English Edition Английска версия на Стандарт

Standart News

Чудеса ПЕТЪК, 12 Юли 2013

Реклама







A
A
A
размер на текста

Дворецът на Асеневци засенчва Царевец

Археолозите откриха следи от манастир на хълма Трапезица


Дворецът на Асеневци на хълма Трапезица скоро може да стане най-посещаваната атракция в старата ни столица. От няколко месеца там се изгражда лифт. Зъбчата железница ще качва туристите до върха на Трапезица само за три минути. Тя ще се движи по релси от гара Трапезица до двореца на Асеневци на хълма. Проектът на културното министерство в размер на 4,833 млн. лв. е финансиран по Оперативна програма "Регионално развитие". Предвиждат се изграждане на подпорна стена, художествено осветление и туристическа инфраструктура за достъп до крепостта.
Самата железница ще струва около 3 млн. лв. Подобни съоръжения има в Будапеща, Прага и Париж. В кабинката, която ще е климатизирана, ще има 25 места за туристи. Денивелацията през пътуването е около 65 метра, каза Антон Маждраков от фирмата изпълнител ТОБО. Съоръжението ще бъде доставено от Германия или Австрия и ще заработи през есента. Друго подобно в България няма и това ще е първият подобен асансьор. По проекта е предвидено и монтирането на осветление около новите открития на археолозите. На по-късен етап светлинните ефекти щели да се включат към спектакъла "Звук и светлина на Царевец".

Според археолога Константин Тотев, ако палатите на Асеневци бъдат възстановени, те ще засенчат Царевец
Допреди няколко години хълмът Трапезица беше обрасъл в треви и бурени. След като археолози и алпинисти ги разчистиха, стана ясно, че там е бил разположен дворецът или резиденцията на Асеневци. Според археолога Константин Тотев огромният комплекс със сигурност може да бъде наречен дворец на основателите на Второто българско царство - Асен, Петър и Калоян. Сградата е разположена на самия връх на хълма и от двореца Асеневци са можели да виждат не само прохода в краката им и отсрещния хълм Царевец, но и много по-далечни места. При разкопките в северната част на хълма до главната порта на крепостта археолозите се натъкнаха на огромна сграда с размери 33 на 10 метра. Уникалното за нея е, че е изградена от дебели зидове, които в по-голямата си част достигат до 6 м, а някъде и до 18 метра. Стените са слепени с хоросан, а отвътре са покрити с фрески. По предварителните проучвания става ясно, че се оформят три големи помещения с тесни коридори между тях. Според археолога Константин Тотев има всички доказателства, че тук точно е бил разположен дворцовият комплекс. Той се датира от края на ХII век и около него е оформен масивен комплекс и военно укрепление. Внимание привличат няколко стражеви кули и главна улица, която е разположена между дебели зидове и страничния скат на хълма. При разкопките ясно се очертават стените на голяма църква, която е разположена до самия дворцов комплекс. Около нея са разположени и големи сгради, които най-вероятно са от съществувал на мястото манастир. По време на проучванията през 2007 г., ръководени от Тотев, са разкрити 103 погребения. С последните открития отпреди седмица погребенията стават над 140. Сред най-ценните находки, които археологът успя да открие около двореца на Асеневци, са графити от времето на Второто българско царство. В едно от помещенията на север от църквата археолозите откриха странни рисунки, наподобяващи елени на фона на гора. Според Тотев незнаен и непрофесионален художник се е упражнявал, драскайки по стената, и така е оставил за наследниците, а и за археолозите ясно очертаните рисунки на три елена. Най-вероятно в тази стая е било съхранявано зърно или е използвана за склад, но за това само можело да се гадае. Освен обеците, огърлиците и другите украшения в един от гробовете бе открита и част от сребърен реликвен кръст. На задната страна на разпятието се изследва надпис, който най-вероятно е на името на притежателя му - Леонтий.
Според Тотев, ако дворцовият комплекс бъде издигнат и възстановен в някакъв мащаб, дори ще засенчи Царевец, но крие опасност скалният венец, на който е разположен, да не издържи тежестта на градежа. Затова всяко намерение за възстановка трябва да се прецизира. Археологът Тотев и сега е притеснен от почти ежедневните срутвания на скали от двореца към пътя, водещ към Арбанаси.
Преди да тръгнат туристите към Трапезица, е необходимо да се намерят средства за укрепване на целия скат над пътя и да се консервира откритото до този момент. За укрепителни дейност щели да са необходими поне 1 700 000 лв. и още поне половин милион за консервация и социализация на района около двореца.
Иван Иванов
Агенция Стандарт НюзКъм мобилната версия

Изпрати на приятел