Sponsored by Mtel

Standart News

s ПЕТЪК, 22 Юни 2001

Реклама
A
A
A
размер на текста

Над „Плама“ тегне кухата печалба на „Евроенерджи“


 

Първото впечатление, което добива човек, минавайки край "Плама", е за разруха, изоставеност, пустош. Няма ги десетките автобуси, които преди години превозваха повече от 2500 работници за трите смени. Не гори и синият пламък на високия комин, символ на работещата рафинерия. Не свети факелът, значи "Плама" не работи, казват плевенчани.  Обещаният от изпълнителния директор Евангелос Барутас пореден пуск на 17 май тази година не се осъществи, а в града се носи слух, че пуск изобщо няма да има.  Според господин Барутас в рафинерията всеки ден идват на работа 546 души.  Работниците пък твърдят, че не са повече от 360-370. Когато половината работят, другата половина са в неплатен отпуск. 

Водещите се на работа в "Плама" получават по 60% от заплатите си, почистват и поддържат инсталациите, косят тревата и таят надежда, че нещата ще си дойдат на мястото. Останалите 2000 души отдавна са на улицата. Те са и двигателите на протестите в Плевен и походите до столицата от декември 1998 г., когато рафинерията спря, досега. Рухнала е дори вярата им, че ще се случи нещо добро и след изборите. Над "Плама" продължават да тегнат 113 млн. лв. куха печалба, отчетена от "Евроенерджи", заради която не е заверен балансът й за 1999 г. И още 44 млн. лв. дълг за данъци. С около 600 хил. лв. е задлъжняла и на общината. До ден днешен, от 1996 г., когато беше  подписан приватизацион-ният договор  с "Евроенерджи холдинг", нефтохимиците от Плевен питат: Нужна ли е "Плама" на България и Плевен? Каква ще е съдбата й? Ще тръгне ли най-сетне рафинерията? "Плама" може да стане печеливша. Това каза категорично само министър-председателят Иван Костов в Плевен след срещата си със собствениците на "Нова Плама" по настояване на кмета Найден Зеленогорски. "Изслушах собствениците, запознах се и с позицията на финансовото министерство - съобщи премиерът. - Сега мога да кажа, че давам моралната си подкрепа "Плама" да възстанови производството. Още в първите дни на новия парламент се ангажирам лично да предложа закон, с който да може да се уреди проблемът със счетоводната печалба, наречена още "куха". Така че, ако сегашните й собственици имат план за възстановяване на производството, да получат облекчения. "Плама" има технологични възможности да бъде конкурентоспособна и да тръгне." Позицията на ръководството си остава непроменена: рафинерията може да заработи веднага щом бъдат изпълнени двете условия - заверката на годишния баланс от финансовото министерство и спиране на съдебните процедури. От новия парламент то очаква да гласува промяна в Закона за корпоративното и подоходното облагане, за да се изчисти балансът за предходните две години. Иначе остава другият изход - ликвидация и нарязване на инсталациите за скрап. Ако това стане, ще са нужни много повече пари, отколкото ако заработи, убеден е Огнян Петков, председател на Гражданско обединение "Плевен". В този случай печелят само конкурентите и фирмите, които ще нарежат метала. Втора ликвидация, за която настояват бивши работници, ще означава, че "Нова Плама" си остава с всички задължения към държавата, а се продава предприятието "Плама". Така новият купувач ще знае какво купува, ще плати съответната сума и след това ще стъпи на чисто. Проблемът на "Плама" не е от приватизацията, твърди бившият председател на Надзорния съвет на АП доц. Димитър Стефанов. "Сделката е перфектна - каза той. - Проблемът идва от огромния дълг - $150 млн. И още 40 млн. лв. данък върху кухата печалба. Редно е правителството да търси отговорност от онези, които са го натрупали. Нужно е да се създаде механизъм за изчистване на баланса, а това не се прави. Забавянето е в интерес на друга фирма." Проблемът е свързан с "Приста ойл" Елиминира се единият конкурент на пазара, за да се настани другият. Така е най-лесно и сигурно е печеливш ход. Иначе и за двете фирми има място на пазара, да се конкурират и да печели по-добрата. За да се реши този проблем, са нужни политическа воля и граждански натиск, категоричен е доц. Стефанов. Преди изборите в пресцентъра на "Коалиция за България" постъпи докладна записка от работници на рафинерията, пожелали анонимност, съобщи Поля Томова. В нея те уведомяват, че от "Плама" се изнася скрап и така рафинерията се разпродава. В протоколи от 18 и 19 май 2001 г. дежурните са записали следното: "Камион, който беше вътре, излезе в 14,30 часа с 32 тона скрап (релси) и замина за Монтана... други автомобили не са влизали и излизали от рафинерията с петролни продукти". Запознати твърдят, че от началото на май фирма "Ашпен" от София е закупила 100 т релси. Измислица са всички сигнали и слухове за разпродажба на съоръжения от "Плама", отрече твърденията Евангелос Барутас. Той беше категоричен, че рафинерията нито се реже, нито се разпродава. Железопътните линии са си по местата, малкият котел на ТЕЦ-а не е нарязан на скрап, опасност от екокатастрофа в този момент няма. Това пък твърдят синдикалният лидер Атанас Стефанов и началникът на РИОСВ - Плевен инж. Борис Ангелов. Никой обаче не е успял да убеди работниците - настоящи и бивши, че "Плама" ще заработи, че ще произвежда горива и масла, че ще продава със своя търговска марка на пазара, че ще има добри заплати. Освен това оздравителната програма дава на работниците предимство пред останалите кредитори.
 Величка Божикова 

Изпрати на приятел