English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Weekend СЪБОТА, 19 Януари 2013

Реклама







A
A
A
размер на текста

Подгряваме с караоке за “Бон Джови”

Издирват се любовни истории с награди


Съвсем скоро ще стане 7800 по Фаренхайт, казано на езика на великата банда "Бон Джови". Сезонът на партита в тяхна чест е официално разрешен и отворен. Феновете, които са в треска за концерта на 14 май, могат да загреят със забавни провокации, спретнати от "Болкан ентъртейнмънт" и фен клуба на бандата "BON JOVI - BULGARIAN FANS". Арената на действията е клуб Rock it.
Първо се почва с караоке нощи. Следва купон за новия албум, за Свети Валентин и голямата надпревара "Извади спомените си".
На 29 януари Rock It посреща меломаните, които искат да се пробват с микрофона, в серия караоке партита "Можеш ли като тях?". Победителят ще си тръгне с награда от официалния мърчандайз на групата. Караоке вечерите ще се организират в клуб Rock It веднъж месечно във вторник, а през април най-добре изявилите се ще застанат един срещу друг на финалната битка, за да излъчат големия победител, който ще гледа шоуто от така желаната Диамантена зона (билетите за която отдавна са разпродадени). Той ще спечели един пропуск. Купон ще има и за новия албум на бандата през месец март - "What About Now". Издаването на диска също ще бъде отпразнувано на българска земя с парти в Rock It.
И Денят на влюбените - 14 февруари, ще бъде подчинен на манията по неостаряващите момчета от Джърси. Подаръците са осигурени от "Болкан ентъртейнмънт", а пожеланията ще бъдат изречени лично от Джон Бон Джови. За целта влюбените трябва да разкажат своята любовна история и как тя е свързана с музиката на групата на фейсбук страницата на българския фен клуб "BON JOVI - BULGARIAN FANS".
"Извади спомените" ще търси най-оригиналното доказателство за верността на фен към бандата. Надпреварата ще бъде пак на фейсбук страницата на фен клуба. Наградата е билет за Диамантения кръг на стадиона. Сега е моментът да се похвалите с колекцията си - дрехи, значки, списания, плакати, снимки, аудиокасети или каквото ви хрумне.
Боряна Колчагова


Да обичаш, без да си видял обекта на желания си повече от 20 г., си е почти библейска любов. Значи да си повярвал без видима причина. Така е и с Бон Джови. Помолихме няколко от ентусиастите от фен клуба на Бон Джови в България да разкажат кога, защо и как са повярвали в магията на музиката им.




Направих си татуса на Джон
Северина Димитрова


"Срещата" ми с Бон Джови беше в далечната 1989 г. Над нас живееха една какичка и батко, в които доста често ходех на гости. Спомням си тяхната стая - цялата бе облепена с плакати на какви ли не метъл групи, но на вратата имаше огромен плакат на Бон Джови. Още в мига, в който го видях, усетих някакво привличане. Съседите ми пускаха техните парчета и така се роди още един фен на Бон Джови - аз. По това време излизаше списание "Попкорн". Там намерих и една страхотна приятелка от Варна - Маргарита Великова, с която години наред си разменяхме писма, изпращахме си картички, снимки, а нашето приятелство се осланяше на това колко харесваме Бон Джови. Едно лято дори се видяхме и беше страхотно, слушахме момчетата по цял ден, а следобедите ходихме в Морската градина и мечтaехме. Така до 1993 г., когато слушах Keep The Faith и за първи път се загледах в татуировките на Бон Джови. 9 г. по-късно си сложих една от неговите рисунки над моето тяло. Още пазя огромния кашон, в който съм събрала всякакви снимки, списания, плакати, текстове.

Срещнах ги в Амстердам

Цвети Боунова
"Не научих английскя заради сините очи на Джон, нито заради развятата коса във видеото на Blaze of Glory, което е първият ми спомен за тази музика. Обаче, когато бях на 15, докато се упражнявах в писане на есе, установих, че искам да стана журналист. И то само защото бях убедена, че ако говоря английски добре и работя в телевизия, някой ден ще интервюирам този човек. На 17 написах официално хартиено писмо до Backstage - ерата интернет все още е далече по онова време, както и членството, оказа се за разлика от Виденовата зима. Отговориха ми, бяха ме разбрали, ама с това си останах. Не намерих начин да си платя спестените $30 за такса. Брошурата още си я пазя - за доказателство, че всичко е възможно, макар че живеехме във време, когато седмичният доход на родителите ми стигаше само за хляб и сирене.През 2007 г. Мони ми се върза на акъла, та все пак купувам билети за Амстердам. Естествено, негласно съм обявена от повечето си приятели за пълно куку. А пък аз се оправдавам с думите, че на един концерт да отида и това ще ми е. Вече е 2008 г., Амстердам Арина - направо огромен! Стискам си билетите под дъжда и се моля да успеем да се наредим по-напред. Часът е 16,50, концертът е от 20. Класираме се на метър зад загражденията за general standing - само на 30-ина метра от сцената и съм в лека еуфория. Концертът съвпада с Европейското и някъде около 19 става ясно, че групата отлага излизането си, докато не приключи мачът Холандия-Франция. Всички, включително и ние, сме с оранжеви фланелки и гледаме мача, който на мен ми се струва безкраен!
Радостта за холандците е пълна - резултатът е 4:0 и в крайна сметка в 23 часа - след повече от 6 часа стоене прави - Джон излиза с оранжева фланелка - страшен жест към домакините! Минутите на безвремие излитат бързо. Всички известни песни (без Bed Of Roses) са в листа и съм безкрайно доволна. Велик концерт! Чула съм всичко, което исках да чуя - the dream came true!


Ръкувахме се в Будапеща
Георги Низамов

"Беше 1993 г., краят на август. Аз и още един автобус щастливци пристигнахме в Будапеща на концерт на идолите! Тъкмо бяхме издали първия си албум с моята група "Pub Crawl'", вдъхновени, естествено, от Бон Жуви, както впрочем и досега го наричаме помежду си. Няма да разказвам как пътувахме - беше тотален купон. С нас беше командирован и представител на вестник "Ритъм", самият Иво Кицов, т.е. имахме си подвижна музикална енциклопедия.
Интересната случка стана на самия концерт. Аз, въоръжен с 2 броя касети с нашия албум, един плик с хляб (за вечерта - да ядем нещо) и юнашко търпение, се наврях незабелязано под сцената и започнах да чакам. По едно време мина един човек от екипа. Той се учуди, като ме видя, и искаше веднага да ме изгони, но аз му обясних, че идвам от много далече, от страна, за която не е чувал и просто искам да дам на Бон Жуви касета с моите песни. Той ме погледна и каза да стоя там и да чакам. Представете си какво ми е било - с тъпата торба хляб, разкъсван между това да не изтърва шоуто или да чакам лично Бон Жуви. Изведнъж една от мушамите, зад които се криех, се повдигна и човекът от екипа каза: "Are you still here?  Човекът от екипа отиде и им каза нещо, като посочи към мен. Джони ме погледна и светът спря. Помня само, че се приближи към мен, подаде ми ръка, аз му подадох касетата с моите неща, а той я взе, каза нещо като "Енджой дъ шоу", усмихна ми се, вдигна палец и тръгна към сцената с групата.



Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел