя е почти символична и старият път за Бяло море отново е отворен. Тешевци се надяват, че скоро туристите - и българи, и гърци, ще оживят отново селото им.

Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел