Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 15 Март 2002

Реклама
A
A
A
размер на текста

Театърът беше в кръвта на Методи Андонов


         Ако Методи Андо-нов беше жив, утре щеше да навърши 70 години. Дори и най-младата генерация, която се слави със своята скромна грамотност за културата на близкото ни минало, знае, че той е режисьорът на "Козият рог" - най-добрия български филм на всички времена. Андонов има още една много голяма заслуга към седмото ни изкуство - той създаде модела на българския екшън с "Няма нищо по-хубаво от лошото време".        
    Внего страхотният кинаджия с кеф и замах разбива щампите, наложени от съветските филми, в които разузнавачите са адски праведни и всеки момент могат да бъдат канонизирани. Георги Георгиев-Гец извайва образа на агента с всичките му човешки слабости - нормалния всекидневен страх, бохемството, страстта към хубавите жени.  Така Емил Боев остава класика в екранизацията на съвременната българска литература. А Андонов за първи път си позволява, без да се вълнува от политическите коментари и последствията, да направи кино по западен образец. А с "Бялата стая" сътвори и образеца на една друга драма - тази на интелектуалеца, който е разпнат между кариерата си и соцконюнктурата.  Докато работи в Сатиричния театър, Андонов пък успява съвсем модерно да постави заглавия от българската и руската класика. А докато е директор на трупата, налага авангарден замах, който няма нищо общо с чиновничеството и схоластиката.  Методи Андонов е прочут из гилдията с това, че винаги търси актьорите, които носят театъра в кръвта си. Звездите на Сатирата и до ден днешен обаче се кълнат, че той никога не ги е поставял в калъп. Неслучайно неговите спектакли са абсолютно конвертируеми. Московските и ленинградските зрители, които се славят като най-капризните театрали в Европа, неистово аплодират "Ревизор" по време на едно от многобройните турнета на трупата по света. Руснаците са известни със своето снизхождение към чуждата интерпретация на родната им класика, но въпреки това гиганти като Товстогонов и Марк Захаров поздравяват Методи Андонов и неговите актьори.  Стоянка Мутафова пише в първата редакция на своята автобиография "Герой на мегдана":  "Мето Андонов беше уникат. Затова някак бързо си срещнахме приказката. Както се казва, краставите магарета и през девет баира се надушват. У Мето нямаше нищо неистинско. За разлика от свои колеги, които пътуваха и "преписваха" чужбински спектакли, Мето раждаше всичко тук. Не беше режисьор турист. Имаше нюх към самобитното, защото сам беше самобитен. Затова се разбирахме. А как пък се карахме! Крещяхме, колкото сили имахме. Веднъж се и бихме. Това не беше някакъв мижав бой с един-два плесника, а истинска ръкопашна схватка. След буря обаче всичко се отприщваше. Докато репетирахме "Михал Мишкоед", Мето се уплаши: "Стояно, не сме се били, нищо няма да стане от тоя спектакъл." "Не бой се, Мето, има време!", успокоих го аз."  Георги Калоянчев е не по-малко възторжен в своята изповед "Жив съм, ваш съм". "Особено много дължа на Методи Андонов. Направих едни от най-мащабните си роли в "Удържимият възход на Артуро Хи" на Брехт, "Свинските опашчици" на Ярослав Дитл, "Смъртта на Тарелкин" от Сухово-Кобилин, "Ревизор" от Гогол, "Старчето и стрелата" от Никола Русев. Той умееше да внушава намеренията си при изграждането на образа, без да показва. Често пъти по време на репетиции създаваше изкуствени спорове. Настървяваше актьорите да се наддумват какви са намеренията на автора, какво иска да каже и чакаше нажежаването на страстите. Стигнеше ли до най-високия градус, спираше спора и взимаше най-доброто, родено в него. Между десет изречени глупости имаше и нещо умно, което той веднага грабваше и развиваше. Беше амбициозен режисьор, дори болезнено амбициозен." Доротея Тончева пък категорично заявява, че дължи на Андонов своето творческо и човешко "аз". Тя е убедена, че той би бил режисьор именно в ръководения от нея театър "София". Докато снимат "Бялата стая", Методи я отглежда като собствено дете. А когато двамата гледат кадъра, в който тя е с двете си екранни дъщери, той й казва: "Моето момиче, майчинството не може да се изиграе. Пожелавам ти да го изживееш. То е най-великото нещо на земята." "Ако той беше жив, театралното ни пространство щеше да изглежда по съвсем друг начин. Защото Мето щеше да създаде и отгледа поколения инакомислещи актьори и режисьори.  Рядко се ражда подобен гений." Eлена Райнова, друга "негова" актриса, също е убедена, че Андонов беше и остава най-великият ни режисьор. "Ерудицията му беше невероятна. Той разбираше актьорите както никой друг преди и след него. Умееше да извади от тях дори това, което те не подозираха, че притежават. Сега повечето от онези, които поставят, са жалки подобия на гиганти като него. Методи владееше магията на театъра. За жалост изгоря твърде рано."
 Страницата подготви
 Албена Атанасова 

Изпрати на приятел